Решение № 6417 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2020 г.

от 13.11.2019 г. на кмета на Район "Люлин", Столична община. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но по същество излага само доводи, които касаят нарушения на материалния закон. Поддържа, че ответникът не е установил относимите към спора факти, тъй като не е извършил изискуемите от закона проверки и не е събрал служебно доказателства, нито е искал съдействие от заявителя. Иска се отмяна на решението и отказа и връщане на делото на административния орган с указания по прилагане на закона. Претендират се разноски. Ответникът - кметът на район Люлин - Столична община не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

от 13.11.2019 г. на кмета на Район "Люлин", Столична община. Административният съд подробно е проследил извършените от ответника административно-производствени действия, които включват не само проверки в регистъра на населението и в регистъра на актовете да гражданско състояние, но и изпратени писма до председателите на Софийски районен съд и Софийски градски съд с молба да бъде предоставено копие на решение за осиновяване на детето Б. Г.. С оглед на данните от посочените регистри и липсата на надлежни доказателства за осиновяване на това дете, съдът е приел, че Р. Г. е извън кръга на законните наследници на починалия неин брат Б. Г.. Съдът е изложил съображения, че удостоверението за наследници извежда и обективира обобщена информация от един от изрично посочени в чл. 4 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. източници – Национална и Локална база данни "Население" и регистрите на актовете за гражданско състояние, а съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. – регистъра на населението и регистрите на актовете за гражданско състояние. АССГ е счел, че ответникът не е длъжен да извършва други проверки, както и че в случая е налице гражданскоправен спор, който следва да бъде разрешен по общия ред. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите правни норми. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните и е направил законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация удостоверенията, издавани от общинската администрация, се основават на данните в регистъра на населението. Компетентното длъжностно лице не е длъжно да събира и да обсъжда други информационни източници извън съответните регистри. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението изрично предвижда, че за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Ако в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 8, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.) В случая в посочените регистри са налице данни, че починалият брат на касатора има дъщеря, за която в тези регистри не е записано да е осиновена. Такъв извод не следва и от останалите представени документи по преписката. При тези данни и съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници, от което следва, че Р. Г. не е лице, което може да поиска издаването на удостоверение за наследници на Б. Г.. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат, а от ответника такива не са поискани.