Решение № 770 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2013 г.

Решение № 770 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Едноличният търговец Румен Георгиев Цинцов с фирма ЕТ "Румен Цинцов" със седалище и адрес на управление Перник е подал касационна жалба срещу решението от 18.12.2012 г. по адм. дело № 580/2012 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е била отхвърлена жалбата му срещу акт № 30/27.06.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград за установяване на публично държавно вземане в размер на 4 582,36 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискана отмяната му, както и присъждане на направените разноски. Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че на едноличният търговец Румен Георгиев Цинцов с фирма ЕТ "Румен Цинцов" със седалище и адрес на управление Перник, е било издадено разрешително № 400518/19.07.2006 г. за ползване на воден обект - язовир Долна Диканя - II категория, поречие река Струма, в землището на село Долна Диканя, община Радомир, с цел стопански риболов. Разрешителното било със срок на действие до 19.07.2012 г. Частта от водния обект, предоставена за ползване, възлизала на 920 дка съгласно договор за наем на ползване от 20.01.2006 г., сключен с "Напоителни системи". При извършена проверка било установено, че едноличният търговец не е заплатил дължимите такси за плащане на водния обект за периода 20.01.2006 г. - 03.04.2008 г., възлизащи общо на 4 544,55 лева. До титуляра на разрешителното било изпратено уведомление за започване на производството за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане заедно с покана за доброволно изпълнение. Производството приключило с издаването на акт № 30/27.06.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район " - Благоевград за установяване на публично държавно вземане в размер на 4 582, 36 лева, формирано от неплатени годишни такси за правото на ползване на воден обект за периодите 20.01.2006 г. - 10.08.2006 г., 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. и 1.01.2008 г. - 8.04.2008 г. Съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на производствените правила и в съответствие с материалния закон. Задължението за заплащането на такси произтичало от разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 2, буква "б" от Закона за водите във връзка с § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите, а размерът им се определял в Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (обн., ДВ, бр. 65 от 8 август 2000 г., отм., бр. 50 от 1 юли 2011 г.). Съгласно действащата към началния момент на ползването на обекта от едноличния търговец нормативна уредба, такси за водоползване за рибностопански дейности не се дължат (чл. 194, ал. 2 ЗВ, редакция ДВ, бр. 94 от 2005 г.). Впоследствие с изменението на чл. 194 от Закона за водите (изм., ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) било въведено задължение за заплащане на такси за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности на базата на отнетия обем вода съгласно тарифа на Министерския съвет. С изменението на Закона за водите (ДВ, бр. 36 от 4 април 2008 г.) ползването на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности отново се освобождавало от заплащането на такси. С оглед на тази нормативна уредба административният съд посочил, че задължението на едноличния търговец Румен Цинков законосъобразно е било изчислено за периода 11.08.2006 г. - 08.04.2008 г. съобразно формулата, предвидена в чл. 9, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект и възлиза на 4 582,36 лева. С тези мотиви съдът отхвърлил жалбата, подадена срещу административния акт. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. В касационната жалба се правят оплаквания, че съдът не е констатирал допуснатите от органа нарушения, свързани със съставянето на акта със задължения за минал период и при прилагането на неясна методология. С оглед на това следва да се отбележи, че в решението си съдът е посочил приложимия за издаването на административния акт правен ред. Както е записано в чл. 195б от Закона за водите, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят от директорите на басейнови дирекции с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс. Наименованието на акта изрично указва, че той има предназначението да установи наличието на публични задължения към държавата. При положение, че вземанията съществуват и не са погасени по давност, те се установяват по предвидения в закона ред. Начинът на изчисление на задълженията също е нормативноопределен, поради което административният орган не е бил длъжен да представи доказателства в съда за приложения при определяне на размера им метод. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че между него и териториалната басейнова дирекция съществували договорни отношения, поради което задълженията, установени с оспорения акт, не можели да се разглеждат като публични. Както беше отбелязано по-горе, заплащането на такси за ползването на воден обект за аквакултури е установено със закон, а съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК този вид вземания се характеризират като публични. Административният съд е направил правилен извод, че вземанията не са погасени по давност. Както е посочено в чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. При положение, че най-ранното задължение на едноличния търговец е за заплащането на годишна такса за 2006 г. и е следвало да се внесе не по-късно от януари 2007 г., давностният срок за задължението е започнал да тече в края на януари 2008 г. и не е изтекъл към датата на съставянето на акта. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на басейновата дирекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд