Решение № 5411 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12566/2013 г.

Решение № 5411 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12566/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрисконсулт Стефан Гачев, против решение № 4160 от 21.06.2013 г., постановено по адм. дело № 9345/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1065 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо. Претендират се и сторените в производството разноски. Ответникът - Хасан Юзунов Мустафов, не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/1065 от 20.07.2012 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с която се отказва подпомагане по СЕПП в размер на 17419,59 лева и по НР1 в размер на 16513,21 лева, по подадено общо заявление за плащания на площ за 2011 г. С обжалваното решение № 4160 от 21.06.2013 г., постановено по адм. дело № 9345/2012 г. на Административен съд София - град, е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел подадената жалба за допустима, а по същество за основателна. Посочил е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Административният съд е кредитирал неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ), с която вещото лице е посочило като недопустими за подпомагане два парцела, като за парцел 05445-67-19-2 причината е неотстранено застъпване - 0,36 ха, а за парцел 05445-769-1-8 причината е наличието на необработена площ. На следващо място е изложено, че по заявлението на жалбоподателя са извършени всички задължителни проверки в ИСАК, както и че допустимият слой е определен с теренни проверки от 2011 г. и снимки от летене от 2010 г. Съдът е приел, че от СТЕ не са доказани изложените в уведомителното писмо данни, тъй като видно от таблицата към уведомителното писмо, няма отразени площи на застъпване, което да не е отстранено, а в същото време вещото лице посочва, че за парцел 05445-67-19-2 причината за отказа за подпомагане е застъпване, което не е отстранено - 0,36 ха. За парцел 05445-769-1-8 експертизата посочва, че причината е наличието на необработена площ, а от изложеното в уведомителното писмо и от таблиците към него не може да се установи, в какво се изразява това необработване, още повече, че в протокола от теренната проверка е отразено, че целият физически блок е допустим за подпомагане. На последно място съдът е изложил, че ДФ "Земеделие" едностранно е променил допустимият слой за подпомагане, след подаване на заявлението за подпомагане, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото към момента на подаване на заявлението на кандидата не е била предоставена подходяща информация, за да подаде заявлението си, каквито са изискванията на Регламент 1122/2009 г. Обжалваното решение е правилно. От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал общо заявление за плащания на площ за 2011 г., с което е заявил искане за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП), Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) за 24 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ в землището на с. Борима. С процесното уведомително писмо е прието, че е налице недопустимата за подпомагане площ по СЕПП и НР1 в размер на 7.22 ха., като санкционираната площ по двете мерки е в размер на 14,44 ха. Видно от уведомителното писмо административният орган е приел, че недопустими за подпомагане поради наддеклариране /след извършени административни проверки/ са БЗС 05445-67-19-2 и БЗС 05455-769-1-8. Административният съд правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. По отношение на БЗС 05445-67-19-2 изложените фактически основания в уведомителното писмо не съответстват на доказателствата по делото. С уведомителното писмо не е посочено за този имот да е налице застъпване, като в колона 3 от таблиците на л. 2 и л. 3 от него и посочено, че няма застъпване. Отказа от подпомагане е обоснован с разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗСПЗЗ по СЕПП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. по НР1, които разпоредби са относими за наддеклариране. Видно от доказателствата по делото обаче, за този БЗС не е налице наддеклариране, каквото основание е наведено в уведомителното писмо, а е налице неотстранено застъпване - 0,36 ха. В уведомителното писмо обаче не се съдържа такова основание за отказа от финансиране. По отношение на БЗС 05455-769-1-8 отказа за финансово подпомагане е основан в уведомителното писмо също с разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗСПЗЗ по СЕПП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. по НР1, които разпоредби както се каза са относими за наддеклариране. Посочено е в колона 5 от таблиците, че това е установено след извършени административни проверки. В същото време по делото е установено обаче, че извършените административни проверки са основани на снимки от летене от 2010 г., след като заявлението за подпомагане е подадено през 2011 г. Това компрометира актуалността на допустимия слой по отношение на заявлението за подпомагане подадено през 2011 г., доколкото е възможно през стопанската 2011 г. много от констатациите за заявените площи да се различават съществено от заснетото през 2010 г. Освен това за този БЗС е извършвана теренна проверки, която не е установила твърдяното в уведомителното писмо наддеклариране. Затова не са установени предпоставките по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗСПЗЗ по СЕПП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. по НР1, на които основания е отказано финансово подпомагане на касационния ответник. С оглед на това и противно на твърденията в касационната жалба, съдът правилно е преценил процесното уведомително писмо за незаконосъобразно. Предвид изхода от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,