Решение № 2557 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11475/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Елит 8 ЕООД срещу Решение 184/14.10.2022 г. на Административен съд Ловеч по адм. дело 448/2021 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед 3-2210 от 30.11.2021 г. на кмета на Община Ловеч, нареждаща премахването на строеж: Преустройство на кафе-аперитив, букмейкърски пункт и игрална зала" в зала за хазартни игри, находящ се в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.376.4.1 по КККР на гр. Ловеч, като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Ответникът кметът на Община Ловеч, е на становище за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Констатациите на администрацията относно характеристиките на строежа по същество са потвърдени и от техническата експертиза, приета от първостепенния съд.

При сравнение на съществуващото разпределение по проект за преустройство на обекта от 2007 г. със сегашното е установено, че то е частично променено. Премахнати са помещението за залози, складът и санитарният възел зад кафе-бара, които по проект са с леки преградни стени от гипсокартон и демонтирането им не засяга носещата конструкция на сградата; запазен е само санитарният възел за посетители. Обособен е офис за персонала. Изцяло реконструиран е покривът на сградата изпълнена е нова двускатна дървена покривна конструкция с ново покритие от ламарина.

Според вещото лице като цяло посочените строително-монтажни работи са идентични с тези, описани в заповедта, със следните уточнения: а) изградената покривна конструкция не е едноскатна, като е запазена формата и наклона на покрива по проекта от 2007 г. и б) липса на конкретно описание на вътрешното преустройство, но към него е относим израза, че промяната на функцията на сградата налага незначителни промени в разпределението, които не променят носещата конструкция.

1. Фактическите установявания обосновават правилността от материалноправна страна на квалификацията на административния съд за осъществен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ.

а. Подмяната на покрива засяга конструктивен елемент на сградата и само на това основание не представлява текущ ремонт по дефиницията на § 5, т. 43 ДР ЗУТ.

б. Реорганизацията на помещенията, респ. разпределението им в обекта, довела до премахване на частите за кафе-аперитив и букмейкърски пункт, несъмнено представлява преустройство (със съдържанието на понятието в общоупотребимия смисъл, доколкото то не е дефинирано изрично в закона). ЗУТ не изисква преустройството винаги да е свързано със засягане на конструкцията на сградата, за да бъде определено като строеж. Извършените строително-монтажни работи не са текущ ремонт и по друга причина те не са предприети с целта да подобрят и поддържат в изправност сградата (по аргумент от § 5, т. 43 ДР ЗУТ), а очевидно изпълняват различна функция (преустроеният обект да се използва за конкретен вид търговска дейност).

в. Вътрешното преустройство и реконструкцията на покрива образуват единството на СМР, обединени от постигнатия резултат на преустройството, както правилно е приел и съдът, т.е. налице е строеж в неговата цялост като допустим обект на премахване.

Погрешното описание на покрива като едноскатен не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като не поражда съмнение относно индивидуализацията му. Този извод е важим и за отсъствието на конкретизация в заповедта на дейностите по вътрешно преустройство евентуалната неяснота относно задължението за премахване (чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК) се преодолява с разпоредителната част на административния акт, обвързваща премахването на строежа с възстановяване в първоначалния му вид, с други думи в състоянието преди извършените СМР по преустройството.

1. Касационният довод, че понятието за игрална зала поглъщало зала за хазартни игри, дори и да е основателен, е ирелевантен за съдбата на заповедта. Преустройството е строеж, независимо дали е довело до промяна на предназначението му вж. § 5, т. 38 ДР ЗУТ, предл. посл.

1. Неотносим към законността на строежа е и въпросът за отстоянието по чл. 44 от Закона за хазарта, а обсъждането му от органа в контекста на производството по чл. 225а ЗУТ е без правна стойност.

1. а. След като строежът, предмет на заповедта, не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, на общо основание за него е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. При липсата му строежът е незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Извършването на строежа през 2021 г. изключва въобще изследването на търпимостта му по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, чиито обхват е за строежи, изградени до 31.03.2001 г.

б. При кумулативното отсъствие на разрешение и на възможност строежът да се ползва от статуса на търпим, премахването му е било разпоредено законосъобразно, а с отхвърлящото жалбата против заповедта съдебно решение е приложен правилно материалният закон.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е основание за присъждане в полза на администрацията на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство пред първата инстанция е вече удовлетворено от съда и повторното му предявяване в настоящото производство е недопустимо.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение