Решение № 11117 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5988/2009 г.

Решение № 11117 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5988/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Амфион" ЕООД гр. София, чрез пълномощника си адв. Табаков, срещу решение от 24.10.2008 г., постановено по адм. д. № 3546/05 г., по описа на Софийски градски съд (СГС), Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 103/20.05.2005 г, издаден от Борис Николчов Николчовски, ръководител екип в ТДД - гр. София, ДП "Център", потвърден с решение № 2741/13.10.2005 на Директор РДД - гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на извършената ревизия са извършени нарушения на процедурата, които не са обсъдени в обжалвания акт. По същество касаторът счита, че незаконосъобразно съдът не е приложил разпоредбите на НСС 18 "Приходи" и не е изложил доводи защо не кредитира приетото по делото заключение на ССЕ. Моли да бъде отменено решението с присъждане на разноски за две инстанции. Ответника по жалбата - директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Петрова моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ДРА № 103/20.05.2005 г, издаден от Борис Николчов Николчовски, ръководител екип в ТДД - гр. София, ДП "Център"; потвърден с решение № 2741/13.10.2005 на РДД - гр. София. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че по отношение на касатора е извършена ревизия при особени случаи визирани в разпоредбата на чл. 109 от ДПК (отм.) и при спазване на процедурата визирана в същата разпоредба. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че жалбоподателят е издал 6 бр. разписки, които са иззети от органите на Националната следствена служба при претърсване, обиск и изземване в офиса на "Бул Рент" АД (правоприемник, КИС Интернешънъл" АД). Тъй като представляващият дружеството не е оспорил подписа си върху процесните разписки, съдът е приел, че сумите по тях са получени. Приетите по делото фактури № 114 от 1.04.2005 г., фактура № 115 от 1.04.2005 г. № 112 от 31.03.2005 г. съдът е приел, че не променят констатациите на данъчните органи за наличие на предпоставките на чл. 109, ал. 1, т. 2 от ДПК (отм.), тъй като са издадени след извършеното претърсване, обиск и изземване в офиса на "Бул Рент" АД. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният довод в касационната жалба е свързан с допуснати в хода на ревизионното производство нарушения на принципите визирани в разпоредбите на чл. 6, чл. 10 и чл. 11 от ДПК (отм.), довели до нарушаване правото на касатора да упражни правото си на защита. Позовава се на обстоятелството, че Протокол № 17/11.05.2005 г., с който са приобщени доказателствата, предоставени от НСл. С не му е връчен, а извършените преди това действия са в нарушение на посочените принципи. Този довод е неоснователен, тъй като касаторът се е запознал с констатациите визирани в ДРА, както и с всички събрани по преписката доказателства както в хода на административното, така и на съдебното обжалване. Довода по същество на спора изложен в жалбата, а именно за неприлагане от съда на разпоредбите на НСС 18 "Приходи", също е неоснователен. Ревизията е извършена по особения ред на чл. 109 от ДПК (отм.), тъй като са установени факти и обстоятелства за укрити доходи по смисъла на чл. 109, ал. 1, т. 2 от ДПК. В това производство данъчната основа са определя по специалния ред визиран в чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.). Въз основа на договор за изпълнение на проучвателни и проектни работи от 27.04.2003 г., сключен между "Кис Интернешънъл" АД и касатора, последният е можел да оцени надеждно резултата от сделката и съответно да отчете като приход получените суми. Видно от разписка с дата 20.05.2002 г. касаторът е получил сумата от 1000 лева аванс за проектантски услуги от Кирил Киров. С разписка от 6.06.2002 г. е получил сумата от 2000 щатски долара от "Кис Интернешънъл" АД, представляван от Георги Любенов Петров като аванс по договор за обект "Административна сграда" с адрес гр. София бул. Васил Левски. С разписка от 29.04.2003 г. е получил сумата от 15000 щатски долара от "Плувно-развлекателен комплекс Люлин" ЕООД, представляван от Георги Любенов Петров като аванс за проектиране на обект "Административна сграда" в гр. София бул. Васил Левски, УПИ XVIII-18, м. Центъра, р-н "Средец". С разписка от 23.07.2003 г. е получил сумата от 10 000 щатски долара като част от доплащане за проектирането на административна сграда в гр. София бул. Васил Левски. С разписка от 10.01.2004 г. е получена сумата от 5 000 щатски долара от Кирил Киров, представител на "Бул Рент София" АД като разплащане по договор за проектиране на обект "Административна сграда" с адрес гр. София бул. Васил Левски. С разписка от 29.08.2003 г. е получил сумата от 4000 щатски долара от Кирил Киров, представител на "Кис Интернешънъл" АД като разплащане по договор за проектиране на обект "Административна сграда" с адрес гр. София бул. Васил Левски. Процесните разписки са частни свидетелстващи документи и като такива се ползват с доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти, тъй като имат силата на извънсъдебно признание и важат срещу своя издател, какъвто е настоящия случай. Касаторът не е оспорил подписа си върху разписките и поради това обстоятелство и при липса на други ангажирани доказателства за оборване на доказателствената сила на процесните разписки правилно съдът е приел, че сумите са реално получени от касатора и укрити, тъй като не са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството му като приходи. Издадените впоследствие през 2005 г. данъчни фактури не са предмет на настоящото производство, което обхваща проверка за преки данъци за периода 22.04.2002 г. до 31.12.2004 г. и ДДС за периода 22.04.2003 г. до 31.03.2005 г. При наличие на доказателства за идентичност на плащанията по процесните разписки и представените в хода на административното и съдебно обжалване данъчни фактури, то това обстоятелство би било предмет на установяване в хода на проверка за периодите на издаване на фактурите. В настоящото производство е безспорно установено, че касаторът е получил сумите по процесните разписки, не ги е декларирал и отчел като приход в съответните срокове, поради което правилно СГС е приел, че са налице предпоставките на чл. 109, ал. 1, т. 2 от ДПК (отм.) и данъчната основа законосъобразно е определена по реда на чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.), въз основа на която са определени съответните преки данъци и е доначислен ДДС за внасяне. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова е присъдено от СГС, а съгласно чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК на администрацията се присъжда възнаграждение в размер до минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед на изложеното и при липса на поддържаните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение