Решение № 13281 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2009 г.

Решение № 13281 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2009 г., III о., докладчик съдията Стоил Ботев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР-Пловдив, чрез ю. к. Гонгалов, против решение № 14 от 7.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1338/2008 г. по описа на АС-Пловдив. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материално-правните разпоредби, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебния акт. Ответната страна - Димитър Георгиев Николов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила Решението на АС-Пловдив. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като при издаването на оспорената заповед са допуснати редица нарушения. Твърди се, че не е конкретизирано визираното нарушение от субективна и обективна страна, като липсва конкретизация в какво точно неизпълнение на служебните задължения се изразява неупражнения контрол, както и спрямо кои подчинени и какви са конкретните пропуски в работата на Д. Николов. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд-Пловдив е била Заповед № З-2593/29.04.2008 г. на директор ОДП-Пловдив, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за неупражнен контрол над дейността на подчинените му служители, довел до констатирани през 2007 г. пропуски по изучаването и прилагането на част от разпоредбите, регламентиращи служебната дейност по линия на пътния контрол от отделни служители, работещи по безопасността на движението на територията на РПУ -Карлово, което е отразено в справка с рег. № RB 202016-001-07/02-80/4.04.2008 г. на Дирекция "Инспекторат" - МВР. Решаващият съд е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил неправилно материалния закон, както и че процесната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на дисциплинарното производство. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР се ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина. В настоящия случай срещу Димитър Николов няма образувано дисциплинарно производство със заповед на органа по чл. 230 от ЗМВР, не е определен дисциплинарно-разследващ орган, липсва становище по приключилото дисц. производство. Съдът е приел, че отразеното в справка с рег. № RB 202016-001-07/02-80/4.04.2008 г. на Дирекция "Инспекторат" - МВР не може да се ползва като годно доказателство в съдебното производство, поради непредставянето й по делото, въпреки изричните разпореждания на съда до административния орган. Съдът е обсъдил и даването на обяснения от Николов на 20.03.2008 г., предхождащи датата на справката 4.04.2008 г., при което законосъобразно е приел, че даването им пред ненадлежен орган и предхождащи направените констатации за наличие на извършено нарушение от Николов е съществено процесуално нарушение, водещо и до незаконосъобразност на процесната заповед. Съдът е установил и неправилно прилагане на материалния закон изразяващ се в неконкретизираното от наказващия орган на в какво точно се изразява неупражнения контрол, както и спрямо кои подчинени на Николов служители. Административния орган не е представил доказателства в тая посока в дисциплинарното и съдебно производство. Настоящият съдебен състав намира, че касационно оплакване за неправене на разлика от решаващия съд между дисциплинарното производство по см. на чл. 230, ал. 1 от ЗМВР и проверката е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а това че не е споделил тезата на защитата относно правната им значимост към фактите по делото, не е съществено процесуално нарушение и касационно основание за отмяна на съдебния акт на ЗМВР. Съдът е обсъдил всички представени с административната преписка доказателства, както и непредставените такива и намиращи се в справка с рег. № RB 202016-001-07/02-80/4.04.2008 г. на Дирекция "Инспекторат" - МВР, но релевантни за правния спор. Като ги е обсъдил в тяхната съвкупност и логическа връзка е направил обоснования извод за допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, поради което е отменил процесната заповед. Законосъобразно решаващия съд е констатирал липсата на конкретизация на визираното нарушение от субективна и обективна страна, като и непосочването в заповедта в какво точно неизпълнение на служебните задължения се изразява неупражнения контрол, както и спрямо кои подчинени и какви са конкретните пропуски в работата на Николов. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,