Решение № 2348 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2020 г.

Решение № 2348 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Вучков, от [населено място], чрез пълномощника му адв. Г. Димитров, срещу Решение № 129 от 12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 114/2017 г. от Административен съд Кюстендил в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен, предявения от него иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Община Кюстендил за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лева, причинени от нищожна принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", приложена на 19.04.2012 г. от служители на Общинско предприятие "Охрана" – Кюстендил, с преместване на лек автомобил "Форд ескорт" с ДК [рег. номер на МПС] – негова собственост, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, преживени ужас, уплаха и емоционален шок, чувство на безпомощност, унижение и безсилие, ведно с лихвата за забава, считано от 19.04.2012 г. до окончателното погасяване на задължението. Релевират се доводи за касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в тази му част и уважаване на исковата молба за претърпените неимуществени вреди в предявения размер. Ответната страна – Община Кюстендил, чрез юрк. Стоилов, в писмен отговор и писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение в оспорената му част, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Р. Мавродинов, полицейски орган, млади инспектор в група "Охрана на обществения ред", към сектор "Охранителна полиция" Районно управление – Кюстендил, Областна дирекция на МВР Кюстендил изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли постановеното решение в оспорената му част да бъде оставено в сила. Ответникът Ю. Боянов, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Р. Велинов, не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд Кюстендил се е развило по образувано, по исковата молба на И. Вучков, производство. Същият е предявил обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Община Кюстендил, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 лв., съставляващи заплатена от ищеца такса в полза на община Кюстендил, ОП "Охрана", за освобождаване на автомобила му, както и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв., изразяващи се в уплаха, емоционален шок, засягане на доброто име в обществото, претърпени вследствие принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик /репатриране/, а именно на автомобил "Форд ескорт" с ДК [рег. номер на МПС], осъществено на 19.04.2012 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в претендирания размер, като е отхвърлил този за неимуществени вреди, като неоснователен, и е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски, съразмерно уважената част на иска. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника единствено по предявения иск за имуществени вреди. По отношение на този за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ищеца, като пряка и непосредствена последица от издаденото, и впоследствие отменено наказателно постановление, съдът е приел същия за неоснователен и недоказан. В частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което не подлежи на касационна проверка. В обжалваната му част решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно незаконосъобразни действия на административни органи. В случая твърдените за причинени в исковата молба неимуществени вреди не се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели, както правилно е прието в обжалваното решение. От тези показания не се установява соченото в исковата молба обективно състояние, като пряка последица от отменения като незаконосъобразен акт. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Претенцията на процесуалния представител на Община Кюстендил за заплащане на разноски е основателна и следва да бъде уважена до размера на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение