Решение № 2353 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9645/2019 г.

Решение № 2353 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9645/2019 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Сле груп" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 1175/25.06.2019 г. по адм. д. № 818/2019 г. на Бургаския административен съд, с което РА № Р-02000218000325-091-001/11.01.2019 г. на ТД на НАП-Бургас е обявен за валиден и е отхвърлена жалбата против него. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде обявен за нищожен или при условия на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен, като му бъдат присъдени разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция 8550 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-02000218000325-091-001/11.01.2019 г. на ТД на НАП-Бургас, с който за периода 2013 г. – 2016 г. са определени задължения за корпоративен данък общо 771 569,53 лв с 350 021,64 лв лихви и задължения по ЗДДС за периода м. 3.2013 г. м. 8.2013 г. – м. 12.2015 г. и м. 6.2016 г. – м. 3.2017 г. общо 46 872,12 лв с 20 068,81 лв лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по чл. 112, ал. 1 от ДОПК. Според който ревизионното производство се образува с издаване на заповедта за възлагане на ревизия. Първата ЗВР № Р-02000218000325-020-001/16.01.2018 г., издадена от М. Бораджиева – началник сектор при ТД на НАП-Бургас е връчена на ревизираното лице по електронен път на 22.01.2018 г. В търговския регистър е вписана промяна на седалището на ревизираното лице на 18.01.2018 г. от гр. Несебър, ул. Отец Паисий № 27 А, ет. 2 на гр. София, ж. к. Дървеница, ул. Жеко войвода № 5, вх. Г, ап. 70. Съдът е приел, че датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията има значение за изчисляване на сроковете за провеждане на ревизията, но не и към образуването на ревизионното производство. Приел е, че на основание чл. 112, ал. 1 от ДОПК РА е издаден от компетентен орган и е разгледал спора по същество. Изводът е в нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица. По чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Според чл. 7, ал. 4 от ДОПК при промяна на адреса на ревизираното лице производството се довършва от органа, който го е започнал. Понятието започнало производство по ДОПК е употребено и в чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, според който давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията започва да тече от връчване на заповедта за възлагане на ревизията. От последната разпоредба следва, че понятието започнало производство по ДОПК е свързано с изискване за връчена заповед за възлагане на ревизията. Следва също, че при невръчена заповед за възлагане на ревизията органите по приходите не могат да се позовават на чл. 7, ал. 4 от ДОПК. Настъпилата промяна в адреса на ревизираното лице преди връчване на първата заповед за възлагане на ревизията води до нищожност на издадения РА в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Изводът на съда в обратния смисъл е в нарушение на процесуалните правила. РА е издаден от некомпетентен орган, който не е овластен от орган от компетентната ТД на НАП-София по чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Решението като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него следва се обяви РА за нищожен. Касаторът има право на разноски за двете инстанции общо за 29 749, 33 лв, в които не е включен начисленият ДДС върху адвокатското възнаграждение, тъй като касаторът е регистриран по ЗДДС и има право на данъчен кредит по фактурите за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в първата инстанция не е основателно предвид размера на изплатеното адвокатско възнаграждение и минималния размер по наредбата от 13 095 лв съобразно предмета на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,