Решение № 8789 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2017 г.

Решение № 8789 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. М. срещу Решение № 683/03.05.2017 г. на Административен съд - Б. по адм. дело № 356/2016 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 456/13.04.2016 г. на кмета на община Б., нареждаща премахването на строеж "Пристройка от североизток към втори жилищен етаж" в сграда с идентификатор 04279.613.68.1 по кадастралната карта на гр. Б. като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Ответникът - кметът на община Б., е на становище за правилност на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Достоверността на констатациите на административния орган за характеристиките на строежа се потвърждават и от техническите експертизи, приети от първостепенния съд.

Той представлява "пристрояване" към втория жилищен етаж на сградата с дължина 4,60 м и широчина 1,50 м, част от него е оформена като тераса, изпълнен е от дървена конструкция - греди, колони и зидария с тухли "Итонг", на външната страна са монтирани прозорци и врата от PVC дограма, осигуряваща втори достъп до жилището чрез преминаване по покрива на съществуващата сграда, като е монтирана метална стълба. Обектът е подпрян на дървени колони, стъпващи на бетонова основа - единичен фундамент под всяка колона, и е покрит с дървена покривна конструкция, изпълнена само за него.

2. При тези фактически установявания правилна от материалноправна страна е квалификацията на административния съд за осъществяването на "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ.

а. Със строително-монтажните работи е увеличен широчинно обема на съществуващия етаж - премахната е стената на лоджията към кухнята и новоизградената част е продължение на основния обект. Поради това изначално е изключена хипотезата на "текущ ремонт" - предназначението на СМР не е да подобри и поддържа в изправност сградата, нито представлява вътрешно преустройство, което би запазило площта на етажа - аргумент от т. 43 на § 5 ДР ЗУТ.

б. Без значение за принадлежността на изграденото към строежите е обстоятелството, че част от елементите му могат да бъдат демонтирани. По начина на свързването му с терена обектът е трайно прикрепен към него, налице е и функционална връзка с етажа от сградата. За да бъде преместваем, необходимо е той, след евентуалното му отделяне от повърхността и преместване в пространството, да може да изпълнява функцията си на друго място със същото или подобно предназначение - вж. дефиницията на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Несъмнено на въпросния обект не е присъща подобна индивидуализация.

в. Правилно администрацията и съдът са отнесли строежа към пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ. Противно на възражението на касатора, интегрираният в етажа на сградата нов строеж следва категорията на родовия обект по разпоредбата, към който принадлежи. Съответно кметът на общината е бил и компетентен да издаде заповедта за премахване - чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.

3. След като строежът, предмет на заповедта, не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, на общо основание за него е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. При липсата му строежът е незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и премахването му е наредено материално законосъобразно. Строителството е реализирано през 2015 г., което пък изключва изначално търпимостта му, тъй като пределният срок по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. е изтекъл на 31 март 2001 г.

4. Подлежащият на премахване обект е очертан в разпоредителната част на заповедта. Въпросът за недопускането на засягане на останалата част от сградата, която е извън обективните предели на административния акт, е предмет на преценка при проучването и осъществяването на евентуално принудително изпълнение. Той е неотносим към законосъобразността на заповедта, доколкото възложеното с нея задължение не е обективно неизпълняемо или несъразмерно с целта, за която е издадена - чл. 59, ал. 2, т. 5 и чл. 6, ал. 2 и 5 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

При този резултат от спора пред касационната инстанция, в полза на ответната страна ще бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение