Решение № 4419 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8221/2013 г.

Решение № 4419 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8221/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: 1. Виолета Александрова Костадинова и Красимир Миладинов Костадинов от гр. Плевен и 2. на Началника на РДНСК - Северозападен район, чрез процесуален представител, против решение № 218/30.04.2013 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. дело № 1038/2012 г., с което е отменена заповед № ДК-02-СЗР-174/22.11.2012 г. на ИД началник на РДНСК - Северозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ "Монолитна сграда", находяща се в УПИ VIII-3295 в кв. 344 по плана на гр. Плевен, отразена като сграда с кад. идентификатор 56722.659.704, с административен адрес ул. "Б. Шивачев" № 45, гр. Плевен. В първата касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се поддържа алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски. Във втората касационна жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се иска неговата отмяна и оставяне в сила на заповедта или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответната страна Ива Панчева, чрез процесуален представител, с писмени бележки и в о. с. з. оспорва жалбите. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна на изложеното в нея основание за издаването й, както и че не е индивидуализиран обекта на разпореденото премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед е разпоредено премахването на незаконен строеж "Монолитна сграда", находяща се в УПИ с ид. 56722.659.704, кв. 344 по плана на гр. Плевен. В заповедта е посочено, че на мястото на описаните в НА 78/2010 г. жилищна сграда и шопрон навес /по скица № 3792 сграда с идентификатор 56722.659.704.4/ е започнало изпълнение на масивна сграда с размери 7,4 м/4,2 м. Конструкцията е монолитна - колони, греди и стоманобетонова плача на кота 2.80 м. Ограждащите стени са от тухли - изпълнени в I-во ниво до стоманобетоновата плоча и над нея продължават на II-ро ниво. Установено е, че строителството е извършено през месец август, септември 2012 г., а сградата е разположена на вътрешната регулационна линия с имот идентификатор 56722.659.699, кв. 344 по плана на гр. Плевен. От така изложеното е прието, че описания незаконен строеж - жилищна сграда и шопрон навес, находящи се в имот с ивентификатор 56722.659.704 са премахнати и на тяхно място е започнало изграждането на нова масивна сграда с размери 7,4 м/4,2 м, което не кореспондира със заключенията на приетите по делото две съдебно-технически експертизи, в които подробно са описани засегнатите имоти от строителните работи - сгради с идентификатор 56722.659.704.3 и 56722.659.704.4, като такава с размер 7,4 м/4,2 м не е установена. Описано е какво в повече е изпълнено, съпоставено с действителното фактическо състояние на сградите и допуснатото с Разрешение за строеж № 457/30.11.2010 г. "Преустройство на покрив на съществуваща сграда", което не представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Обосновани и правилни са изводите на административния съд, че по административния орган е издал заповед при неизяснена фактическа обстановка, като в заповедта не е индивидуализиран обекта, подлежащ на премахване. Не е изяснено дали следва да се премахне жилищната сграда, която е с кад. идентификатор 56722.659.704.3 и каква част от нея е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ или сграда с кад. идентификатор 56722.659.704.4, представляваща шопрон навес, по отношение на който е установено, че е разделен на две части - едната е продължение на хоризонталната и вертикална посока на сграда с кад. идентификатор 56722.659.704.2, а другата е по предназначение сграда с допълващо застрояване, която се намира в дъното на имота, на границата с ПИ 56722.659.699. От описанието на изпълненото строителство е установено, че са останали елементи от предхождащ обект и е налице дострояване, което макар и да е изпълнено без строително разрешение следва да бъде описано и индивидуализирано. Неустановеността на разпоредения за премахване строеж е съществено нарушение във формата на административния акт и е основание за отмяната му, както правилно постановява административният съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноските в касационното производство са в тежест на касатора и следва да се присъдят на ответната страна до доказания размер за платено адвокатско възнаграждение, поради липсата на своевременно направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,