Решение № 10055 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2012 г.

Решение № 10055 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане, подадено от Александър Димитров Димитров от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 5997 от 26.04.2012 г. по адм. д. № 15688 по описа за 2011 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 4273 от 03.10.2011 г. на Административен съд - София град. Твърди, че в хода на съдебното производство пред Административен съд- София град, приключило с решение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 175/14.12.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, е бил допуснат доразпит в качеството на свидетел оперативният работник, ръководил жалбоподателя като секретен сътрудник. Същият по здравословни причини не се явил в съдено заседание, но епредставил нотариално заверена декларация, с която според заявителя, се оборват фактическите констатации в решението на АССГ. Игнорирането на това доказателство е довело до постановяване на неправилно решение от първоинстанционния съд. Оплакването в същата посока не са били взети предвид и от касационната инстанция. Според молителя, същият е бил лишен от правото на защита за да докаже твърденията в жалбата си. В настоящото производство по отмяна представя и същият се позовава на нотариално заверена декларация от свидетеля, в която последният заявява, че желае да даде показания по случая. Това според молителя представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, което не му е било известно към момента на произнасяне на Върховния административен съд по адм. д. № 15688/2011 г. и е от съществено значение за делото. Ответникът по искането за отмяна Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА в писмено становище оспорва основателността на искането за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС. Искането за отмяна е депозирано в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е допустимо за разглеждане по същество. Разгледано по същество е неоснователно. Производството пред АССГ е било образувано по жалбата на Александър Димитров Димитров против решение № 175 от 14.12.2010 г. на Комисията, с което е установена и обявена неговата принадлежност към органите по чл. 1 от Закона лица, а именно, че е бил агент на Държавна сигурност, управление III - III - I. С решение № 4273 от 03.10.2011 г. по делото административният съд е отхвърлил жалбата му. В мотивите съдът е посочил, кои факти е приел за установени по делото и въз основа на които е направил правните си изводи. Видно от мотивите, документите, въз основа на които е установена принадлежността по чл. 1 от Закона са регистрационен дневник; картон обр. 4; протокол № 87/1990 г. с предложение за унищожаване на личното дело IА - 24780 и работно дело IЗ - 9706 и е снет от отчет през 1979 г. С Протокол № 87 от 1990 г. експертна комисия при управление ВКР - ГЩ на МНО е предложила дела от фонд I - а и I - р да бъдат унищожени, тъй като нямат - историческа, справочна и оперативна стойност. На базата на този протокол досието на жалбоподателя е унищожено чрез накъсване (л. 18). Съдът е отразил в съдебното решение извършените процесуални действия по събиране на доказателства, като е посочил, е в хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е било допуснато събирането на гласни доказателства - разпит на оперативния работник Цеко Иванов, но разпит не е бил извършен, поради отсъствието му по здравословни причини. Съдът е приел писмена декларация от същия и е коментирал в мотивите съдържанието й, в което се заявява, че не се познават с жалбоподателя и че Цеко Иванов не е вербувал жалбоподателя като секретен сътрудник на ДС, защото не е имал такова право, а можел само да предлага лица за вербуване, както и че не е поставял задачи на лицето и че не е поставял задачи за изпълнение по линия на ДС на срочно служещи войници. В правните си мотиви, съдът е приел, че дейността като агент, за какъвто е обявен оспорващият, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на посочените в чл. 1 от Закона органи. Това обстоятелство се установява въз основа на изрично и изчерпателно изброените в нормата на чл. 25, ал. 1aот Закона документи, като са разграничени различни хипотези според вида дейност. Установените по делото за жалбоподателя документи са от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 на закона и въз основа на тях може да се направи извода, че оспорващият е бил секретен сътрудник на управление 03-07-02 на ДС. Съдът е посочил, че в административно производство, провеждано по Закона, органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което е направено посредством оспореното решение. С касационното решение № 5997 от 26.04.2012 г. по адм. д. № 15688/2011 г. Върховният административен съд, по повод оплакването за нарушаване на садъпроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционното решение е приел, че административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от Закона и решението на Комисията, с което завършва това производство, съдържа специални правила, които са спазени и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Неоснователен според касационната инстанция е и доводът в касационната жалба, че оспореното решение е произнесено без по делото да е установена по най - обективен начин фактическата обстановка. Според ВАС, в хода на първоинстанционното производство не е оспорена истинността на представените като доказателства и съставляващи административната преписка документи, и позоваването на тях е правилно. Обсъдено е обстоятелството, че за доказване на твърденията си жалбоподателят може да използва всички допустими от ГПК доказателства /чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК/, в какъвто смисъл е Решение № 4 от 26.03.2012 г. на КС по к. д. № 14/2011 г. и съдът е допуснал до разпит като свидетел по делото Цеко Виденов Иванов, който по здравословни причини не се е явил и не е разпитан в съдебно заседание. Представената от него нотариално заверена декларация е частен документ, който не може да обори материалната доказателствена сила на съдържащите се в информационните фондове официални писмени доказателства. Според чл. 239, т. 1 от АПК, на която разпоредба се позовава молителят, съдебният акт подлежи на отмяна, когото се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Видно от съдържанието на представената пред съда по отмяната декларация, Цеко Иванов, чийто разпит е бил допуснат пред първата инстанция и не е бил проведен, заявява, че не е вербувал Александър Димитров като секретен сътрудник, не го е ръководил и не му е поставял каквито и да е задачи. Тази декларация съвпада изцяло по съдържание с декларацията, от 27.06.2011 г., представена пред първата съдебна инстанция и която е коментирана в мотивите на съдебното решение. По тази причина, не може да се приеме като ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, в първата от двете хипотези, обстоятелството, че това, че свидетелят желае да даде показания за отрицателните факти идентични и в двете декларации. Освен това едно обстоятелство, дори когато е ново, е основание за отмяна на решението, само ако не е било известно на страната, към момента на решаване на делото. Посечените в двете декларации фактически обстотялества а идентични и са били известни на жалбоподателя в рамките на цялото проведен пред двете съдебни инстанции производство. За да е налице отмяна на осн. чл. 239, т. 1 от АПК, новото обстоятелство следва да е от съществено значение за делото. Видно от съдебните решения на двете съдебни инстанции съдържанието на декларацията, депозирана пред първоинстанционния съд, не е било от значение за постановяване на решението от АССГ. Същият, при формиране на правните си изводи се е обосновал изцяло с писмените доказателства, съдържащи се в преписката, които е счел за достатъчни за прилагане на нормата на чл. 25, т. 3 от закона. Предвид изложеното, искането за отмяна на влязло в сила решение № 5997 от 26.04.2012 г. по адм. д. № 15688 по описа за 2011 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 4273 от 03.10.2011 г. на Административен съд - София град е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав