Решение № 4647 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2017 г.

Решение № 4647 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. А. Д. срещу решение № 7059/14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 11895/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. П. в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Решение № 2153-21-113/13.11.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град, с което е оставена без уважение жалбата й против т. първа и т. трета от Разпореждане № 5704071898/46/16.06.2015 г., издадено Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-С. град. Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. град (ТП на НОИ - С. град), в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на И. А. Д. срещу Решение № 2153-21-113/13.11.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град, с което е оставена без уважение жалбата й против т. първа и т. трета от Р азпореждане № 5704071898/46/16.06.2015 г., издадено Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-С. град, с което на основание чл. 99, ал. 2 КСО и § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО е разпоредено: 1. отменено е Разпореждане № 5704071898/24.11.2004 г. и последващите го; 2. отказано е отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. А. Д..; 3. разпоредено е надвзетата сума да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 КСО. В частта, по т. първа от решението, от фактическа страна, първоинстанционният съд приема, че при отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. А. Д. с Разпореждане № 5704071898/2004 г. е зачетен осигурителен стаж по удостоверение обр. УП-3 № 0255/18.06.2004 г., издадено от "В." ЕАД за периода от 10.01.1974 г. до 26.11.1987 г., т. е. 13 години 10 месеца и 16 дни трета категория труд, и по удостоверение обр. УП-3 № 2146/21.07.2003 г., издадено от "Кремиковци" АД за периода от 10.12.1987 г. до 11.11.1999 г., т. е. 11 години 11 месеца и 1 ден първа категория труд. Пенсията е изчислена от три годишен базисен период 27.11.1984 г. - 26.11.1987 г. по удостоверение обр. УП-2 № 0256/18.06.2004 г. Видно от писма изх. № 457-1/14.04.2015 г. и изх. № 457-2/12.05.2015 г. от Началник отдел "ООА" при ТП на НОИ-гр. В., след извършени две проверки е установено, че в разплащателните ведомостите на ЧЛЗ "В." и ЧЛК "В.", за периода от м. януари 1974 г. до м . ноември 1987 г. не фигурира лицето И. А. Д., от което първоинстанционният съд извежда, че представените удостоверения от "В." ЕАД не са издадени въз основа на разплащателните ведомости, в нарушение на чл. 40, ал. З НПОС. С оглед събраните доказателства и потвърдените с тях данни относно спорните осигурителен стаж и осигурителен доход, решаващият съд приема, че пенсионният орган правилно ги е изключил при преценката на правото на лицето на пенсия. Първоинстанционният съд приема, че видно от представеното удостоверение изх. № 5507-06-89, изготвено от специалист "ИДОСД", жалбоподателката Добрева е работила във "В." АД - гр. В. от м. ноември 1973 г. до м. август 1984 г. Според удостоверение № 5507-06-88-1/14.08.2015 г., изготвено от специалист "ИДОСД", е изведено, че жалбоподателката е работила в ЧЛК " В." ЕАД -гр. В. от м. септември 1985 г. до м. септември 1987 г. Според решаващият съд, тези данни потвърждават извода, че издаденото от "В." ЕАД -гр. В. удостоверение обр. УП-3 № 0255/18.06.2004 г., за периода от 10.01.1974 г. до 26.11.1987 г. не отразява коректно осигурителния доход и осигурителния стаж на жалбоподателката. По отношение на обжалваното решение, в частта по точка трета, първоинстанционният съд намира, че правилно с Разпореждане № 5704071898/46/16.06.2015 г., потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ - С. град е разпоредено на основание чл. 114, ал. 1 КСО надвзетата сума да се събере от И. Д.. Развити са съображения, че посочената норма предвижда недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от кодекса. Изложени са мотиви от първоинстанционния съд, обуславящи наличието на кумулативното изискуемите предпоставки: недължимост на получените суми и недобросъвестност на получилото ги лице. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение, в частта по точка първа от обжалвания административен акт, за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение, в горната част, е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - С. град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, в частта по точка първа, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания, за изяснавяне на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, в частта по точка първа, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение, в частта по точка първа от оспорения административен акт, се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд правилно приема, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст И. Д. е имала осигурителен стаж 23 години 7 месеца и 23 дни, както следва: осигурителен стаж от I категория - 11 г. 11 м. и 1 ден в "Кремиковци" АД; от II категория - 09 г. 09 м. и 13 дни във "В." АД и осигурителен стаж от III категория - 01 г. 11 м. и 09 дни в ЧЛК "В.". След приравняване на осигурителния стаж от I и II категория към III категория по реда на чл. 104 КСО, осигурителният стаж на жалбоподателката към 11.11.2004 г. възлиза на 34 години и 15 дни., като към момента Добрева е била на 47 години. От последното законосъобразно е изведено, че към 11.11.2004 г. Добрева не е отговаряла на условията за пенсиониране по КСО. В подкрепа на горния извод е заключението на вещото лице по приетата, неоспорена от страните съдебно - икономическа експертиза, което на практика потвърждава изводите на пенсионния орган. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд обосновава правилен извод, че законосъобразно длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отменило Разпореждане № 5704071898/24.11.2004 г., с което на И. Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да отговаря на условията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Първоинстанционното решение, в частта, в която оставя в сила Решение № 2153-21-113/13.11.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град, в частта, в която потвърждава точка трета от Разпореждане № 5704071898/46/16.06.2015 г., издадено Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-С. град, с която е разпоредено надвзетата сума да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 КСО, следва да бъде отменено. Необходимо е да се отбележи, че в частта, с която на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е "определено" възстановяване на сумите на получените пенсии, издаденото разпореждане не носи белезите на индивидуален административен акт, създаващ задължение за адресата за заплащане на суми и подлежащ на изпълнение. Възстановяването на суми за осигурителни плащания се извършва само въз основа на издадени актове по реда на чл. 114 от КСО с точно определен размер на задължението и при разрешен спор относно добросъвестността на получилото плащанията лице. Не съществува правна възможност разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО да бъде едновременно с това и разпореждане по чл. 114, ал. 1 КСО, защото се издават по различни процесуални (административнопроизводствени) правила, обикновено от различни длъжностни лица - по чл. 98, ал. 1 КСО и по чл. 114, ал. 3 КСО и подлежат на обжалване в различни срокове ( чл. 117, ал. 2 КСО ). За да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови парични обезщетения като неоснователно получени, следва да бъде установено негово недобросъвестно поведение. Установяване на задълженията за възстановяване на недобросъвестно получените от осигуреното лице парични обезщетения се извършва по реда на чл. 114 КСО . Недобросъвестното поведение на лицето като предпоставка за възстановяване на сумите се установява с издаване на разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 КСО . Предвид горното, обжалваното решение, в частта, в която Административен съд С.-град приема, че оспореният акт, в частта по точка трета, е издаден при спазване на материалноправните и процесуалните правила и е отхвърлил жалбата като неоснователна, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, И. А. Д. следва да бъде осъдена да му заплати съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение