Решение № 8895 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3351/2014 г.

Решение № 8895 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3351/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационна жалба от Съвета за електронни медии, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 16544/11.12.2013г. по адм. дело № 2109/2013г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 2 от 15.05.2009 г., издаден от Председателя на Съвета за електронни медии (С.), с който спрямо [фирма], [населено място], представлявано от М. Н. Г., на основание чл.32, т.18, във връзка с чл.102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл.12, ал.1, т.2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност (ТТРТ) във връзка с чл.162, ал.2, т.3 и т.8 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) е установено публично държавно вземане в размер на 10 164,38 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност - неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да обезсили/отмени атакувания съдебен акт, като претендира и изменение на решението на тричленния състав чрез редуциране на размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба - [фирма], [населено място] и Н. Г. И., с писмен отговор и в о.с.з. оспорват нейната основателност и претендират присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. При осъществяване на дължимата преценка на законосъобразността на оспорения АУПДВ, тричленният състав е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Този извод е обоснован от липсата на еднозначна конкретизация на адресата на акта поради неясното и противоречиво изписване на същия, създало неяснота и досежно обхвата на лицата, на които следва да бъде връчен. Тричленият състав е посочил, че в титулната и разпоредителна част на акта като адресат е вписан [фирма], представляван от М. Н. Г., а към датата на издаването му посоченият едноличен търговец е заличен. С Решение № 2 от 09.07.2007г. на СГС, Фирмено отделение, по ф.д. № 13245/1998г. е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ на [фирма], в резултат на което дружеството е правоприемник на ЕТ, но лицето М. Н. Г. не представлява [фирма] и през релевантните периоди не е имала качеството на управляващ и представляващ [фирма], вписано в регистъра на СГС на 12.06.2007г. с Решение от същата дата по ф.д. № 8843/07г. Т. състав е изложил мотиви и относно наличната неяснота в акта относно годините, за които са приети за дължими определените суми, като в обобщение е приел, че липсата на конкретен адресат на акта е довело до нарушаване на правото на защита както на Н. Г. И., действал в качеството си на [фирма], така и на М. Н. Г., в качеството й на управител на [фирма], с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящият състав на Вьрховния административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата му за недопустимост на постановения съдебен акт поради просрочие на жалбите, инициирали съдебното производство. Същите възражения са поддържани както при първоначалното сезиране на съда, така и при новото разглеждане по делото и в тази връзка съответните състави са изложили подробни и аналогични аргументи, които напълно се споделят и от настоящия състав. При констатираните процесуални нарушения при връчването на акта тричленният състав правилно е приел, че жалбоподателите не са били надлежно уведомени за същия и към момента на упражняване на правото им на оспорване преклузивният срок по чл. 149, ал.1 от АПК не е изтекъл, респективно, релевираните жалби не са били просрочени и като допустими са подлежали на разглеждане по същество. Не биха могли да бъдат споделени аргументите на касатора във връзка със соченото уведомление до Н. Г. от 16.03.2009 год. за образуваното административно производство, тъй като видно от приложеното известие - обратна разписка същото не е получено от адресата му. Обосновани в този аспект са изводите на тричленния състав, че неясното и противоречиво изписване на адресата на акта препятства определянето на неговия действителен адресат и обосновава извод, че не са спазени законоустановените изисквания за форма на акта съобразно чл. 59, ал.2, т.3 от АПК вр. с чл. 166, ал.2 от ДОПК. Същевременно, липсата на конкретизация на адресата чрез вписване на две физически лица, действащи като едноличен търговец с идентична фирма, освен, че е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 58, ал.4 от ТЗ, ефективно е осуетило възможността на ответниците по касация да упражнят правото си на защита в рамките на административното производство. Това нарушение на администартивнопроизводствените правила следва да се квалифицира като съществено, тъй като в резултат на него С. не е обсъдил вписаното заличаване на [фирма] от 09.07.2007 год. поради прехвърляне на предприятието на ЕТ на [фирма], а съобразяването на този релевантен факт, ведно с разпоредбата на чл.106, ал.1 от ЗРТ, би обосновало други фактически констатации и различен краен правен извод на издателя на акта както по отношение на неговия адрес, така и относно основанието и размерите на установените такси съобразно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност. Ето защо, като е приел, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен поради наличието на основанията по чл. 146, т.2 и т.3 от АПК, тричленният състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за касационното производство поради липсата на ангажирани доказателства, че такива действително са осъществени. Що се отнася до искането на касатора за редуциране на размера на разноските, присъдени от тричленния състав на ВАС по адм. дело № 2109/2013 год. следва да се посочи, че същото намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК и родово компетентен да се произнесе по него е съставът по първоинстанционното дело. Изчерпването на регламентирания процесуален ред налага прекратяване на настоящото производство в частта, с която е обжалвано решението относно присъдените с него разноски и връщане на делото в тази му част по компетентност на тричленния състав за произнасяне по инкорпорираното в касационната жалба искане за изменение на постановеното решение в частта му разноските. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия