Решение № 130 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 224/2012 г.

Решение № 130 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 224/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на гл. ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от задочно осъдения В. Р. за възобновяване на НОХД № 27/94 г. на Русенския окръжен съд. Визирано е основанието по чл. 423, ал. 1 НПК. Иска се отмяна на постановената спрямо него присъда № 53 от 12.11.97 г. по описа на посочения съд и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се поддържа в съдебно заседание лично от осъдения и неговата защита. Прокурорът намира същото за неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените основание и доводи и становището на страните в съдебно заседание, намира следното: С присъда № 15 от 01.06.93 г., постановена по НОХД № 207/92 г. по описа на ОС - гр. Русе, осъденият Р. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 и чл. 54 НК на ПЕТ години лишаване от свобода. Отделно е признат за виновен и осъден и за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 54 НК на ЕДНА година лишаване от свобода. Осъден е и за извършено престъпление по чл. 252, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и чл. 54 на ЕДНА година лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо наказание в размер на ПЕТ години лишаване от свобода. С решение № 750 от 11.01.94 г. по н. д. 562/93 г. по описа на Върховния съд, второ наказателно отделение, присъдата е отменена частично в наказателната и гражданско-осъдителната част за Р. по обвинението му по чл. 256, ал. 2, вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 НК и чл. 23 НК. В същата част съдебният акт е отменен и по отношение на подсъдимите Г. П. и В. г. Делото е върнато за ново разглеждане в отменените части от друг състав на окръжния съд. Жалбата на В. Р. в останалата й част е оставена без уважение. С атакуваната пред настоящата инстанция присъда Р. е признат за виновен в това, че на 11.05.92 г. край [населено място], Русенски съдебен окръг, в съизвършителство с Г. П. и В. Г., отнел от владението на М. П. от Република Турция, негови лични вещи на обща стойност 35 760.20 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на осн. чл. 256, ал. 1 (отм.), вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода. На осн. чл. 25, вр. чл. 23 НК му е определено общо наказание между посоченото и наложените му наказания с присъда № 15/01.06.93 г. по НОХД № 207/92 г. на ОС - гр. Русе, в размер на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода. С присъдата са осъдени и подсъдимите Г. П. и В. г. Съдът е определил първоначален режим за изтърпяване на наказанията от тримата подсъдими и е зачел предварителното им задържане. Присъдата спрямо Р. е приведена в изпълнение, с начало на наказанието - 16.12.11 г., след предаването му от властите в Кралство Испания, без да са поети гаранции за възобновяване на делото. По делото липсват данни присъда № 15 от 01.06.93 г., постановена по НОХД № 207/92 г. по описа на ОС - гр. Русе, в неотменената й от ВС част спрямо осъденият Р., да е приведена в изпълнение към момента на влизането й в сила. Върховният касационен съд намира искането за възобновяване на делото за ОСНОВАТЕЛНО. Проследявайки движението на съдебното производство, Върховният касационен съд, намира следното: Към 21.03.94 г., когото Р. лично се е явил в проведеното съдебно заседание, съдът е изменил мерките за неотклонение на подсъдимите П. и Г. в "задържане под стража" и е постановил спрямо тях щателно издирване. Спрямо Р. не се предприети никакви мерки. На непосочена дата /евентуално на 06.02.95 г./, съдът на осн. чл. 22, т. 2, вр. чл. 268, ал. 4 НПК е спрял наказателното производство по делото. Последвали са разпореждания, определения и кореспонденция между институциите, които не касаят Р. На 15.09.97 г. съдът е изпратил писмо до РДВР - [населено място] /л. 60/, с което е изискан да препис от бюлетина за централно издирване на подсъдимия Р.. В писмото е записан е ЕГН и адреса на Г. П.. В същото е отразено, че се изпраща, приложено, ксерокопие от писмо на дирекцията № 225 от 19.04.94 г., което, обаче, не касае Р., а П. и Г. /л. 38/. Последвал е отговор на началника на РПУ - [населено място], № 667 от 02.10.97 г. /л. 62/, че в управлението не се получават телеграми за обявените за издирване лица. С резолюция от 20.10.97 г. делото е насрочено за 12.11.97 г. За това заседание призовката на Р. е върната със задрасквания върху дата на връчване, връчител и получател /л. 65-66/. На 04.11.97 г. в окръжния съд се получава писмо изх. № 1022 от 03.11.97 г. на кмета на [населено място], окр. Русе, с което се уведомява съдът, че призовката за В. Р. за 12.11.97 г. не е връчена, тъй като лицето е напуснало страната без да уведоми кметството и органите на полицията, като близките му не знаят новия му адрес /л. 67/. На 11.11.97 г. деловодител Ф. е провела телефонен разговор с редовно упълномощената от Р. за производството по НОХД № 207/92 г. адвокат Кр. К., която е заявила, че не желае да се явява като защитник на подсъдимия с пълномощно, подписано по предходното дело. В съдебно заседание на 12.11.97 г. съдът е отразил, че Р. е нередовно призован. Преценил е, че са налице предпоставките по чл. 268, ал. 3, т. 1 НПК и е дал ход на делото в отсъствието на Р. и П.. Назначил им е служебен защитник в лицето на адвокат Хр. Ф. Провел е съдебно следствие, изслушал е пледоариите и последната дума на подсъдимата Н.. На същата дата е постановил атакуваната присъда и в присъствието на явилите се страни я е обявил. При това развитие на съдебното производство, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за уважаване на искането по чл. 423, ал. 1 НПК. В случая не може да се приеме, че Р. целенасочено се е укрил. От личното му явяване в съдебно заседание на 21.03.94 г., до 04.11.97 г., когато съдът е уведомен с писмо от кмета на [населено място], окр. Русе, че призовката за В. Р. не е връчена, тъй като лицето е напуснало страната, без да уведоми кметството и органите на полицията, като близките му не знаят новия му адрес, спрямо него не са извършени никакви валидни процесуални действия. През голяма част от този период, производството по делото е било спряно. При това положение, след като спрямо него не са предприемани никакви действия до 03.11.97 г. /три години и половина/, не може да се приеме, че ненамирането му на адреса за призоваване е единствено с цел укриване от наказателно преследване по конкретното обвинение, като се отчете и тежката икономическа криза през този период. Съгласно чл. 55 от НПК и чл. 6, т. 3, б. "с" и "d" от ЕКПЧОС обвиняемите, съответно подсъдимите в наказателното производство имат регламентирани права за лично участие. Когато това им право е накърнено при неизпълнение на кореспондиращи им задължения от органите на досъдебното производство или съда и производството е протекло задочно, не единствено по тяхна вина, те разполагат с възможност да искат възобновяване на същото по реда на чл. 423, ал. 1 НПК. Задълженията на посочените органи на съдебната власт са свързани с надлежно уведомяване за започналото наказателно преследване, изрядна процедура по призоваване, проведено задочно производство при наличието на законовите предпоставки за такова и осигуряване на необходимата адвокатска защита. Р. е бил редовно призован и се е явил в първото по делото съдебно заседание, след връщането му от ВС на РБ за ново разглеждане от окръжния съд, т. е. той е знаел, че спрямо него има висящо наказателно производство по обвинение за грабеж. До второто и последно по делото заседание, в което е постановена и осъдителната присъда, той не е търсен и призоваван в продължение на три години и половина. Производството е спирано за издирването на другите двама подсъдими. Спряно е, тъй като разглеждането на делото в отсъствието на П. и В. би попречило да се разкрие обективната истина. Без промяна на обстоятелствата за това първоначално решение, делото е възобновено и разгледано в отсъствието на П. и Р. Съдът е приел, че и без тяхното лично участие ще се разкрие обективната истина, но не е посочил мотиви за това си решение. На следващо място, Русенският окръжен съд е следвало да отчете посочените по-горе обстоятелства и да направи съответната преценка дали уведомлението от кмета на [населено място] е достатъчно основание за разглеждане на делото в отсъствието на Р., така както това е било налице за подсъдимия П., спрямо който е предприето общодържавно издирване. Следвало е да промени взетата и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение "парична гаранция" в "задържане под стража", след като е уведомен, че Р. е напуснал известния по делото адрес. Да изиска съответната справка за промяна на адреса и напускал ли е територията на страната и кога е станало това. Да го обяви за общодържавно издирване. Тава е така, тъй като промяната на адреса, без да се уведоми съответният орган, съгласно взетата мярка за неотклонение, е основание съдебното дело да се разгледа в отсъствието на подсъдимия по силата на чл. 268, ал. 3, т. 1 НПК (отм.), но само когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина и съдебното производство се движи в разумни срокове. Посоченото по-горе води да констатацията, че правото на лично участие на осъдения е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на окръжния съд, довела до нарушена процедура за призоваване за заседанието, проведено на 12.11.97 г., когато е решено делото по същество и проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл. 268, ал. 3, т. 1 НПК (отм.). При посочените съображения искането е основателно. Следва да се възобнови производството, да се отмени постановената по него присъда и делото да се върне за ново разглеждане от Русенския окръжен съд от стадия на подготвителните действия за разглеждането му в съдебно заседание. Водим от горното и на осн. чл. 423, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,