Решение № 9991 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3247/2010 г.
ВАСII отделение19.07.2010 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
Оставя в сила решение № Решение № 90/11.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4970/2009 г. на Административен съд - София град, II отд, 31 с-в, Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9991 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3247/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сигма ремонт" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Иво Любомиров Виденов, срещу Решение № 90/11.01.2010 г., постановено по адм. д. № 4970/2009 г. на Административен съд - София град, II отд, 31 с-в, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се обяви за нищожна оспорената от дружеството Заповед № 20-92/26.06.2009 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община. Ответникът Столична община - Дирекция "Контрол по строителството", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Сигма ремонт" ЕООД, срещу Заповед № 20-92/26.06.2009 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 6 във връзка с ал. 1 и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ е наредено премахването на строеж: "Жилищна сграда", /Сграда № 6 от протокол от 27.05.2009 г/, с РЗП 73.80 кв. м, разположена в УПИ I, кв. 1, м. "Зона Б-5-4, застрашена от самосрутване и неподлежаща на заздравяване, станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна за използуване и вредна в санитарно-хигиенно отношение. За да постанови решението си съдът приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган след делегиране на правомощия, че е издадена след съставяне протокол от комисия, който протокол е одобрен и същата е в съответствие на материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването, че процесната заповед е нищожна, тъй като подписалият заповедта - н-к отдел на Дирекция "Контрол по строителството", при СО е действувал след като са му били делегирани правомощията на кмета да издава заповеди със Заповед № РД-15-4422/10.06.2009 г., по реда на § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ. Приетото от административния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган е законосъобразен, който е изведен след анализ на представените по делото доказателства. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението и по съществото на спора. По делото безспорно е установено от събрания доказателствен материал и заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, че процесната сграда е неизползваема, занемарена, без покривна конструкция, врати, прозорци и стени, както и че е опасна за здравето и живота на гражданите, с оглед създадени условия за образуване на сметище и че не подлежи на заздравяване. Сградата е идентифицирана с установено точно местонахождение съгласно съставения протокол на назначената комисия, поради което заповедта не е без предмет. Заповедта е издадена въз основа на този протокол, поради което правилно е прието, че е спазена предвидената процедура, както и на правно основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахване на процесната сграда, която е невъзможно да се заздрави, тъй като почти липсва, самосрутила се е в значителна степен. Съдът е изложил подробни мотиви към решението си, като е отговорил на всички доводи, правени от жалбоподателя, които настоящата инстанция споделя изцяло и не се налага приповтарянето им и каквито се правят и в касационната жалба. Като се има предвид изложеното решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК