Решение № 13295 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6414/2024 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия06.12.2024 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1819/15.2.2024 г., постановено по адм. дело 3626/2023 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение.

ОСЪЖДА СНЦ "Българска федерация по спортни танци" с ЕИК 831803072 да заплати на Министерството на младежта и спорта сумата 100,- (сто) лева, деловодни разходи за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдиите Юлия Ковачева и Тодор Тодоров

Не споделяме решението на мнозинството на съдебния състав, че обжалваното Решение 1819 от 15.02.2024 г. по адм. дело 3626/2023 г. на ВАС, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на СНЦ Българска федерация по спортни танци срещу Заповед РД-09-56 от 06.02.2023 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отказано издаването на безсрочен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС е правилно и следва да се остави в сила. Намираме, че първоинстанционният съд при коректно и подробно изяснени фактически обстоятелства е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на оспорената заповед.

По делото не е спорно, че към датата на влизане в сила на действащия Закон за физическото възпитание и спорт, обн. ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 18.01.2019 г., СНЦ Българска федерация по спортни танци е имало спортен лиценз, издаден по реда на отменения Закон за физическото възпитание и спорт. Съгласно § 6, ал. 1 ПЗР на ЗФВС лицензираните спортни федерации, които притежават лиценз, издаден по отменения ЗФВС имат възможност в едногодишен срок да приведат дейността си в съответствие с изискванията на действащия закон, т. е. до 18.01.2020 година. Жалбоподателят е подал искане на 27.12.2019 г. за издаване на спортен лиценз. Във връзка с притежаваната лицензия от жалбоподателя и искането за издаване на безсрочен лиценз по реда и на основание § 6, ал. 1 ПЗР на ЗФВС, хронологично издадените административни актове и постановените по тях съдебни решения са както следва:

На 16.04.2019 г. Сдружение Българска федерация на клубовете по спортни танци е подало заявление до министъра на младежта и спорта за издаване на безсрочен спортен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС.

Със Заповед РД-10-11/16.07.2019 г. на министъра на младежта и спорта е отнета спортната лицензия на СНЦ Българска федерация по спортни танци.

На 30.07.2019 г. Сдружение "Българска федерация по спортни танци" обжалва Заповед РД-10-11/16.07.2019 г. пред Върховния административен съд и по оспорването е образувано адм. дело 8691/2019 г. на ВАС. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗФВС заповедта подлежи на предварително изпълнение, като не е искано спирането му от съда.

Със Заповед РД-10-42/20.12.2019 г., на основание чл. 22, ал. 7 ЗФВС, министърът на младежта и спорта е издал безсрочен лиценз на Сдружение Българска федерация на клубовете по спортни танци за вида спорт спортни танци.

На 27.12.2019 г. СНЦ Българска федерация по спортни танци подава Заявление вх. 09-00-4569 за издаване на спортен лиценз по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС, което е в срока по § 6, ал. 1 ПЗР на ЗФВС. Поради това, че административният орган не се е произнесъл с изричен акт по заявлението, сдружението е оспорило мълчаливия отказ пред съда. По оспорването е образувано адм. дело 5121/2020 г. на ВАС.

Съдебното производство по оспорване на Заповед РД-10-11/16.07.2019 г. от СНЦ Българска федерация по спортни танци за отнемане на лиценза на федерацията е приключило с влязло в сила съдебно решение 558 от 24.01.2022 г. по адм. дело 5499/2021 г. на ВАС, петчленен състав, с което заповедта е отменена.

С влязло в сила на 03.01.2023 г. решение 7234 от 18.07.2022 г. по адм. дело 5121/2020 г. на ВАС е отменен мълчаливият отказ на министъра на младежта и спорта по Заявление вх. 09-00-4569 от 27.12.2019 г. на СНЦ Българска федерация по спортни танци, с указания да се произнесе с изричен акт.

С оспорената пред първоинстанционния съд в настоящото производство Заповед РД-09-56 от 06.02.2023 г. на министъра на младежта и спорта е отказано издаването на безсрочен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС на СНЦ Българска федерация по спортни танци по съображения, че с влязла в сила заповед е издадена спортна лицензия за същия вид спорт на Сдружение Българска федерация на клубовете по спортни танци, а с чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС е установена забрана две спортни федерации да притежават спортен лиценз по един или сходни видове спорт.

При тези фактически обстоятелства не споделяме изводите на касационния състав, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е следвало да обсъди в цялост изложените фактически обстоятелства, които са релевантни към оспорената заповед. Към момента на сезирането на органа на 16.04.2019 г. със заявление от Сдружение Българска федерация на клубовете по спортни танци, СНЦ Българска федерация по спортни танци притежава спортен лиценз и разполага с възможността в срока по § 6, ал. 1 ПЗР на ЗФВС да приведе дейността си в съответствие с изискванията на закона и да поиска издаване на безсрочен лиценз. С издаване на Заповед РД-10-11/16.07.2019 г. за отнемане на спортния лиценз на СНЦ Българска федерация по спортни танци тази правна възможност се препятства, но не се преклудира. Аргумент за това е приетото за допустимо Заявление вх. 09-00-4569 от 27.12.2019 г. на федерацията за издаване на безсрочен спортен лиценз. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗФВС, не се приравнява по стабилитет и правни последици на влязъл в сила административен акт. Предварителното изпълнение на заповедта за отнемане на лиценз има за цел да не се допусне продължаване на упражняване на дейността от спортната федерация до влизането в сила на заповедта, но само влезлия в сила административен акт се ползва със стабилитет и поражда правно действие, отнемайки на адресата качеството на лицензирана спортна федерация, считано от датата на издаването й.

Наред с изложеното, съдебното решение, с което е отменена заповедта за отнемане на лиценз има конститутивно действие и заличава с обратна сила действието на акта за отнемане на лиценза. В Решение 7234 от 18.07.2022 г. по адм. дело 5121/2020 г. на ВАС, постановено в производството по оспорване на мълчаливия отказ на органа да се произнесе по заявлението на СНЦ Българска федерация по спортни танци, е подчертано, че отмяната на акта за отнемане на лиценза на федерацията-жалбоподател съставлява нов факт от съществено значение за решаване на спора по подаденото заявление на 27.12.2019 г. от СНЦ Българска федерация по спортни танци, който следва да бъде взет предвид при преценка на отказа за съответствие с материалния закон, т. к. към момента на подаване на заявлението федерацията има действащ лиценз и за нея е приложим преференциалният преходен режим за подновяване на лиценза по § 6 ПЗР на ЗФВС. Както в решението на тричленния състав, така и в решението на касационния състав по оспорването на мълчаливия отказ на министъра на младежта и спорта са отхвърлени доводите на административния орган, свързани с издадената вече спортна лицензия на друга федерация и са дадени изрични указания във връзка с приложението на § 6 ПЗР на ЗФВС в насока, че волята на законодателя е да се даде приоритет на производството по подновяване на лиценза на действащата федерация и след като федерацията е спазила срока и е представила изискуемите документи по чл. 21, ал. 1, т. 7, 8 и 10, органът дължи произнасяне при възможни два варианта: по § 6, ал. 3 - отнема спортния лиценз и заличава от регистъра федерацията или издава безсрочен спортен лиценз съгласно § 6, ал. 4 ПЗР на ЗФВС.

Въз основа на изложените фактически и правни обстоятелства намираме, обратно на изводите на тричленния състав, потвърдени от касационната инстанция, че при издаване на оспорената заповед административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Административният орган при яснота, че е налице висящо съдебно производство по издадената от него заповед за отнемане на спортния лиценз, в нарушение на административнопроизводствените правила не е изчакал приключването на съдебния спор, който е преюдициален по отношение на вида производство, което следва да проведе по чл. 21, ал. 1 или по ал. 3 ЗФВС във връзка с § 6 ПЗР на ЗФВС. В обжалваната заповед, въпреки че е посочено, че се издава в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение 7234 от 18.07.2022 г. по адм. дело 5121/2020 г. на ВАС, всъщност изобщо не са съобразени указанията, дадени в съдебното решение във връзка с правното значение на Решение 558 от 24.01.2022 г. по адм. дело 5499/2021 г. на ВАС, петчленен състав, както и относно приложението на § 6 ПЗР на ЗФВС.

Намираме, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да обсъди аргументите на жалбоподателя, свързани с приложението на § 6 ПЗР по съображения, че не може да се разглеждат доводи за нищожност на Заповед РД-10-42/20.12.2019 г. за издаване на безсрочен спортен лиценз на сдружение "Българска федерация на клубовете по спортни танци", както и за незаконосъобразност на тази заповед по съображения, че обжалването на Заповед РД-10-42/20.12.2019 г. е било предмет на друго съдебно производство и косвен контрол на друг административен акт в настоящото производство не може да се извършва дори и за нищожност. В случая става въпрос за факти и обстоятелства, които са относими към преценката за законосъобразност на оспорената заповед в светлината на изпълнение на указанията на съда, които са задължителни за административния орган по силата на чл. 177, ал. 2 АПК, и в допълнение - съдебното обжалване на Заповед РД-10-42/20.12.2019 г. е приключило с определение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо.

По тези съображения считаме, че обжалваното решение е неправилно, поради което подписваме касационното решение с особено мнение.

Съдия

(Юлия Ковачева)

Съдия

(Тодор Тодоров)

Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ ТОДОР ТОДОРОВ/п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СНЦ "Българска федерация по спортни танци" против решение 1819/15.2.2024 г., постановено по адм. дело 3626/2023 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу заповед РД-09-56 от 06.02.2023 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отказано издаването на безсрочен спортен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗФВС за вида спорт: спортни танци на Сдружение Българска федерация по спортни танци. Сдружението касатор, в жалбата си твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли се отмяната му и произнасяне по същество, с което оспорената заповед на министъра да бъде обявена за нищожна или да бъде отменена. Претендират се разноски. Ответникът Министър на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител, в становище по същество и в представени писмени бележки, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.323, ал. 4 ЗСВ и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на сдружението срещу заповед РД-09-56 от 06.02.2023 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отказано издаването на безсрочен спортен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗФВС за вида спорт спортни танци на Сдружение Българска федерация по спортни танци. За да отхвърли жалбата Върховния административен съд приема, че административният орган при издаването на заповед РД-09-56 от 06.02.2023 г. правилно е взел предвид обстоятелството за наличие на влязъл в сила акт, с който е издаден безсрочен спортен лиценз за вида спорт спортни танци на друга организация - сдружение Българска федерация на клубовете по спортни танци. Приел е също, че отказът на министъра на младежта и спорта е съобразен със законовата разпоредба на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗФВС във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗФВС, според които спортен лиценз се издава само на една спортна федерация или многоспортова федерация. Достигнал е до извода, че правилно административният орган е отказал издаването на безсрочен спортен лиценз на жалбоподателя сдружение Българска федерация по спортни танци. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, при липса на процесуални нарушения и е обосновано. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на решаващия състав на седмо отделение на Върховния административен съд и не намира за нужно да ги преповтаря, с оглед нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В допълнение следва да бъде отбелязано и следното. Установено е, че към датата на влизане в сила /18.1.2019г./ на действащия ЗФВС жалбоподателят е имал спортен лиценз, издаден и продължен по реда на ЗФВС (отм. ДВ, бр. 86/2018 г.) След влизане в сила на сега действащия ЗФВС, лицензът на сдружението-касатор е бил отнет със заповед РД-10-11/16.7.2019 г. на министъра на младежта и спорта. Посочената заповед е отменена по жалба на сдружението с решение от 24.1.2022 г. по адм. д. 5499/2021 г. по описа на ВАС, Петчленен състав. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че подадената от сдружението жалба е суспензирала заповедта за отнемане на лиценза. Текстът на чл. 26, ал. 3 от ЗФВС изрично повелява, че обжалването не спира изпълнението на заповедите по ал. 2 на същата норма, една от които заповеди /тази по чл. 24 от закона/ предвижда отнемането на издаден спортен лиценз при определени условия. Следователно към момента на постановяване на заповед РД-10-42/20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта, с която е издаден безсрочен спортен лиценз за вида спорт спортни танци на сдружение Българска федерация на клубовете по спортни танци лицензът на "Българска федерация по спортни танци" е бил отнет. При липса на искане от страна на касационния жалбоподател за спиране на допуснатото по силата на закона /чл. 26, ал. 3 от ЗФВС/, предварително изпълнение на заповедта за отнемане на лиценз и съответно липса на постановено от съд спиране на изпълнението, към датата на заповед РД-10-42/20.12.2019 г. не е имало друга федерация, която да притежава лиценз за вида спорт спортни танци, ergo не е съществувала пречка да бъде издаден безсрочен лиценз за този спорт на Българска федерация на клубовете по спортни танци. Отново по силата на чл. 26, ал. 3, във връзка с ал. 2 и с чл. 22 от ЗФВС тази заповед е породила правното си действие от момента на нейното постановяване. По тези съображения подаденото заявление от страна на касационния жалбоподател седмица по-късно /на 27.12.2019г./ за издаване на лиценз за същия вид спорт, законосъобразно е получило негативен отговор, изразен в оспорената пред първата инстанция заповед РД-09-56 от 06.02.2023 г. на министъра на младежта и спорта. Административният орган правилно е съобразил наличието на отрицателната предпоставка по чл. 19, ал. 1 от ЗФВС и законосъобразно е отказал издаването на спортен лиценз на касатора позовавайки се на чл. 23, ал.1, т. 1, предл. първо от същия закон. Неоснователни са и доводите в защитата на касационния жалбоподател, относно приложението на чл. § 6 от ПЗР на ЗФВС. Нормата на ал. 2 на цитирания параграф, намалява административната тежест на организации, които вече притежават лиценз издаден по реда на отменения ЗФВС, като не изисква представянето на пълния списък книжа подробно описани в чл. 21 , ал. 1 от закона. Но следва да се има предвид, че цитираната по-горе преходна разпоредба не предоставя никакви привилегии на такива организации и въпросът дали да им бъде издаден лиценз, намира своя отговор след съобразяване с всички изисквания, отнасящи се и за организации, които предявяват за пръв път искане за лицензиране. В случая не е била налице и хипотезата на чл. 22, ал. 3 от ЗФВС изискваща постъпили повече от едно заявления за издаване на лиценз за един и същ вид спорт да бъде разгледани едновременно. Това е така, тъй като към датата на подаване на заявлението на настоящия касатор /27.12.2019г./ административното производство по заявлението на Българска федерация на клубовете по спортни танци е приключило със заповед РД-10-42/20.12.2019 г., която по силата на закона е с допуснато предварително изпълнение. Не може да бъде споделено и твърдението на касационния жалбоподател за нищожност на заповед РД-09-56 от 06.02.2023 г. на министъра на младежта и спорта на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, поради противоречието й с влязлото в сила решение 7234/18.7.2022г. постановено по АД 5121/2020г. по описа на ВАС, седмо отделение. В мотивите на посоченото решение, както и в мотивите на оставилото го в сила решение 2/3.1.2023 г. по АД 9310/2022г. на ВАС, петчленен състав, изрично е прието, че законодателя не допуска приключване на производството с мълчалив отказ, че административният орган следва да се произнесе с изричен акт, като в неговата компетентност е да реши дали да издаде позитивен или негативен акт, по подаденото от СНЦ "Българска федерация по спортни танци" заявление на 27.12.2019 г. Административният орган е изпълнил дадените от съда указания, като се е произнесъл изрично рамките на компетентността си, спирайки се на едното от двете посочени му със съдебните актове решения. Следователно не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. По постъпилите на 18.10. и 1.11.2024 г. след приключване на съдебните прения по настоящото дело, молби за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът не дължи произнасяне. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника, такива следва да бъдат присъдени в размер 100,- лева, представляващ юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия