Решение № 24 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4615/2007 г.

Решение № 24 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4615/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. от гр. П. срещу въззивно решение № 1149 от 14.06.2007 г. по гр. д. № 364/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответната страна Община, гр. П. изразява становище решението като правилно да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, III г. о. като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 142 от 11.12.2006 г. по гр. д. № 3530/2005 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. Г. срещу Община, гр. П. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху дворно място от 254 кв. м., съставляващо УПИ ХIII-1833, кв.51 по плана на гр. П.. Прието е, че мястото предмет на спора е отчуждено по реда на ЗТСУ (отм.) през 1981 г. за жилищно строителство и мероприятието е реализирано, а жалбоподателката е обезщетена имотно. Прието е, че заповед № С* от 11.12.1981 г. е подписана от председателя на ОбНС. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че след отчуждаването имотът законосъобразно е преминал в патримониума на общината, и че мероприятието е осъществено, т.е. ищцата не е собственик на процесния имот. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Събраните по делото доказателства са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност по реда на чл. 188 ГПК (отм.). Въз основа на тях е установено, че имота е отчужден от ищцата по реда на ЗТСУ (отм.), че същата е обезщетена и че мероприятието е осъществено. Установено е с помощта на назначената от съда съдебно-почеркова експертиза, че отчуждителната заповед е била подписана от председателя на ОбНС. Съгласно разпоредбата на чл. 95 ЗТСУ (отм.) в редакцията към момента на отчуждаване на процесния имот недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет. Това е надлежно оправомощеният от законодателя орган да извърши отчуждаването. През 1981 г. председател на ОбНС, гр. П. е бил Х. Н. М., който е подписал и отчуждителна заповед № 165 от 11.12.1981 г. Цитираната заповед по чл. 95 ЗТСУ (отм.) е издадена от компетентен орган в кръга на пълномощията му и по установения ред, поради което съставлява валиден административен акт, който е породил правно действие. Затова доводите на жалбоподателката, че заповедта като издадена от некомпетентен орган е нищожна, поради което процесният имот не е валидно отчужден и тя е собственик на същия са неоснователни. Правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е титуляр на правото на собственост върху процесния имот и е отхвърлил искът по чл. 108 ЗС. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице въведените с касационната жалба отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и обжалваното решение ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.