Решение № 4593 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7172/2014 г.

Решение № 4593 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7172/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез пълномощника му юрисконсулт Райкова срещу Решение № 2077/31.03.2014 г., постановено по адм. дело № 258/2014 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която са уважени предявените срещу него искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че в обжалваната му част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по изложени в жалбата съображения Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част. Ответната страна - Божидар Здравков Проданов чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателни и доказани, предявените от Божидар Проданов против МВР искове за причинени неимуществени вреди, предявен на основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/: за сумата от 1500 лв., произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт, заповед за наложено дисциплинарно наказание, издадена от министъра на вътрешните работи; за сумата от 1000 лева произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт - заповед за преместване на длъжност, издадена от министъра на вътрешните работи. В останалата им част до претендираните размери от 15000 и 25 000 лв. предявените искове са отхвърлени като недоказани, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице отменени по съдебен ред административни актове, като незаконосъобразни, налице са причинени от тях вреди, които са в пряка причинна връзка от отменените актове, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е определил размера на дължимото се обезщетение. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на Божидар Проданов против МВР, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендирал да му бъдат присъдени претърпени неимуществени вреди, морални болки и страдания, произтичащи от отменени с влезли в сила съдебни решения административни актове - заповед за налагане на дисциплинарно наказание "Понижаване в степен на длъжност - разузнавач трета степен за срок от една година" и заповед за преместване на по-ниска длъжност. За установяване основателността и размера на предявените искове от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка въз основа на която е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявените искове. Несъстоятелно е соченото в жалбата, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционния съд не е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Посочени са и обстоятелствата, изложени в исковата молба, но останали недоказани в съдебното производство. Размера на вредите е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите при съобразяване именно с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Състоянието на ищеца е установено от показанията на допуснатите и разпитани по делото свидетели, чиито показания установяват надлежно обективното му състояние, посочено в исковата молба, което обективно състояние обуславя основателност и доказаност на претенцията в приетия от съда размер. Неоснователен е довода, че неправилно административният съд е основал решението си единствено на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като тези показания не са подкрепени от медицински документи. Предявените искове за неимуществени вреди не се основават на фактически състояния, налагащи лечение. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение