Решение № 254 от 8.5.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104178/2024 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на Т. И. П. за отмяна на влязло в сила решение №4702 от 22.11.2023 г., постановено по гр.д.№12623 описа за 2022 г. на Пловдивския районен съд, I граждански състав, потвърдено с решение №817 от 20.06.2024 г. по в.гр.д. № 281 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII състав. Молителката твърди, че с вписване от 24.01.2024 г. е освободен като управител и съдружник на „Биолайф И“ ООД В. Г. П., с което е отпаднал правният интерес от воденето на иск с правно основание чл.134 от ЗЗД поради факта, че кредиторът „Ес Пи Транс“ ЕООД е придобил дружествените дялове на бившия съдружник и управител В. Г. П.. Според молителката настъпилата промяна в партидата на дружеството е ново обстоятелство, което и е станало известно след приключване на устните състезания пред втората инстанция и за което не е могла да се снабди със съответните доказателства. Ето защо счита, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. „Ес Пи Транс“ ЕООД и „Биолайф И“ ООД застъпват становището, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, приема следното: Производството по гр. д. № 12623 по описа за 2022 г. на Пловдивския районен съд е било образувано по подадена на 31.8.2022 год. искова молба на „Ес Пи Транс“ ЕООД в качеството му на съдружник в „Биолайф-И“ ООД против това дружество и против Т. И. П.. В исковата молба ищецът е посочил, че на 28.07.2022 г. управителят на дружеството В. Г. П. е превел от сметката на дружеството по сметка на съпругата си Т. И. П. 2840 лв. с основание за превода „възнаграждение на пълномощник“. На същата дата Т. И. е изтеглила от касата на дружеството 267 лв. Според ищеца сумите са получени без основание, а „Биолайф-И“ ООД не предприема действия по връщането им заради това, че управителят е съпруг на Т. И.. Ето защо на основание чл.134 от ЗЗД е упражнил правото на дружеството като негов кредитор да поиска връщането на сумите от Т. И. в полза на „Биолайф-И“ ООД. С решение № 4702 от 22.11.2023 г., постановено по гр.д.№12623 описа за 2022 г. на Пловдивския районен съд, I граждански състав, Т. И. П. е осъдена по предявения от кредитора „Ес Пи Транс“ ЕООД иск да заплати на „Биолайф-И“ ООД получената без основание сума от 3007 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение №817 от 20.06.2024 г. по в.гр.д. № 281 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII състав, а публичното заседание пред въззивния съд е проведено на 20.03.2024 г. За да поиска отмяна на тези решения, молителката твърди, че е настъпило ново обстоятелство, което тя не е могла да узнае в хода на производството. Това обстоятелство е вписване от 24.01.2024 г. на освобождаването като управител и съдружник на „Биолайф И“ ООД на В. Г. П., с което според нея е отпаднал правният интерес от воденето на иск с правно основание чл.134 от ЗЗД поради факта, че кредиторът „Ес Пи Транс“ ЕООД е придобил дружествените дялове на бившия съдружник и управител В. Г. П.. От извършена справка в общата електронна база данни на търговския регистър действително се констатира, че заличаването на В. Г. П. като съдружник в „Биолайф И“ ООД е вписано на 24.01.2024 г. Съгласно чл.11 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. Поради осигуряването на тази възможност на неограничен кръг лица, на основание чл.7 от закона вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а чл.8 предвижда, че заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването. Следователно заличаването на В. Г. П. като съдружник и управител се смята за узнато от молителката от момента на неговото вписване на 24.01.2024 г. Ето защо в публичното съдебно заседание пред въззивния съд, проведено след това- на 20.03.2024 г., обстоятелството не е било ново за молителката и тя е могла да повдигне пред съда довода си за липса на правен интерес от водене на делото от страна на кредитора. Налагащият се извод е, че не се касае за ново обстоятелство, а за обстоятелство, което е било известно на молителката, поради което не е осъществен фактическият състав на чл.303, ал.1, т.1, предложение първо от ГПК, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение трябва да бъде оставена без уважение. В молбата и в писменото си становище молителката излага твърдения за допуснати процесуални нарушения относно представителната власт на „Ес Пи Транс“ ЕООД, вероятно заради настъпилата промяна на управителя. На такива основания за отмяна на решението обаче може да се позове само евентуално засегнатата от тях страна в процеса-в случая юридическото лице, но не и молителката, която е била надлежно представлявана. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение