Решение № 359 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2007 г.

Решение № 359 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/Д.в.бр.59/2007 г./, вр. чл. 218а, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Н. И. П. и Г. Б. П., като наследници на починалия в хода на делото ищец И. Б. П. и Г. Б. П., последният на лично основание срещу решение от 13.07.2007 г. по в. гр. дело № 218/2007 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 28/05.03.2007 г. по гр. дело № 157/2006 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която предявеният от И. Б. П. и Г. Б. П. иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 7 297.98 лв. до 48 964 лв. и в частта за разноските. Жалбоподателите навеждат доводи за постановяване на решението в нарушение на разпоредбите на чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Обосновават оплаквания за необсъждане от въззивния съд на приетото писмено доказателство - обяснителна записка относно кафе-аператив, изградено в процесния имот, от което следвал решаващият извод, че собствеността върху имота се възстановява по силата на закона - ЗВСОНИ, тъй като одържавеният имот е съществувал реално като обект на собственост. С оглед на това частите от съсобствеността върху процесния имот за ищците е по 1/4 ид.част. Неправилно според жалбоподателите съдът приел, че за времето от 15.05.1998 г. до 04.02.2003 г. квотите от съсобствеността на ищците са били по 11%, а след влизане в сила на решение № 505/20.01.2003 г. са по 25%., тъй като с решение № 308/15.05.1998 г. на О. управител на гр. Л. е признато правото им на собственост върху процесния имот и от този момент квотите от съсобствеността са по 25%, при който размер се дължи обезщетение за ползване само от съсобственика-О. Ловеч. Жалбоподателите твърдят, че е неоснователно възражението на ответника по касация за погасяване по давност на претенцията за времето от 09.12.1994 г. до 11.09.2001 г., тъй като вземането за обезщетение за ползване на процесния имот само ответника по касация е изискуемо от влизане в сила на решение № 505/20.01.2003 г. на О. управител на Л. Ответникът по касация О. Г., чрез процесуалния си представител е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд състав на трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска и с оглед изложените отменителни основания съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.) намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението въззивният съд е приел, че с решение № 308/15.05.1998 г. на О. управител на гр. Л. на ищците И/починал в хода на делото и заместен на осн.чл. 120 от ГПК от ищеца Г. Б. П. и Н. И. П./ и Г. Б. П. е признато право на обезщетение на осн.чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ, чрез съсобственост върху имот, находящ се в гр. Г. кафе-аператив "Р" на ул."Ю", моста "И", изградено върху одържавен на наследодателя им И. С. Д. имот. С Е. оценка, изготвена от лицензиран по ЗОСОИ оценител стойността на дължимото обезщетение е определена в размер на 26 483 62 лв./деном.лв./ и са определени квоти в съсобствеността за всеки от ищците - по 11% идеални части. За третия наследник, неучастващ по делото С. Д. квотата от съсобствеността е определена на 22% ид. части. Експертната оценка е била утвърдена от О. управител гр. Л. и е обжалвана пред Габровския окръжен съд. С решение от 22.03.2000 г. по адм.дело № 52/99 г. на Габровския окръжен съд е изменена оценката от 26 443.62 лв. на 51273 лв., като не е са изменени квотите в съсобствеността върху обекта. Решението е влязло в сила на 07.05.2001 г. Установено е, че с решение № 505/20.01.2003 г. Областния управител на гр. Г. на осн.чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.)е изменил влязлото в сила решение № 308/15.05.1998 г., като е признато право на обезщетяване на ищците И в съсобственост при квоти от съсобствеността - по 1/4 ид.част за всеки от тях, съответно за третия съсобственик С. Д. - 1/2 ид.част, а за разликата до 51 273 лв. е определено обезщетение с компенсаторни записи. Със З. № 378/21.03.2003 г. на К. на О. Г. имота е отписан като общински. Прието е, че на 14.03.2003 г. ищците отправили молба до К. на О. гр. Г. за предаване владението върху имота. Покана за предаване на имота е била отправена и от О. Г. до ищците на 13.03.2003 г. за оформяне въвода във владение на 20.03.2003 г. С протокол на съдия изпълнител по изп.дело № 376/2003 г. на 11.09.2003 г. владението на имота е било предадено на ищците И. К. е обсъдил приложените писмени доказателства по делото съдът е установил, че процесния имот - Кафе -аператив "Р" е изградено от ЕТ "П" на лицето П. Т. П., възоснова на анекс от 28.05.1994 г. към договор за строителство от 27.07.1992 г., сключен между посочения търговец като изпълнител и О. гр. Г. като възложител. Със З. № 1220/07.12.1995 г. община Г. отстъпила право на ползване върху процесния имот на ЕТ "П" гр. Г. Съдът е взел предвид заключенията на СИЕ-първоначална и допълнителна и е приел, че размера на пазарния наем за процесния имот за времето от 09.12.1994 г. до 11.09.2003 г. при квоти от съсобствеността по 1/4 ид.част за И. и Г. П. е по 24 482 лв., съответно за времето от 12.09.2001 г. до 03.02.2003 г. при 11% идеални части е по 1840.66 лв. за всеки от тях и за времето от 04.02.2003 г. до 10.09.2003 г. при 25% идеални части е по 1 808.33 лв. Възоснова на така установената фактическа обстановка е правилен извода на въззивния съд, че ищците И са били обезщетени на осн.чл. 2, ал. 1, т. 1 от зосои чрез съсобственост върху обект Кафе -аператив"Р" находящ се в гр. Г., ул."Ю" - моста "И" - кв.114, 39 част. Съдът е взел предвид установения ред в чл. 6 от ЗОСОИ за обезщетяване на собствениците на имоти, одържавени по законите и начина, предвидени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ и е приел, че съобразно чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ административния орган се произнася по основателността на молителите за обезщетяване по посочения начин. След това уважените искания се предават на лицензирани по ЗОСОИ оценители, които изготвят оценка на претенциите за обезщетяване и определят квотите в съсобствеността - чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ и съответно се утвърждават от административния орган - чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ. Според чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ оценката подлежи на обжалване по реда на ГПК пред съответния окръжен съд, който решава претенцията окончателно. При така установения ред за обезщетяване, установен в ЗОСОИ е правилен извода за размера на квотите в съсобствеността на ищците И по 11% с начален момент от 07.05.2001 г., когато е влязло в сила решение от 22.03.2000 г., по адм.дело № 52/99 г. на Габровския окръжен съд, с което е изменена оценката за определяне на стойността на дължимото обезщетение и краен момент до 04.02.2003 г. Изменението на квотите в съсобствеността на И. и Г. П. на по 1/4 ид.част е настъпило, считано от 04.02.2003 г., когато е влязло в сила решение № 505/20.01.2003 г. на О. управител на гр. Г., с което е изменено Решение № 308/15.05.21998 г. Съдът е приел за основателно възражението на ответника по касация за погасяване по давност на вземането на всеки от ищците за обезщетение за времето от 15.05.1998 г., когато същите са били обезщетени със съсобственост до 12.09.2001 г. - т. е. за период повече от пет години от предявяване на иска - чл. 110 от ЗЗД. Като е взел предвид тези съображения съдът е направил извода, че исковете с ПР.осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС на касаторите Г. П. на лично основание и като наследник заедно с Н. П. на починалия ищец И. П. са основателни за периода от 12.01.2001 г. до 03.04.2003 г. за сумата в размер на 1840.66 лв. за Г. П. и за същата сума на наследниците на И. П. За периода от 04.02.2003 г. до 10.09.2003 г. претенциите са основателни за 1 808.33 лв. за Г. П. и за същата сума за наследниците на И. П. Общият размер на основателната претенция на Г. П. на лично основание и на същия, заедно с Н. П., като наследници на И. П. е 7 297.98 лв. Съдът е приел, че исковите претенции общо над сумата 7 297.98 лв. до 48 964 лв. са неоснователни. В уважената част на предявените искове решението на Габровския окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила. Решението на въззивния съд в обжалваната част - в отхвърлената част на исковите претенции е валидно и процесуално допустимо. При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира наличието на пороци, налагащи извода за нищожност или недопустимост на решението. Последното е съобразено с материалния закон, с процесуалните правила и е обосновано. Неоснователни са доводите на жалбоподателите - ищци за основателност на исковите претенции в пълен размер за целия претендиран период от 09.12.1994 г. до 11.09.2003 г., с аргументите, че собствеността върху целия обект - Кафе-аператив" Р. К. " в гр. Г. е възстановена по силата на закона - ЗВСОНИ, а при хипотезата на обезщетяване по реда на ЗОСОИ чрез съсобственост при части от съсобствеността по 1/4 ид.част. В настоящият случай е установено по несъмнен начин, че жалбоподателите са обезщетени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ в съсобственост върху недвижимия имот Кафе-аператив"Р", находящ се в гр. Г., като наследници на собственик на недвижим имот, който е бил одържавен по ЗОЕГПНС. Основанието за съсобствеността върху процесния имот за ищците Г, като наследници на починалия в хода на делото И. П. и на Г. П. на лично основание е влязлото в сила решение № 308/15.05.1998 г. на О. управител на гр. Г., с което същите са били обезщетени на осн.чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСИ в съсобственост върху процесния имот. Частите от съсобствеността са били определени в по-късен момент - на 07.05.2001 г., когато е влязло в сила на решението по адм.дело № 52/99 г. на Габровския окръжен съд, с което е изменена оценката на за стойността на дължимото обезщетение, като квотите от съсобствеността са по 11% ид.части за всеки от първоначалните ищци. Впоследствие с влязло в сила на 03.02.2003 г. решение № 505/20.01.2003 г. на О. управител на Л. квотите от съсобствеността са били изменени на по 1/4 ид.част за Г. и за И. П. Съдът намира, че в полза на всеки от ищците се създават конкретни права на съсобственост едва след приключване на реда за обезщетяване, предвиден в чл. 6 от ЗОСОИ. Крайният момент на процедурата, установена в чл. 6 от ЗОСОИ е влизане в сила на утвърдените от административния орган оценки и определени квоти от съсобствеността. С оглед на тези съображения претенцията на ищците за обезщетяване за ползване на процесния имот само от единия съсобственик-ответника по касация О. Г. е основателна за времето от 07.05.2001 г. до 03.02.2003 г. при квоти от съсобствеността за И. П. и Г. П. по 11% идеални части и от 04.02.2003 г. до 10.09.2003 г. при квоти от съсобствеността по 1/4 ид.част. Следва да се вземе предвид, че претенцията е погасена по давност за времето повече от пет години от предявяване на иска - чл. 110 от ЗЗД, като възражение в тази насока е направено от ответника по касация пред първата инстанция. Следователно началният момент, от които е основателна исковата претенция е от 12.09.2001 г. до 10.09.2003 г., когато владението върху имота е било предадено на ищците от съдия изпълнител. Съдът намира, че правното основание на предявения иск е чл. 30, ал. 3 от ЗС. Съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно предназначението й и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Според чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците те дължат обезщетение на останалите за ползата от която са лишени от деня на писменото поискване. Анализа на посочените разпоредби налага извода, че всеки съсобственик дължи на останалите съсобственици обезщетение за ползите от които ги е лишил в случаите, когато използва вещта в повече от притежаваното право в съсобствеността. Обезщетение се дължи от деня на писмената покана, която съсобственикът, който не ползва вещта, отправи до ползващия съсобственик. Тази хипотеза касае случаите, когато съсобственикът ползва лично вещта в повече от правата в съсобствеността. При получаване на ползи от съсобствена вещ само от един от съсобствениците в повече от частта му не се изисква писмена покана за заплащане на ползите. Този извод се извежда от разпоредбите на чл. 30, ал. 3 от ЗС, съобразно които всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ, която съответства на неговия дял в съсобствеността. В настоящият случай община Г. не е допускала ищците в съсобственото кафе- аператив за времето до 10.09.2003 г. По делото е установено, че съсобствения имот е бил държан от трето лице- т. е. не е ползван лично от О. Г.. П. дължи обезщетение за ползите от които е лишила ищците, като съсобственици на процесния имот за времето от 12.09.2001 г. до 10.09.2003 г., без да е необходима писмена покана от ищците. Великотърновският апелативен съд е приел, че правното основание на исковите претенции е чл. 31, ал. 2 от ЗС и е оставил в сила решението на Габровския окръжен съд в отхвърлената част на предявените искове над сумата общо от 7 297.98 лв. до 48 964 лв. Неточно в мотивите Втас е посочил начален период на основателност на исковите претенции при квота от съсобствеността по 11% ид.части от 12.01.2001 г., вместо 12.09.2001 г. и краен момент до 03.04.2003 г., вместо 03.02.2003 г. Съдът е приел, че претенциите на ищците И за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от съсобствен имот при квоти от съсобствеността по 11% са основателни за сумата по 1840.66 лв., която съответства на обезщетение за времето от 12.09.2001 г. до 03.02.2003 г. Доводите на съда, изразени в мотивите и формулирания диспозитив на решението сочат на формирана воля за основателност на исковите претенции при квота по 11% от съсобствеността за времето от 12.09.2001 г. до 03.02.2003 г. Първоинстанционния съд е приел квалификация на исковите претенции - чл. 30, ал. 3 от ЗС. Въззивният съд е оставил в сила решението на ГОС в отхвърлената частна исковите претенции, като е приел неправилно, че правното основание е чл. 31, ал. 2 от ЗС. Съдът намира, че нарушението на въззивния съд досежно квалификацията на исковите претенции не налага отмяна на решението в обжалваната част при същия изход на спора. Като взема предвид изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. При постановяването му съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение