Решение № 5717 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15872/2013 г.

Решение № 5717 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15872/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Орлин Василев Димитров от гр. Варна срещу решение № 2405 от 04.10.2013 г. по адм. дело № 4420 от 2012 г. на Административния съд - Варна, 15-и състав. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че представената съдебно-техническа експертиза е пълна и компетентно изготвена. Възразява, че експертизата е била оспорена, но съдът не е взел предвид изложените възражения. Изводите на съда са необосновани и не съответстват на представените по делото доказателства. Иска решението да бъде отменено и бъдат уважени предявените искове. Ответникът по жалбата Министерство на здравеопазването, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Цветкова. Намира решението за правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата Национален център по обществено здраве и анализи, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Гурмева. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът по жалбата Регионална здравна инспекция - Варна, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Георгиев. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно. Не са налице касационни отменителни основания. Съдът обосновано е приел, че липсват доказателства здравословните и емоционални проблеми на ищеца да са породени от инфразвуковото въздействие върху организма му. Не се доказа и бездействие на административния орган, от което да произтичат твърдените от ищеца вреди. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административния съд - Варна, е образувано по субективно съединени искове, предявени от Орлин Василев Димитров срещу Министерството на здравеопазването, Националния център по обществено здраве и анализи и Регионалната здравна инспекция - Варна, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е изложил твърдения, че изграденият през м. декември 2005 г. комин на отоплителната газова централа на студентското общежитие на Техническия университет - Варна, генерира инфразвук вследствие на триенето на движещите се на пулсации по ствола на комина обеми на сгъстените горещи газове и грапавите му стени от итонг. Въздействието на инфразвука е влошило трайно здравословното му състояние, по-конкретно вестибуларния и слуховия му апарат. Започнал е да усеща страх, хлад, напрежение и намалена работоспособност. За решаване на проблема е потърсил съдействие от ответниците, но поради тяхното незаконосъобразно бездействие вредните за него условия на живот не са били отстранени. Съдът е отхвърлил предявените искове, като е приел, че не е доказано неправомерно бездействие от ответниците по делото. Всеки от тях в съответствие с правомощията, които притежава, е предприемал адекватни действия за разрешаване на поставения проблем. Липсват доказателства, че влошеното здравословно състояние на ищеца е причинено от инфразвуковото въздействие върху организма му. Решението е постановено след подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които съдът е изложил обосновани правни изводи. Съдът е проявил активност при събирането на доказателства относно изложените в исковата молба твърдения. Установил е, че процесната газова централа е изградена в съответствие със законовите изисквания, поради което не е налице техническа причина за твърдяното излъчване на инфразвук от комина на централата. По делото са представени много доказателства, че сезираните с жалби от касационния жалбоподател органи и институции в държавата са предприемали конкретни и своевременни действия в отговор на поставените искания. В този смисъл са извършената проверка на инсталацията от РИОКОЗ - Варна, през м. декември 2006 г., извършеното лабораторно измерване на шума и вибрациите в жилището на Орлин Димитров през м. януари 2007 г. и през м. ноември 2007 г. от РИОКОЗ - Варна, както и през 2010 и 2011 г. от Националния център по опазване на общественото здраве. След проверката през 2010 г. е изготвен доклад от гл. специалист при НЦООЗ, в който е посочено, че в резултат на направените измервания, не се генерира инфразвук в жилищните помещения както на жалбоподателя, така и в съседното общежитие, а измерените стойности на шум са много по-ниски от допустимите хигиенни норми. Всички посочени доказателства обосновават правилност на изводите на съда, че не е налице неправомерно бездействие на ответниците по постъпилите жалби и сигнали от Орлин Василев Димитров. Исканите от него проверки са били извършени своевременно и той е бил уведомяван за резултатите от тях. Неоснователно е възражението му за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Право на съда е да прецени дали заключението на СТЕ е пълно, мотивирано и компетентно изготвено. Вещото лице притежава необходимата квалификация, представило е заключение, което дава подробен отговор на поставените въпроси, поради което съдът правилно е приел заключението и е обосновал изводите си с него. Приетата съдебномедицинска експертиза е установила задълбочаване на слуховите и вестибуларните здравословни проблеми на касационния жалбоподател, но не е категорично определила причинителя на заболяването му. С оглед на това е правилен изложеният от съда извод за липсата на причинна връзка между твърдяното инфразвуково въздействие и здравословното състояние. Предвид изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На Министерството на здравеопазването следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,