Решение № 4251 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12610/2008 г.

Решение № 4251 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12610/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадинка Пеева Георгиева, чрез процесуалния представител - адв. Станка Георгиева срещу решение № 669 от 15.07.2008 г. по адм. дело № 694/2008 г. на Административен съд - Бургас, IХ състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 336 от 21.02.2007 г. на кмета на Община - Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че не са взети предвид съображенията й за нищожност на атакуваната заповед, която е постановена в нарушение на процесуалните правила, поради това, че административния орган не се е произнесъл по отношение на всички имоти претендирани като незастроени. Моли, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по същество, с което се обяви за нищожна обжалваната заповед, като се укаже на административния орган да се произнесе съобразно доказателствата. Ответникът - кметът на Община - Бургас с писмено възражение на пълномощника - юриск. Евгения Белчева оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни аргументи в тази насока. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 669 от 15.07.2008 г. по адм. дело № 694/2008 г. на Административен съд - Бургас, IХ състав, е отхвърлена жалбата на Костадинка Пеева Георгиева срещу заповед № 336 от 21.02.2007 г. на кмета на Община - Бургас, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрен протокол - решение № 41 от 22.11.2006 г. - т. 56 на Експертния съвет по устройство на територията на Община - Бургас, с което е определена като застроена част УПИ III, кв. 20 по плана на гр. Бургас, жк "Меден Рудник" - зони А и Б, представляваща застроена площ на сградите в него и нормативно прилежащата част към тях в размер на 28 040 кв. м. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ първоинстанционният съд е разгледал жалбата на касаторката с претенция за нищожност на административния акт, като е обсъдил основанията, които обуславят нищожност, макар, че не са били конкретизирани от жалбоподателката. Административният съд е приел, че не са допуснати нарушения от административния орган, които да водят до нищожност на обжалвания административен акт, както и че непроизнасянето на административния орган по цялото искане на заявителката не обуславя нищожност, а евентуално преценка за наличие на мълчалив отказ или нова искане за произнасяне в тази част. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Неоснователни са възраженията на касаторката за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на процесуалните правила от административния орган при постановяване на оспорения административен акт. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ включва решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд правилно е определил компетентността на административния орган, спазването на съответната форма и административнопроизводствените правила, както и съобразяването на протокол - решение № 41 от 22.11.2006 г. - т. 56 на Експертния съвет по устройство на територията на Община - Бургас, с което е определена като застроена част УПИ III, кв. 20 по плана на гр. Бургас, жк "Меден Рудник" - зони А и Б, представляваща застроена площ на сградите в него. Определянето на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми, а до приемането й по Наредба № 5/2001 г., което се одобрява от кмета на съответната община. От писмените доказателства по делото се установява, че по искането на Стоян Пеев Арабаджиев, като наследник на Костадин Димитров Христов, който е наследодатели на касаторката, е поискано издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, по което техническата комисия на общината е постановила протокол - решение № 41 от 22.11.2006 г. -т. 56 на Експертния съвет по устройство на територията на Община - Бургас, с което е определена като застроена част УПИ III, кв. 20 по плана на гр. Бургас, жк "Меден Рудник" - зони А и Б, представляваща застроена площ на сградите в него и което е одобрено със заповед № 336 от 21.02.2007 г. на кмета на Община - Бургас. Правилно административният съд обвързан с обжалването за нищожност на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е приел, че липсва основание за прогласяване на нищожност. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, като в случая с оспорената заповед административния орган е одобрил решението на техническата служба, което обхваща само част от имота, по отношение на който касаторката претендира установяване на незастроена част. След като техническата комисия не се е произнесла по цялото искане за определяне на застроената част от имота, административният орган - кмета на общината не може да се произнесе извън установеното от комисията, което произнасяне би обусловило нищожност на неговия акт. Липсата на произнасяне в тази част не обуславя нищожност на административния акт по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, каквато е претенцията на касаторката. Правилно административният съд е указал, че в частта относно липса на произнасяне от техническата комисия следва да се направи ново искане или се разгледа на плоскостта на мълчаливия отказ, които не са предмет на разглеждане в настоящето производство. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение