Решение № 13567 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8496/2013 г.

Решение № 13567 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8496/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса, гр. София, ул. "Енос" № 12-14, чрез процесуалния и представител юрисконсулт Мария Атанасова, против решение № 2613 от 19.04.2013 г., постановено по адм. дело № 5611/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на "Диагностично-консултативен център - 28 -София " ЕООД е отменена писмена покана за възстановяване на суми с изх. № 29-07-34/20.04.2012 г., издадена от директора на Столична здравно-осигурителна каса. Изложените в касационната жалба съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - "ДКЦ-28 -София" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Димитров, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил издадената от директора на Столична здравно-осигурителна каса писмена покана с изх. № 29-07-34/20.04.2012 г., за възстановяване на сума в размер на 2699.22 лева срещу "ДКЦ-28 - София" ЕООД. Решаващият съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Производството по чл. 76а ЗЗО се провежда с цел възстановяване на неоснователно получени суми от изпълнителите на медицински дейности, сключили договор със здравната каса, получени без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон. Съдът правилно е приел, че в настоящия случай, не са ангажирани доказателства от ответника, въпреки няколкократно дадените указания, че жалбоподателят е получил от НЗОК сума, в размер на процесната, представляващи средства за извършени медико-диагностични дейности. С оглед изложеното следва, че нормата е неприложима поради липса на една от основните предпоставки на фактическия и състав, а именно изпълнителят на медицинска помощ да се е обогатил без основание чрез реално получаване на определена сума от НЗОК. Съдът е констатирал, че в административния акт липсват мотиви, обосноваващи виновното поведение на жалбоподателя, както и е установил нарушение на правилата за извършване на проверки, регламентирани с представената по делото инструкция № РД-16- 6/22.02.2010 г. Предвид изложеното решаващият съдът е приел, че не са доказани изложените в оспорения акт фактически и правни основания, послужили за издаването му и го е отменил. Постановеното решение е правилно по своя резултат. Разпоредбата на чл. 76а ЗЗО гласи, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от същия закон, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Съгласно чл. 171 АПК, в тежест на ответника е да докаже, съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В настоящия случай от представените по делото доказателства не е доказано по безспорен начин, че лечебното заведение е действало недобросъвестно, като е издало направления за медицински дейности без основание. За резултатите от проверката е съставен единствено протокол за неоснователно получени суми № ФВ-99/28.03.2012 г., като от приложените към него справки е установено неоснователно получаване на суми, без да е посочено въз основа на какви доказателства и проверка на какви документи е направена тази констатация. На следващо място съгласно чл. 43, ал. 4 от сключения между "ДКЦ-28 - София" ЕООД и НЗОК договор № 222244/11.02.2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център (диагностично-консултативен център) - през I-во, II-ро и III-то тримесечие изпълнителят може да превишава с 15 % определените им брой на назначаваните СМД и стойностите на МДД, но са длъжни да компенсират надвишението през следващото тримесечие. От материалите по делото е установено, че на "ДКЦ-28 - София" ЕООД не е извършена проверка за I-во тримесечие на 2011 г., която да установи има ли превишение за този период, нито са ангажирани доказателства, че е извършена проверка за IV-то тримесечие на 2011 г., която да установи има ли или не компенсиране на превишението от III-то тримесечие. При така установената фактическа и правна обстановка, решаващият съд е стигнал до правилен извод, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесния административен акт и го е отменил. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е законосъобразно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,