Решение № 5993 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11035/2011 г.

Решение № 5993 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11035/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, против Решение № 2890/13.06.2011 г. по адм. дело № 8523/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. В касационната жалба се оспорват изводите на съда, че разполагаемите средства на ревизираното лице Ирена Илчова Теофилова за д. п. 2002 г. превишават разходите му, от признати на семейството приходи от заем в размер на 24 000 лева от Явор Захариев, от дарение на родителите на съпругата, в размер на 20 000 лева, както и от непризнати разходи за даден заем, в размер на 76 000 лв. общо, по договор за заем от 07.05.2002 г. Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно и по отношение признатото от съда начално салдо от парични средства на семейството от налични влогове, към 1.01.2002 г., в общ размер на 57 982.03 лева. Отправя искане за непризнаване на тези приходи от заем и от дарение, както и за признаване в разходната част на паричните средства на дадения от ревизираното лице заем на ЕТ "Велес - Асен Величков", от 76 000 лева. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът - Ирена Илчова Теофилова, чрез процесуалния си представител - адв. Терзиева, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения, подробно изложени в писмена защита. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение, в частта му на признатите приходи от заем, в размер на 24 000 лв. и от дарение от родителите на Ирена Теофилова, в размер на 20 000 лева. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил РА № 141001423/29.04.2010 г. на ТД на НАП - София, частично изменен с Решение № 1475/04.10.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на жалбоподателката Ирена Илчова Теофилова е определен допълнителен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), за д. п. 2002 г., в размер на 19 663 лв., ведно със съответната лихва. За да постанови този правен резултат, въз основа на събраните по делото доказателства и заключение на ССЕ, съдът е приел, че РА, в отменената му част, е незаконосъобразен, тъй като не се установява разходите за 2002 г. на ревизираното лице да превишават приходите му, т. е не е налице недостиг на средства, а обратното - налице е превишаване на приходите спрямо разходите, с 19 133.70 лева, поради което не се формира сума, представляваща данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане на лицето с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). За да направи тези изводи, съдът е кредитирал изцяло заключението на ССЕ и изготвената от него таблица на паричните потоци на семейството като цяло за 2002 г. /входящи и изходящи парични средства/, събраните писмени и гласни доказателства за дадени и получени заеми, за дарени средства от родителите на Теофилова, данните за изтеглени и внесени суми по банкови сметки на двамата съпрузи, данните за продажба и покупка на имот и пр. Съдът е уважил възражението на жалбоподателя и по отношение включената от органа по приходите заемна сума от 76 000 лв., по договор за заем от 07.05.2002 г. с ЕТ "Велес - Асен Величков", в разходваните от семейството парични средства, като е приел, че само 3 000 лева от тези средства са реално предадени и върнати в заем, на основание разписки от 07.05.2002 г. и от 08.06.2002 г., споразумение за прекратяване действието на договора за заем, както и свидетелски показания на Асен Величков. Съдът е отказал да зачете доказателствената сила на представения нот. акт № 190/07.05.2002 г. за учредяване на договорна ипотека в полза на заемодателя Теофилова поради това, че същия е оборен от представените частни документи. Като резултат, съдът е отказал да включи сумата от 76 000 лева в изходящия паричен поток на семейството за 2002 г. При тези установявания за входящите и изходящи парични потоци за семейството като цяло, съдът е приел, че към 31.12.2002 г. крайното парично салдо на двамата съпрузи възлиза на 38 267.39 лв., като на жалбоподателката се пада 1/2 от тази сума, в размер на 19 133.70 лева, която не формира данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, поради недостиг на средства. Съответно на това е приел, че оспорения РА, изменен в тази част от директора на Д "ОУИ" - София, с който е установено недостиг на парични средства за 2002 г., в размер на 140 092.61 лв., а за жалбоподателката в размер на 70 046.31 лева, е незаконосъобразен и го е отменил. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият състав споделя изводите на съда относно признатите като приходи на ревизираното лице и съпруга му - Сашо Божичков Теофилов, получен заем от Явор Тодоров Захариев, в размер на 24 000 лева, на основание представени: договор за заем от 01.04.2002 г., разписки за даването и за връщането на тази сума, от 01.04.2002 г. и от 28.03.2008 г., както и на основание свидетелски показания на Явор Захариев. Същите, като частни документи, по смисъла на чл. 180 от ГПК, се ползват с формална доказателствена сила и тъй като не са били оспорени от касатора, правилно са кредитирани от съда. Тези документи обективират наличието на облигационни отношения по сключен договор за заем, като предаването и връщането на заетата сума, се установява от представените разписки. Поради това законосъобразно сумата от 24 000 лева е включена в приходната част на паричният поток на семейство Теофилови. Правилни са изводите на съда и по отношение дарената сума от 20 000 лева, предоставена безвъзмездно от св. Кунка Владимирова, майка на ревизираното лице. Поради близката родствена връзка между дарител и дарен, разписки за това даване не са представени, но пък по делото е установен произхода на дарените парични средства от дарителите, а именно от продажба на два недвижими имота, удостоверена с нот. акт № 95/23.06.1997 г. и нот. акт № 127/23.05.1997 г. Поддържаното от касатора оплакване, че продажните цени са в неденоминирани лева, е опровергано от показанията на св. Владимирова, за трансформацията им в щатски долари. Основателно е обаче касационното