Решение № 702 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11419/2017 г.

Решение № 702 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11419/2017 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на "Мегозор" ООД срещу решение № 1318/14.07.2017 г. постановено по административно дело № 566/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ - Бургас в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Мегозор" ООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ-1182/18.11.2016 г., с който на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци /ТБ0 за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както следва: за 2011 г. – за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 1255, 00 лева (2 промила), ведно с дължимата лихва за забава изчислена до датата на издаване на акта; за 2012 г. – за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 941, 25 лева (1, 5 промила), ведно с дължимата лихва за забава изчислена до датата на издаване на акта; за 2013 г. – за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 941, 25 лева (1, 5 промила), ведно с дължимата лихва за забава изчислена до датата на издаване на акта; за 2014 г. – за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 1004, 00 лева (1, 6 промила), ведно с дължимата лихва за забава изчислена до датата на издаване на акта; за 2015 г. – за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 1004, 00 лева (1, 6 промила), ведно с дължимата лихва за забава изчислена до датата на издаване на акта. С решение № 1318/14.07.2017 г. постановено по административно дело № 566/2017 г. по описа на АС - Бургас съдът е отхвърлил жалбата на "Мегозор" ООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-1182/18.11.2016 г. издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър и е осъдил дружеството да заплати сума в размер на 757, 14 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът счита, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано, постановено при неточно тълкуване на събраните по делото доказателства. Сочи, че неправилно съдът е възприел, че е доказано реалното изпълнение на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – както по отношение на територията на Община Несебър, така и в частност – в района по и около местонахождението на имота на дружеството. Твърди, че съдът неправилно е приел, че м. "Южен плаж" ("Кавак дере"), където се намира имотът, е в обхвата на териториите за почистване на обществените места. Твърди, че процесният имот се намира въобще и извън населеното място, където услугата от общината не се предоставя, а по делото не са представени доказателства в обратния смисъл. Липсват доказателства, които да удостоверяват, че около имота и в близост до него има инфраструктура, която да съответства на териториите за обществено ползване – улици, площади, алеи. Твърди, че няма обществени места по смисъла на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, както и че таксата е дължима при реално предоставяне на услугата. Моли съдът да отмени решението на АС – Бургас в оспорената му част и по съображения изложени в писмени бележки. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските. Ответникът по касация – Началник – отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Липсват основанията по чл. 209 АПК и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че "Мегозор" ООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 53045.503.217, съгласно нотариален акт № 99, том III, peг. № 2012, дело № 473 от 2008 година на нотариус М. Бакърджиева, peг. № 110 на Нотариалната камара на Република България. Имотът е разположен в землището на гр. Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, в местността "Кавак дере", с площ 3 962 кв. м., с начин на трайно ползване: "незастроен имот за жилищни нужди" и с трайно предназначение: урбанизирана територия. Имотът е с облагаема основа за данък недвижими имоти /ДНИ/ и за ТБО в размер на 627 500, 00 лева. За този имот с АУЗД № МДТ-1182/18.11.2016 г. са установени задължения на дружеството за ТБО за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, съдът е установил, че процесният имот се намира в местността "Кавак дере", гр. Обзор, общ. Несебър. Имотът представлява територия, обрасла с тревна и храстовидна растителност, върху която не е реализирано строителство и която няма материализирани граници. Достъпът до имота от север се осъществява по асфалтова улица, отклонение около 1400 м. от пътя Бургас-Варна, като улицата е с начин на трайно ползване за селскостопански, горски, ведомствен път и е публична общинска собственост. Според вещото лице по тази улица практически могат да се движат тежкотоварни превозни средства (сметосъбиращи камиони), тъй като същата обслужва построените в района почивни станции и апартаментен хотел. Местността "Кавак дере", в която се намира процесният имот е част от жилищна зона "Южен плаж" по регулационен план на с. Обзор, одобрен със заповед № 919/15.12.1971 г. На територия "Южен плаж", в която попада процесния имот, се извършва услуга по почистването и поддръжката на обществените места за обществено ползване. