Решение № 1725 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2019 г.

Решение № 1725 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Стара Загора, чрез юрк. Вълчева като процесуален представител, против решение № 39 от 26.02.2019 г., постановено по адм. дело № 587/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е обявено за нищожно негово решение № 1808/27.09.2018 г. в частта му за разрешаване изработването на проект за ПУП - изменение на план за регулация и план за застрояване за територията на парк/ квартал Бедечка относно УПИ VI – 6171, в кв. 808 по плана на гр. Стара Загора по ПУП – ПЗР от 2012 г. на кв. Бедечка. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда, че общинският съвет не разполага с компетентност да даде разрешение за изработване на проект за изменение на плана за регулация и план за застрояване за територията на кв. Бедечка, като се позовава на разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 136 ЗУТ. Ответникът – К. К., в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба, а по същество - за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Доводите на ответника К. К. за недопустимост на касационната жалба са неоснователни. Решението на административния съд е постановено в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по негово оспорване срещу решение на общински съвет – Стара Загора в частта, с която е разрешено на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ изработване на проект за изменение на ПУП - план за регулация и план за застрояване в определен териториален обхват по отношение на имота, за който К. установява право на собственост. В чл. 215, ал. 7 ЗУТ са определени като окончателни решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу изброените в т. 1 - т. 4 от нормата индивидуални административни актове, сред които не подадат тези, издадени с правно основание чл. 135 ЗУТ. Затова спрямо решението на административния съд, с което е обявена нищожността на решението на общински съвет - Стара Загора в оспорената му част, касационният контрол не е изключен. В случая касационната жалба е подадена от надлежна страна - издател на акта, конституирана като ответник в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилно с оглед петитума на първоначалната жалба и постановеното с определение № 15169/07.12.2018 г. по адм. дело № 13936/2018 г. на Върховния административен съд, съдът приема, че предмет на делото е решение № 1808/27.09.2018 г. на общински съвет – Стара Загора само в частта, с която е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП - план за регулация и план за застрояване за територията на кв. Бедечка относно УПИ VI – 6171, в кв. 808 по плана на гр. Стара Загора. За да обоснове извод за нищожност на административния акт в тази му част, съдът излага съображения за липса на компетентност за общинския съвет да издаде разрешение по чл. 135 ЗУТ, тъй като това правомощие е предоставено единствено на кмета на общината независимо колко квартала обхваща разработката, като предвиденото с разпоредбата на чл. 134, ал. 3 ЗУТ изключение не е налице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА общинският съвет приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по реда на ЗУТ. В случая с оспореното решение не се създава или одобрява ПУП или негово изменение. Видно от съдържанието му с него е дадено разрешение за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план, поради което правилно съдът определя вида на акта като такъв по чл. 135 ЗУТ. Съгласно ал. 1 на същия, независимо дали производството е по искане на заинтересовани лица или органът действа служебно, компетентен да даде разрешение е кметът на съответната община, който се произнася със заповед. Разпоредбата не обвързва изпълнението на правомощието на административния орган по този ред с териториалния обхват на разработката. Като издадено на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ оспореното решение, постановено от общинския съвет, вместо от кмета на общината, законосъобразно е обявено от съда за нищожно поради липса на компетентност на административния орган. Доводите на касатора за приложимост на разпоредбата на чл. 124а ЗУТ в случая са неоснователни. С тази норма се регламентира друга хипотеза – разрешаване на първоначално изработване на подробен устройствен план, докато с оспореното решение е дадено разрешение да се изработи проект за изменение на влязъл в сила план. Въпросът за допустимостта на оспорването, основан на неприложимост на хипотезата на чл. 124б, ал. 4 във вр. с чл. 124а ЗУТ, е разрешен с влязлото в сила определение по адм. дело № 13936/2018 г. на Върховния административен съд. Актовете по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ не са изключени изрично от съдебен контрол. Препращащата разпоредба на чл. 136, ал. 1 ЗУТ не може да обоснове извод за компетентност на общинския съвет, тъй като същата препраща към правилата на раздел Трети от глава Седма на ЗУТ единствено по отношение на изработването, съгласуването, обявяването и влизане в сила на проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Процедурата по разрешаване изработването на проект за изменение на влязъл в сила план е изрично регламентирана в чл. 135 ЗУТ. Предвидено е и кой е компетентният орган да се произнесе с нарочна заповед, като допусне или откаже изработването на изменение на действащ ПУП, поради което се явява приложимата правна норма, регламентираща материалната компетентност за упражняване на това правомощие. В касационната жалба се излагат доводи, че процедираното изменение на ПУП - ПРЗ е във връзка с установяване на предвиждания за изграждане на обекти на зелената система по смисъла на чл. 62 ЗУТ, които след провеждането на съответните процедури биха придобили статут на имоти - публична общинска собственост. Оспореното решение не е основано на тази разпоредба, а изложените твърдения не могат да обосноват извод за компетентност на общинския съвет да приеме решение, с което да разреши изработването на проект за изменение на влезлия в сила ПУП. Общинският съвет разполага с правомощие да се произнесе независимо от териториалния обхват на разработката единствено при одобряване на ПУП за паркове и градини съгласно чл. 62, ал. 9 ЗУТ и на такъв по чл. 21, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за общинската собственост, свързан със задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, но не и в хипотезата за допускане/ разрешаване изработването на проект за изменение на действащ план по чл. 135 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 103а, ал. 3 ЗУТ в случай на влизане в сила на общ устройствен план и при необходимост от изменение на заварен ПУП също определя кмета на общината като материално компетентен орган по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, който издава предписание за служебно изменение на действащия устройствен план. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Релевантните са спора факти са установени след обсъждане на събраните по делото доказателства, като въз основа на същите са изведени законосъобразни правни изводи. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебния акт, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,