Решение № 14505 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2020 г.

Решение № 14505 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), против решение № 2860/10.06.2020 г., постановено по адм. дело № 468/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-22220418002506-091-001/29.10.2018 г., издаден от органи по приходите, при Териториална дирекция на НАП - София. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отхвърлил направеното искане за назначаване на тройна СТЕ без да е взето предвид становището, изложено в нарочна молба до съда, че заключението е непълно и буди съмнение за поставените и изготвени въпроси, като в. л. в съдебно заседание е заявило, че от представените по преписката файлове може да се направи извод за връзка между същите. Според касатора лицата подписали ЗВР, РД и РА са притежавали валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис, валидни за периода на издаване на РА и са надлежно подписани, поради което необоснован е изводът на съда за нищожност на РА. Иска се отмяна на решението или евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Джобтайгър" ООД, в отговор на касационната жалба, в писмено становище и в с. з. чрез адв. Балкански, излага доводи за неоснователност на същата и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е прогласил за нищожен РА № Р-22220418002506-091-001/29.10.2018 г., издаден от органи по приходите, при ТД на НАП - София. За да постанови този резултат съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, кредитирайки заключението на СТЕ, е приел, че ЗВР, РД, РА не са валидно подписани с КЕП от органите по приходите, които са посочени като техни издатели, тъй като не са на лице безспорни данни за свързаност, със съответните електронни подписи и не е била извършена услугата по квалифицирано валидиране на квалифицираните електронни подписи, при условията на чл. 33, ал. 1 от Регламент № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, от 23.07.2014 г., относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (Регламента). След като оспореният ревизионен акт не е валидно подписан по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК, то липсва валидно волеизявление на компетентни органи по приходите, което води до нищожност на акта. Решението е правилно, постановено е при спазване на изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. В случая основният спор по делото е спазена ли е изискуемата от закона форма при издаването на процесните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА доколкото приходната администрация поддържа, че същите са надлежно подписани с КЕП от лицата, които са ги издали, поради което и РА не е нищожен. При постановяването на решението си правилно съдът е посочил относимата за настоящия спор правна уредба, а именно Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който препраща към определенията на тези понятия в пряко приложимия Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО/Регламента/. Според съдържащите се в чл. 3, т. 12 и т. 15 от Регламент (ЕО) № 910/2014 дефиниции, "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, а "квалифицирано удостоверение за електронен подпис" означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I на Регламента. Въз основа на представените по делото доказателства обоснован е изводът на съда, че процесните актове - ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА не са валидно подписани с КЕП, като в този смисъл е и заключението на СТЕ, в което в отговор на въпрос № 3 вещото лице сочи, че не е извършено квалифицирано валидиране от издателя на електронните подписи, към датата на подписване на всеки от документите, тъй като начинът по който са генерирани файловете не отговаря на изискванията чл. 33, вр. чл. 32 от Регламента, предвиждащ конкретните изисквания към валидирането на квалифицирани електронни подписи, като първото изискване е удостоверението в подкрепа на подписа към момента на подписването да е било квалифицирано удостоверение за електронен подпис, отговарящо на приложение I. От разпоредбата на буква "г" на Приложение I от Регламента е видно, че квалифицираното удостоверение за електронен подпис следва да съдържа данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис. Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на касатора за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд свързано с отхвърляне на искането за назначаване на тройна СТЕ. В случая съдът е приел изготвеното заключение на в. л. Кирков като обективно, пълно и компетентно изготвено, съобразено с действащата нормативна уредба, като е предоставил възможност на касатора с писмена молба да формулира ясно и конкретно доказателствените си искания, като включително дефинира дали желае изготвяне на допълнително заключение или повторно такова. В молба на л. 177 от делото юрк. Аврамова е поставила идентични въпроси, на които в. л. Кирков е дал отговор в изготвеното заключение, като единствено в поставения въпрос № 1 е поискано да бъде използвано "друго средство за проверка освен използвания при първоначалната експертиза софтуер". В тази връзка основателно е позоваването на ответника по касация на съображение 27 на Регламент 910/2014 г., в което се сочи, че същият следва да бъде неутрален по отношение на технологиите, като произтичащите от него правни последици следва да могат да се постигнат с всякакви технически средства, при условие че са спазени изискванията на настоящия регламент. В случая тези изисквания не са спазени. Видно и от отговорите на в. л. на поставени уточняващи въпроси в с. з. на 20.02.2020 г., когато не е налице отделен файл с подпис и отделен файл с документ, както е в случая, тогава не могат да се проследят различните версии на документа и така не е изпълнено изискването на регламента. Целта, както на саморъчно положените подписи, така и на квалифицираните електронни подписи, е да удостоверяват авторството на документа, което в случая безспорно не е установено. Неподписаният документ не притежава формална доказателствена сила, т. е. липсва валидно волеизявление на компетентни органи по приходите, което води до нищожност на акта. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,