Решение № 1551 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2011 г.

Решение № 1551 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Югозападна срещу решение № 264 от 8.03.2011 г., постановено по адм. дело № 189 от 2010 г. по описа на Благоевградския административен съд, с което е отменено решение № 1000-0113 от 23.11.2009 г. на началника на същата Митница Кулата (сега Митница Югозападна) по т. 1.1.2, с което е определен размер на дължимите държавни вземания - ДДС в размер над сумата от 4,64 лв. ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на възникване на митническото задължение, по внос на стоки по ЕАД 08BG005400H0004378/H-437/20080304, както и по т. 1.1.2 от митническото решение, с което е определен нов размер на дължимите държавни вземания по същия ЕАД в размер на 3522,54 лева. Макар да не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, от изложението на касационната жалба може да се направи извод за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът изразява несъгласие с приетото от съда, че новопредставените фактури в съдебното производство, описани и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, представляват доказателства, които имат значение за делото на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Тези фактури според касатора са били издадени във връзка с проформа фактурите, като в резултат на това съдът е редуцирал размера на задължението. Неправилно според касатора съдът е кредитирал заключението на вещото лице и не се е съобразил с разпоредбата на чл. 84и, ал. 1, респ. чл. 84г и 84д ЗМ, както и че всички новопредставени фактури са представени след срока в чл. 50, ал. 1 ППЗДДС (неправилно първоинстанционният съд е цитирал чл. 50, ал. 1 ППЗМ), която разпоредба препраща към чл. 54 ЗДДС. Излага доводи, че митническото решение е издадено изцяло въз основа на констатации, отразени в докладна записка № 98/12 от 21.08.2008 г. на дирекция "Последващ контрол", като е извършена проверка в рамките на този контрол по чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. и чл. 84а, ал. 1 ЗМ. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на "Сенсо Мода" ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "Сенсо Мода" ЕООД - град София, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на контрол пред Благоевградския административен съд е било решение № 1000-0113 от 23.11.2009 г. на началника на Митница Кулата, с което е определен нов размер на дължими държавни вземания по ЕАД № 08BG005400H0004378/H-437/20080304 с получател жалбоподателят "Сенсо Мода" ЕООД в размер на 8660,78 лв., представляващи ДДС, дължима сума по вноса, определена в приложения № 3 и 6 към докладна записка на директора на дирекция "Последващ контрол" на Агенция "Митници", заедно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, съгласно чл. 232 от Регламент 2913/92 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, и към 23.11.2009 г. възлизаща на 2093,42 лева. Първоинстанционният съд е приел, че с горепосочения ЕАД "Сенсо Мода" ЕООД е внесло от Македония дамски блузи от синтетика - 6501 бр., и дамски ризи от памук - 2050 бр., общо 8551 бр., при допуснат митнически режим свободно обръщение и крайна употреба - предмет на освободени от ДДС доставки, тъй като след вноса им от Македония те са въведени в държава - членка на ЕС. По отношение на констатациите на административния орган по т. 1.1.1 от решението му съдът е приел, че жалбата е частично основателна. Установил е, че за част от стоките - предмет на вносната фактура № 19 от 3.03.2008 г., липсва фактура за продажба към клиент в друга държава членка. Позовавайки се на допълнителното заключение на тройната експертиза, съдът е приел, че за 2 бр. стоки липсват издадени фактури и за тези стоки не е налице първият изискуем се от чл. 45 от ППЗДДС документ, и на основание чл. 16, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 1 от ЗДДС данъкът е дължим от вносителя на необщностните стоки на територията на страната ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение. За да достигне до този извод, съдът е кредитирал фактури № 569/1.04.2008 г. и № 597/1.04.2008 г., отразени в дневника за продажби за м. 05.2008 г. по проформа фактура № 523/3.03.2008 г., и фактура № 435/12.03.2008 г. по проформа фактура № 524/3.03.2008 г., въпреки че са представени от жалбоподателя в хода съдебното производство, позовавайки се на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. В тази връзка съдът е приел, че жалбата в тази част е основателна за размера над установения от тройната съдебно-икономическа експертиза размер на ДДС по т. 1.1.1, който възлиза на 4,64 лв., до размера, приет от административния орган - 5138,24 лева. По отношение на констатациите в т. 1.1.2 на административния орган, съгласно които, след издаването на фактури за продажби са издадени кредитни известия в нарушение на чл. 45 и 46 от ППЗДДС във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, съдът е приел, че представеното по делото кредитно известие № 1000000190/10.03.2008 г., издадено от "Сенсо Мода" ЕООД, описано в справка № 8, е във връзка с фактура № 422/10.03.2008 г., а тази фактура не е издадена по процесния ВОП. Решението е правилно като постановено в съответствие с приетите по делото доказателства и данните, съдържащи се в тях, и изводите на съда са в съответствие с установените по делото данни, включително и със заключенията (основно и допълнително) на назначената тройна съдебно-икономическа експертиза. Представените документи удостоверяват изпълнението на изискванията от хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, съгласно която вносът на стоки се освобождава от ДДС, когато вносителят е регистрирано по този закон лице; в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка, и вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. По първата от кумулативните предпоставки на т. 6, ал. 1, чл. 58 от ЗДДС - органът не спори, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, като по изпълнението на втората е видно, че при оформянето на документите за вноса е декларирало, че стоките са предназначени за крайна употреба в Германия. Относно третата от предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6, б. "в" от ЗДДС - вносителят е осъществил последваща вътреобщностна доставка, за което e представил документите по чл. 45, т. 1 и 2 от ППЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случая не е спорно за митническите власти, че получателите на стоките са регистрирани за целите на ДДС в Германия. Стоката е транспортирана от територията на страната до територията на Германия, видно от представената и заверена в клетка 24 международна товарителница (ЧМР). Основанието за освобождаване на вноса от ДДС при условията на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС е реално осъществена доставка на стоките на територията на Общността. Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно съдът е кредитирал представените в съдебното производство фактури, тъй като същите са в съответствие с останалите доказателства по делото, като изводите на съда са подкрепени и от констатациите на вещите лица по назначената тройна съдебно-икономическа експертиза. Неоснователно е възражението на касатора във връзка с издадени от "Сенсо Мода" ЕООД кредитни известия за анулиране на продажбите на стоки в страни членки. Установено е, че представеното по делото кредитно известие № 190 от 10.03.2008 г. е издадено по фактура № 422, която не е относима към вноса по процесния ЕАД. В заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно-икономическа експертиза е констатирано, че по процесния ВОД няма издадени кредитни известия. С оглед липсата на представени по делото кредитни известия, издадени във връзка с фактурите, правилно съдът е обосновал извода, че неправилно митническият орган е определил задължения за ДДС. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд - първо отделение,