Решение № 5594 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение 156 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело 131/2023 г. по описа на Административен съд - Шумен (АС-Шумен) е отхвърлена жалбата на НИК 2007 ООД срещу Решение с Рег. 32-66184/17.02.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN 21BG002005050634R5/19.02.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна към Агенция Митници , потвърдено с Решение Р-218/32-159826/27.04.2023 г., издадено от директора на Агенция Митници , и дружеството е осъдено да заплати в полза на ТД Митница Варна към Агенция Митници разноски по делото в размер на 100,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от НИК 2007 ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, [улица], [номер], представлявано от управителя М. Неделчев, чрез процесуалния му представител адв. Л. Георгиева. В касационната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Шумен, и вместо него - да постанови друго такова, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на ТД Митница Варна към Агенция Митници , чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт А. Димитрова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Шумен е законосъобразността на Решение с Рег. 32-66184/17.02.2023 г. към МД MRN 21BG002005050634R5/19.02.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Варна към Агенция Митници , потвърдено с Решение Р-218/32-159826/27.04.2023 г., издадено от директора на Агенция Митници , с което е отказано предоставянето на преференциално третиране по чл. 56 § 2 б. г от Регламент 952/213 във връзка със Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария по отношение на осъществен внос на автомобил, определена е нова митническа стойност (МС) в размер на 39 514,98 лева за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение , разпоредено е коригиране на подадената МД, като спрямо новата МС на дружеството са определени за доплащане публични държавни вземания за мито в размер на 3 951,49 лева и за ДДС в размер на 7 885,58 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определено НИК 2007 ООД. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 19.02.2021 г. в МП Пристанище Варна е постъпила МД с MRN 21BG002005050634R5/19.02.2021 г. за внос и поставяне под режим свободно обращение на лек автомобил, употребяван с повреди, марка: Ауди, модел: SQ 5, брой места: 5, първоначална регистрация: 20171212, цвят: сив, работен обем: 2 995 куб. см, мощност: 260 KWDIN, двигател : неоткрит, бензин, шаси: WAUZZZFY9J2063292, държава на износ Швейцария, износител Е. Ц. Експорт център (Е. С. Export Center SA), условие на доставка FCA Швейцария, при метод за определяне на стойността съгласно договорна стойност (ДС) на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса), като е взета предвид цената на лекия автомобил в размер на 1 950 CHF (валутен курс 1, 181465). Във връзка с възникнало при осъществена проверка на представените към МД документи съмнение по отношения на декларираната МС и текста за произход, поставен върху фактурата за покупко-продажба, от НИК 2007 ООД са изискани допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, като в отговор, с писмо с peг. 32-253366/27.07.2022 г. дружеството е дало разяснения, че всички документи с които разполага, са представени към МД, като сумата за закупуване на автомобила е била заплатена в брой на дилър, участващ в търга за катастрофирали автомобили. Доколкото не били налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура, липсвала приложена информация за цената на стоката от проведения търг, фактурата към МД от 11.02.2021 г. не съдържала всички необходими реквизити, съмненията на митническите органи не били отпаднали, поради което са предприети действия за проверка на представените търговски документи, установяване стойността и произхода на стоката към МД по линия на международното сътрудничество, като в резултат на извършената проверка в страната на износа, е получено писмо 32-197213/15.06.2022 г. от швейцарските митнически власти, според информацията от което автомобилът марка Ауди модел: SQ, с шаси WAUZZZFY9J2063292, е продаден от същия износител и фактуриран на 01.02.2020 г. на НИК 2007 ООД, гр. Шумен на друга, по - висока стойност, а именно: 21 500 CHF. Към отговора на швейцарските митнически власти е приложена и фактура от 11.02.2021 г., с предмет покупко-продажба на същия лек автомобил, деклариран като стока 2 от MRN 21BG002005050634R5 от 19.02.2021 г. от НИК 2007 ООД. Митническите органи на Конфедерация Швейцария са посочили, че приложените към писмото договори за продажба на автомобилите не са издадени и подписани от посочения в тях продавач, същите са с невярна информация, включително и по отношение на продажните цени, поради което считат, че става въпрос за фалшифицирани документи. Въз основа на така получената информация от швейцарските митнически власти, директорът на ТД Митница Варна е приел, че продажната цена на горепосочения автомобил в размер на 21500 CHF е действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза между E.C.Export Center SA и НИК 2007 ООД, гр. Шумен. Според директора именно предоставената от продажбата при износ фактурата с дата 11.02.2021 г. следва да послужи за определянето на МС на автомобила по реда на чл. 70, § 1, от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочено е също така, че доколкото при проверката по линия на международното сътрудничество е установено, че износителят при издаване на фактурата за продажба не е поставял декларация за произход върху фактурата, съгласно правилата за придобиване на произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, то декларираната преференция, код 300 в Е.Д. 4/17, не би могла да бъде приета. Със съобщение по реда чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо с peг. 32-370176/31.10.2022 г., е прието за установено, че НИК 2007 ООД е уведомено за предстоящото издаване на решение, с което на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 ще се определи нов размер на МС на декларираната под 2 стока, а именно в размер на 39 514,98 лева 21 500 CHF х 1,81465 за 1CHF + 500,00 лева декларирани разходи от вносителя. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница Варна е издал оспорения административен акт. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), в заключението по която е направен извод, че в счетоводството на НИК 2007 ООД се осчетоводяват получените митнически декларации, в т. ч. и процесната, а също и стоките, внесени с тях. Според вещото лице доколкото внесените от дружеството стоки са осчетоводени не с фактурите, а с МД, то в дневника за покупките за м.03.2021 г. се съдържа цялата стойност (на стоки 1 и 2) на процесната МД, като ДО включва левовата равностойност на двете стоки по фактурите, описани в МД, включително и процесната фактура от 11.02.2021 г. на стойност 4 038,57 лева (1950 CHF), ведно с транспортните разходи за двете стоки в размер на 1 000,00 лева (2 x 500,00 лева) и мито за внос в размер на 0,00 лева. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: Според АС-Шумен основният спор между страните се свежда до това налице ли са основания за неприемане на декларираната договорна стойност на стоката, т. е. дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и съответно - спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 70 и чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на МС по процесния внос съобразно договорната стойност на стоката; както и налице ли са основанията за отказ за предоставяне на преференциално третиране на стоката, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария. На първо място, първоинстанционният съд е приел, че митническите органи са изпълнили задължението си да изложат нарочни мотиви, обосноваващи основателността на съмненията и разликите в стойността, въз основа на която е определена новата МС, респективно - да мотивират наличието на основание, което да доведе до неприемане на митническата стойност, както и до неприемане на декларирания произход на стоката. Във връзка с изложеното е прието, че полученият от швейцарските митнически власти отговор по отправеното от българските органи запитване, представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставлява годно доказателство за извършените действия по причина, че притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното изявление са такива, каквито се твърдят в документа. Предвид това, съдът е приел за обосновани изводите на митническите власти, че МС на стока 2 по процесната МД следва да се определи на база получената информация от страна на митническите органи на Конфедерация Швейцария, съгласно която представената при декларирането на стоката фактура за покупко-продажба от 11.02.2021 г. не е издадена и подписана от посочения в нея продавач, същата е с невярна информация, включително и по отношение на продажната цена, предвид което представеният от вносителя документ не може да бъде приет за определяне на МС на процесната стока. Правилно, според съда, в тази връзка МС е определена по реда на чл. 70 и 71, § 1, буква д от Регламент ЕС 952/2013 г., при съобразяване установената продажна цена във фактура от 11.02.2021 г., представена с писмо peг. 32- 197213/15.06.2022 г. от митническите органи на Конфедерация Швейцария по реда на административното сътрудничество, с посочени продавач и купувач - E.C.Export Center SA и Ник 2007 ООД, гр. Шумен и продажна цена в размер на 21 500 CHF. Наред с изложеното и доколкото в случая договорната стойност на внасяната стока е удостоверена по несъмнен начин от страна на швейцарските митнически власти в резултат на осъществената от тях проверка, според съда не са били налице нормативните предпоставки за прилагане на вторичните способи по чл. 74 § 2 букви от а до г и резервния вторичен способ по чл. 74, § 3 за определяне на митническата стойност. Наред с това е прието, че в зависимост от обстоятелството, че износителят при издаване на фактурата за продажба не е декларирал произход на стоката върху фактурата, съгласно правилата за придобиване на произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, то правилно декларираната преференция, код 300 в Е.Д. 4/17 не е приета от митническите органи, като законосъобразно в този ред на мисли според съда е отказано и предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария, респективно - вместо декларираното от оспорващото дружество дължимо мито в размер на 0,00 лева, на НИК 2007 ООД е определено задължение да заплати такова на стойност 3 591,49 лева, на база новоустановената митническа стойност в размер на 39 514,98 лева, при ставка 0,100, с произтичащото от това увеличаване на основата за изчисляване на дължимия ДДС (посредством прибавяне към митническата стойност и на стойността на дължимото мито). Според решаващия съд, посочените изводи не се разколебават от установеното посредством ССчЕ обстоятелство, че стойността на процесната стока 2 е осчетоводена в размера, посочен в подадената от дружеството МД, тъй като по линия на международното сътрудничество е безспорно установено, че приложената към МД фактура не удостоверява реално заплатената цена на въпросната стока. Освен това, съдът е приел, че ССчЕ констатира единствено какви данни са документирани в счетоводството на дружеството и не може да установи каква конкретна сума е заплатена на продавача за процесния автомобил особено при положение, че преобладаващата част от плащанията на Ник 2007 ООД към швейцарското дружество са извършени в брой. Решението е правилно. В касационната жалба на НИК 2007 ООД се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касационният жалбоподател поддържа оплаквания, че мотивите на съда не почиват на обективната истина и събраните по делото доказателства. Изразява съмнения, че полученото от швейцарските власти писмо е резултат от реално извършена проверка, тъй като според касатора счетоводството на дружеството продавач не е било проверявано. В тази връзка са и изложени съображения, че събирането на неподписан документ, неносещ белезите на частен такъв, не свидетелства за наличието на проверка. Според касатора предоставената от Швейцарската митническа администрация информация, обективирана в писмо, не е официален документ, тъй като не е предоставена вследствие от самостоятелна проверка на контролен орган, а се базира на отговора на частно лице - изпращача на стоките, без да взема отношение относно достоверността на представените от последния документи. Посочено е също така, че българската митническа администрация не е доказала в хода на производството, че полученият отговор писмо е отправен по линия на международното сътрудничество, като представената вътрешна кореспонденция между различни отдели не била годно доказателство в тази насока. Изложени са и доводи за липсата на мотивирани основателни съмнения по смисъла на Решение на СЕС по дело С-291/15. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл. 140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на вторичните и резервните методи, уредени в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., прилагащи се в конкретна нормативна последователност. На основание чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 70 и сл. от Регламент (ЕС) 952/2013, е в тежест на митническия орган. В конкретния случай правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, основани на доказателства, събрани в административното производство по реда на Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и Конфедерация Швейцария и Допълнителен протокол към него относно административна взаимопомощ в митническата област. В тази връзка обосновано митническите органи са определили митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71 § 1, б. д от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената продажна цена и предоставена с писмо рег. 32-197213/15.06.2022 г. от митническите органи на Конфедерация Швейцария по реда на международното сътрудничество фактура от 11.02.2021 г. в размер на 21 500 CHF. Освен това, обстоятелството, че същата не съдържа и декларация за произход за предоставяне на тарифни преференции, потвърждава основателността на съмненията, възникнали в българските митнически органи касателно МС на декларирания автомобил. Наред с изложеното, доводите на касационния жалбоподател, че не е установено да е било проверявано счетоводството на Е. С. Export Center SA, са необосновани, тъй като отговорът на швейцарските митнически органи е направен именно въз основа на данните, съдържащи се във фактурата, представена пред тях от този износител. Проверката е извършена на основание и съгласно изискванията на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария за административната митническа помощ в митническата област, а също така и на Допълнителния протокол относно административната взаимопомощ в митническата област Въз основа на така събраните доказателства, правилен е изводът на АС-Шумен, че законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и че подлежащата на плащане цена на автомобила е тази, посочена във фактурата от 11.02.2021 г., която е представена пред швейцарските власти от износителя. При тези факти законосъобразно съдът е приел, че са изпълнени условията по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение и чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за промяна в декларираната договорна стойност на стоката. На отделен ред следва да бъде посочено, че в зависимост от обстоятелството, че въз основа на получения отговор от швейцарските митнически власти, е установено, че документите, въз основа на които е ползвано преференциалното тарифно третиране, са невалидни, и не са налице други доказателства по смисъла на чл. 16 от Протокол 3 за произхода на стоките, то правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразен отказът за предоставяне на преференциално третиране на внасяната стока, тъй като писмото като официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява годно доказателство за извършените от него действия. Обосновано по тази причина на НИК 2007 ООД вместо декларираното от него дължимо мито в размер на 0,00 лева са определени допълнителни митнически задължения. Като е стигнал до същите правни изводи и е потвърдил оспореното митническо решение като законосъобразно, АС-Шумен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба на НИК 2007 ООД, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници , в качеството ѝ на юридическото лице в състава на което влиза административния орган, издател на акта, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, определено при условията на чл .25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,