оплакване за неправилност на решението спрямо отхвърлената от съда заемна сума, в размер на 76 000 лева, предоставена от ответницата на ЕТ "Велес - Асен Величков", гр. Перник, по силата на нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 190/07.05.2002 г. /вписан акт № 69, т. I д. № 582/2002 г. в Службата по вписвания при РС - Перник/. Съдът е отказал да кредитира доказателствената сила на представения нот. акт за договорна ипотека, за даване на сумата от 76 000 лв. на ЕТ, поради наличието на други частни писмени документи, които го оборват. Настоящият състав намира изводите на съда за незаконосъобразни. Нот. акт за договорна ипотека, както правилно се поддържа и от касатора, е официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, който съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Изявленията са външно проявление на волята на страните, относно сключения договор за паричен заем, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, в полза на заемодателя. С прочита му на страните и одобряването му, нотариуса удостоверява факта, че волята на страните е съгласно отразената в нот. акт /обективиращ договор за заем/ и че същият е сключен пред него, на съответната дата и място. По този начин, за разлика от частните свидетелстващи документи, освен с формална доказателствена сила, нот. акт се ползва и с материална сила, която обвързва страните. Поради това неправилно е прието от съда, че представените от ответника договор за заем от 07.05.2002 г., разписки от 07.05.2002 г. и от 08.06.2002 г., както и споразумение от 08.06.2002 г. за прекратяване на договора за заем, оборват материалната доказателствена сила на нот. акт за договорна ипотека № 190/07.05.2002 г. В последния ясно и недвусмислено е отразено, че Ирена Теофилова дава, а не "че ще предостави", заем на ЕТ "Велес - Асен Величков" в размер на левовата равностойност на 38 858 евро, равняващи се на 76 000 лева, като изплащането ще започне от 25.05.2002 г. до 25.10.2003 г., на равни месечни вноски, всяка в размер на левовата равностойност на 1023 евро /или 2000 лева/ и една вноска в размер на левовата равностойност на 20 444 евро /или 39988 лева/, платима до 25.10.2002 г. Следователно изводът, който се налага е, че на 07.05.2002, т. е. ответникът е дал в заем сумата от 76 000 лева, срещу което даване е получил обезпечение - ипотека върху недвижим имот, собственост на трето лице, поради което констатациите на органа по приходите по отношение на тази сума се явяват правилни, от което следва, че съдът не е следвало да ги изключва от разходната част на паричните средства за 2002 г. на семейството. В подкрепа на тези изводи са и данните по делото относно включването на тази сума, като приход за следващия данъчен период - 2003 г., когато са налице данни от АВ - Служба по вписвания, за заличаване на вписаната ипотека по нот. акт № 190/2002 г. на 26.02.2003 г., което предполага връщане на заема към тази дата. Поради това неоснователно се поддържа от ответника, че, съгласно посочените клаузи в нот. акт, към приходите на семейството за 2002 г. следва да се включат всички уговорени плащания за връщане на заема, в общ размер на 53 988 лева /7 вноски по 2000 лв. + 1 вноска по 39988 лв./. Това е така, тъй като освен разписката от 08.06.2002 г. за върнати 3 000 лева, други доказателства за връщане не са представени. Като цяло заема следва да се счита върнат към датата на заличаване на ипотеката, което в случая е станало на 26.02.2003 г. и е относим към последващия данъчен период 2003 г., което е взето предвид от органа по приходите за този период /сумата е отчетена като приход за 2003 г./. От изложеното следва, че само сумата от 3 000 лева следва да бъде зачетена като върната по този заем и съответно приход, а дадения от 76 000 лева заем, следва да се отчете като разход. При тези изводи, влияещи на данъчната основа за определяне на данъка по чл. 122 от ДОПК за 2002 г., обжалваното решение се явява неправилно. Това е така, тъй като след като се извърши корекция на разходната част на паричните потоци на семейство Теофилови за 2002 г., със сумата от 76 000 лева на мястото на дадения заем от 3 000 лева, се получава разходна част в общ размер на 161 351.76 лева, при което съпоставени с приходите /в размер на 126 620 лв./ остава остатък от 34 731.76 лв. в полза на разходите, който е недеклариран /укрит/ доход на семейството. Половината от тази сума, съгласно режима на СИО, а именно 17 365.88 лв., се пада на ответницата Теофилова, която представлява и данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, за облагането й с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. Като е направил обратни на изложените изводи и за липса на данъчна основа за облагане, съдът е постановил неправилно, поради нарушение на закона решение, което следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд дължи постановяване на друго по същество, поради наличието на доказателства и възможност за определяне на данъка, спрямо посочената по-горе данъчна основа. Съгласно таблицата по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) в сила към 2002 г., при данъчна основа за облагане в размер на 17 365.88 лв. /1/2 от 34 731.76 лв./, дължимият от ревизираното лице данък за 2002 г. възлиза на сумата от 4 376.11 лева, ведно със съответстващите й лихви за забава. С оспорения РА, изменен частично от директора на Д "ОУИ" - София, този данък е определен на сумата от 19 663.03 лева, т. е в по-голям размер от определения по-горе, което налага отмяна на РА, изменен с решението на директора на Д "ОУИ" - София, в тази му част, за разликата от 4 376.11 лв. до 19 663.03 лева, ведно със съответните лихви и оставянето му в сила до размер на 4 376.11 лева, ведно със съответните лихви за забава. Съобразно уважената част от касационната жалба, на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 402.57 лева, а на ответника разноски, съобразно отменената част от РА, в размер на 755.74 лв., при което по компенсация първия дължи на Ирена Теофилова разноски, в размер на 353.17 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение