Решение № 1448 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2009 г.

Решение № 1448 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10985/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу Решение № 899 от 30.06.2009 г. по адм. дело № 36/2009 г. на Пловдивския административен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С нея е поставен на обсъждане същественият въпрос: бременната жена, респ. майката на малко дете до 2-годишна възраст, е ли осигурено лице и съответно има ли право на обезщетение по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), респ. по чл. 52а КСО, ако след сключването на трудовия договор веднага е излязла в съответния отпуск - за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете - и няма отработен дори един ден по трудовия договор. С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отговорил позитивно на този въпрос. Приел е, че от момента на възникването на трудовото правоотношение майката - работничка или служителка може да упражни правото на отпуск за бременност и раждане, респ. за отглеждане на малко дете (чл. 163 и чл. 164 КТ). А времето на този отпуск се зачита за осигурителен стаж. Поради това в § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО е установена фикция, според която майката по време на посочените отпуски се счита за осигурено лице. А щом майката е осигурено лице и щом като са налице останалите предпоставки по чл. 48а КСО, респ. чл. 52а КСО, тя има право на обезщетение за бременност и раждане, съответно за гледане на малко дете, дори ако не е отработила поне един ден по трудовия договор. В касационната жалба е застъпено противоположно становище, според което направеното от административния съд тълкуване ще доведе до злоупотреби от страна на лицата и осигурителите чрез сключване на фиктивни трудови договори, по които няма престиране на работна сила, съответно няма начисляване и/или изплащане на трудови възнаграждения и няма внасяне на осигурителни вноски, а в същото време лицата ще имат право на парични обезщетения и помощи от фондовете на ДОО без реално да имат принос към тези фондове, т. е. ако се възприеме тълкуването на Пловдивския административен съд ще се стигне до съществено нарушение на основни принципи на осигурителната система. Защитата на жената - майка, предвидена в Конституцията, не може и не трябва да се абсолютизира. Един от основните принципи на държавното обществено осигуряване (ДОО), според касационния жалбоподател, е, че плащания от фондовете на ДОО се дължат при съответно участие и принос на лицата в тези фондове чрез внасяне на осигурителни вноски, защото предвидените в чл. 11 КСО парични обезщетения и помощи имат заместващ характер за разлика от социалните помощи например (по Закона за семейните помощи за деца, Закона за социално подпомагане и др.). Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че изразеното от Пловдивския административен съд становище е законосъобразно, поради което постановеното от него решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба няма правни доводи, а изложените в предходния абзац аргументи могат да бъдат определени като икономически, но не и като правни. Въпреки това могат да бъдат обсъдени през призмата на позитивното българско право (трудово и осигурително). Майчинството и жената-майка са под особената закрила на държавата, която осигурява на майката платен отпуск преди и след раждане (чл. 14 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията). Според мотивите на Решение № 2 от 4.04.2006 г. по конст. дело № 9/2005 г. отпускът по чл. 47, ал. 2 от Конституцията има конкретизация в Кодекса на труда (КТ) като "отпуск поради бременност и раждане" и е уреден като особен вид платен отпуск. Условията и размера на плащането обаче са уредени в друг, "отделен закон" - чл. 163, ал. 7 КТ. Този "отделен закон" е КСО. Следователно отпускът по чл. 47, ал. 2 от Конституцията "преди и след раждане" е уреден като субективно право на осигурената работничка или служителка и неговото ползване винаги предполага съществуването на трудово, служебно или друго правоотношение. Трудовото правоотношение възниква от различни, изброени в Кодекса на труда, юридически факти и състави. Един от тези факти е трудовият договор, който задължително се сключва в писмена форма. Трудовото правоотношение възниква от уговорената с договора дата, а ако такава не е уговорена - от подписването му от двете страни. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в законоустановения или в уговорения с договора срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока (чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро КТ). Надлежно разрешен отпуск по чл. 163, респ. по чл. 164 КТ, несъмнено е такава причина, поради което в тази хипотеза трудовото правоотношение се смята за възникнало дори работничката или служителката - майка да не е постъпила реално на работа и не е започнала да изпълнява задълженията си по договора. А щом трудовото правоотношение е възникнало, майката е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КТ, но за времето на отпуска за бременност и раждане, както и за времето на платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете, не се правят осигурителни вноски - чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО. Въпросът е дали през това време майката е осигурено лице по смисъла на чл. 48а и чл. 52а КСО. Отговор на този въпрос бе даден с второто изречение на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО - лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 (от съществено значение е да се посочи, че с последните изменения на чл. 10 и § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро КСО законодателят възприе разрешението, на което настояваше НОИ - осигуряването възниква от деня, за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, но това разрешение, поради неговия материалноправен характер не е приложимо в процесния случай). По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,