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, съдът е установил, че размерът на задълженията по години е формиран на база отчетната стойност на имота в размер 627 500, 00 лева съгласно Декларация по чл. 17 от ЗМДТ вх. № 1526/04.08.2011 г., като размерът включва процентното участие на два от компонентите на ТБО за съответната година – почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъци. Не е начислявана такса са събиране на отпадъци. В цифрово изражение изчисленията на вещото лице съвпадат напълно с определените суми в оспорения АУЗД. Като доказателства по делото са приети заповеди на кмета на Община Несебър за определяне на районите на територията на Община Несебър, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – Заповед № 1918/28.10.2010 г., Заповед № 1651/28.10.2011 г., Заповед № 1589/30.10.2012 г., Заповед № 1216/30.10.2013 г., Заповед № 2189/31.10.2014 г. Всяка от заповедите е придружена от подробно приложение, в което границите са посочени чрез детайлно изброяване на улици или други идентифициращи признаци на териториите. Територията на Обзор – Южен плаж е включена в обхвата на заповедите. От протокол № 18/03.04.1997 г. съдът е установил, че Общински съвет (Об. С) Несебър е приел решение за изменение в структурата на общинската администрация, като се създава управление "Благоустройство, комунално стопанство, поддръжка на общинската инфраструктура". Об. С-Несебър е приел решениея № 1205, обективирано в Протокол № 34/31.01.2011 г., решение № 47 по Протокол № 4/21.12.2011 г.; решение № 667 в Протокол № 20/18.12.2013 г., решение № 1003 по Протокол № 28/19.12.2014 г. за одобряване на план-сметка за дейност "Чистота", вкл. разходи за поддържане на чистотата. На територията на Община Несебър има изградено депо за обезвреждане на битови отпадъци, функциониращо при гр. Обзор, което съдът установил от представения по делото акт за частна общинска собственост № 5744/30.05.2014 г. Като доказателства по делото съдът е приел длъжностни разписания на дейност БКС към Кметство Обзор в сила от 01.04.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., в сила от 01.04.2014 г., пътни листове за извършването на сметосъбиране и сметоизвозване за район № 3 на гр. Обзор, в който попада процесния имот, маршрут на сметосъбиращ автомобил, многобройни трудови договори и длъжностни характеристики за длъжностите машинист – булдозер, чистач на улици, събирач на смет, механик, механик на МПС, ел. техник, ръководител БКС, сметосъбирач, шофьор, контрольор качество, отчетник БКС, водомайстор, дърводелец, работник поддръжка, пазач – невъоръжена охрана, огняр, чистач на улици в кметство Обзор, справка за платени такси на РИОСВ-Бургас за депониране на отпадъци за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г.; справки за наличните МПС и закупени материали за 2011 г. и 2012 г.; справка за закупените ДМА, чували и съдове за смет за БКС-Обзор за 2014 г.; както и справка за количеството неопасни отпадъци на общинско депо, землище гр. Обзор за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган предвид Заповед № 394/26.04.2012 г. на кмета на Община Несебър, при условията на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Налице са били предпоставките за служебно издаване на акта, тъй като "Мегозор" ООД не е било платило задълженията си за ТБО за процесните периоди за притежавания от него имот на територията на Община Несебър. Приел е, че при издаване на АУЗД не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на дружеството. Отчел е, че в издадения акт е посочена дължимата ТБО в общ размер, като не са посочени поотделно размерите на дължимите такси за всяка една от услугите, който се включват в тази такса, но това е приел, че не е съществено процесуално нарушение, доколкото посредством представените по делото доказателства се установявал начинът на нейното определяне. Жалбоподателят не е бил лишен от възможността да се защитава срещу всяка от таксите поотделно. Посочил е, че от доказателствата по делото се е установило, че за всяка от годините 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 дружеството е подало декларация за освобождаване (намаляване) на ТБО, поради което на практика компонента сметосъбиране и сметоизвозване не е бил включен като задължение в процесния АУЗД. Това неначисляване на такса за сметосъбиране и сметоизвозване е било потвърдено и от заключението на вещото лице по СИЕ. Изложил е съображения, че оспореният акт е издаден при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено задължение на дружеството за услуги, които са предоставени от Община Несебър. Уточнил е, че със заповед на кмета на Община Несебър, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за всеки от процесните времеви периоди са определени границите на районите на територията на общината за организирано поддържане на чистотата, в които ще се извършват услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Имотът на жалбоподателя попада в районите на територията на Община Несебър, Кметство Обзор, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в частност поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Изложил е подробни съображения, че през разглежданите периоди Община Несебър е предоставяла услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, по отношение територията около имота на жалбоподателя, поради което на основание чл. 71 ЗМДТ следва да събира такса за нея. Приел е, че правилно в тежест на жалбоподателя са установени задължения за обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депото за битови отпадъци и други съоръжения. Решението е правилно. Пред настоящата инстанция се обжалва решението на АС - Бургас само в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу АУЗД № МДТ-1182/18.11.2016 г., с който на дружеството са определени задължения за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В останалата част, решението като необжалвано е влязло в сила. При служебно извършената проверка по чл. 218 АПК съдът установи, че решението е валидно и допустимо. Не е налице соченото касационно основание за отмяната му. Решението не е необосновано. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е постановил съдебното решение. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Решението съответства и на приложимия материален закон. Правилни са изводите на съда, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 62, ал. 1, изр. първо ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. С оглед изложените в касационната жалба съображения, спорът по делото се свежда до това дължи ли дружеството касатор заплащане на такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. В тази връзка се навеждат доводи, че не е доказано реалното изпълнение на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – както по отношение на територията на Община Несебър, така и в частност – в района по и около местонахождението на имота на дружеството. В закона липсва легално определение на понятието територии за обществено ползване за целите на ЗМДТ. Примерно такива територии са изброени в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМТД уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Може да се каже, че това са територии – публична собственост, на които са изградени обекти на социалната и техническата инфраструктура или на зелената система. Услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходима, тъй като съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществява без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 ЗУТ, което имплицитно значи осигуряване на територии за обществено ползване. В този смисъл е и съдебната практика. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии, за което ползващите имоти в рамките на това населено място следва да заплащат съответната такса за това. Почистването на териториите за обществено ползване не е необходимо да бъде в близост или около имота на задълженото лице, за да се дължи от него такса. Изложените в касационната жалба доводи за обратното са неоснователни. Достатъчно е услугата да е предоставяна в границите на района, определен в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Няма законово изискване услугата да се предоставя на обществената територия пред всеки поземлен имот. За да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо: 1. общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата; 2. имота на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата; 3. общината фактически да e предоставяла услугата. Това са материалноправните предпоставки, при наличието на които се дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При липсата на която и да е от тях таксата не се дължи. Доказателствената тежест за доказване наличието на всички материалноправни предпоставки се носи от административния орган. В процесния случая, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки. Изводите на първоинстанционния съд за дължимост от страна на дружеството на такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, са правилни и съответстват на приложимия материален закон. От страна на административния орган са представени доказателствата, че Община Несебър е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, че имотът на "Мегозор" ООД попада в границите на територията, за която общината е определила, че ще предоставя услугата, че фактически услугите са предоставени. Доказването на факта за предоставяне на услугата от страна на общината може да стане с всички доказателствени средства. Законът не съдържа ограничения спрямо общините относно начина, по който могат да предоставят услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Общинският съвет е този, който определя дали общината ще предоставя услугата и как ще я предоставя. В случая от доказателствата по делото е установено, че услугата се предоставя от управление БКС към кметство Обзор. Не са сключвани договори за извършването на услугата от трети лица. По делото са представени утвърдените длъжностни разписания на БКС към кметство Обзор относно процесния период. Представени са трудови договори на лица заемащи длъжности свързани с предоставяне на услугата, утвърдените от Общинския съвет на гр. Несебър план сметки за дейност "Чистота". Следователно доказано е фактическото извършване от общината на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение