Решение № 12987 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5074/2015 г.

Решение № 12987 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5074/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП - София, против решение № 546/19.03.2015 г. по адм. д. № 1520/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Иван Запрянов Кръстев, представляван от адв. Пищалова, надлежно упълномощена, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е ревизионен акт № 161305881/14.02.2014 г. на началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден изцяло с решение № 416/29.04.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив, ЦУ на НАП - София, с който на оспорващия Кръстев са определени допълнителни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ, вноски за ДОО, вноски за ЗО и вноски за ДЗПО - УПФ, ведно със съответни лихви за периода 2009 г. - 2010 г. С обжалваното решение оспорването е уважено с обявяване ревизионния акт за нищожен като издаден от некомпетентен орган по приходите. Този решаващ правен извод първоинстанционният съд е възприел въз основа безспорно установеното, че обжалваният ревизионен акт е издаден при повторна ревизия, проведена след отмяна с решение на органа по 152, ал. 2 ДОПК на предходно издаден ревизионен акт и връщане на преписката за ново процедиране със съответни указания по прилагане на материалния закон и спазване на административнопроизводствените производствените правила. Съдът е отчел настъпилата междувременно законодателна промяна, съгласно която, в сила от 1.01.2013 г., ревизионният акт се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията /чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а образуваните и висящи към влизане в сила на цитираното изменение ревизионни производства се довършват по досегашния ред - § 35, ал. 1 ПЗРЗИДДОПК. Предвид висящността на ревизионното производство, възстановена с отменителното решение на висшестоящия решаващ административен орган, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от посочените в него лица, възложил ревизията и ръководител на ревизията при липсата на компетентност, поради допуснатото в ревизионното поизводство нарушение на § 35, ал. 1 ПЗРЗИДДОПК вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК в относимата редакция - ДВ бр. 105/2005 г. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Релевантните факти, обуславящи законосъобразността на извода за нищожност на оспорения ревизионен акт, са безспорно установени. Отменителното първоначално издаденият ревизионен акт решение на компетентния по чл. 155, ал. 2 ДОПК висшестоящ административен орган не поставя началото на ново ревизионно производство. С това решение висящността на производството по издаване на отменения ревизионен акт се счита възстановена. Този извод следва от разпоредбата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, съгласно която в случаите по ал. 4 - отмяна на ревизионния акт и връщане на преписката- производството по издаване на новия ревизионен аккт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Ревизионното производство започва с издаване на първата заповед за възлагане на ревизията и е висящо до датата на влизане в сила на издадения в това производство ревизионен акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщане на преписката на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК от възложилият ревизията орган не поставя началото на ново ревизионно производство, а конкретизира и внася яснота в процесуалното правоотношение по отстраняване незаконосъобразното действие, станало причина за отмяна на първоначално издадения ревизионен акт. Възможността за издаване на заповед за възлагане на ревизията без с това да бъде поставено начало на ново ревизионно производство следва и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК, съгласно която заповедта за възлагане може да бъде изменяна от органа възложил ревизията с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице и имението се смята за извършено от датата на новата заповед. Изложеното относно възстановяването висящността на ревизионното производство като последица от отменителното решение по чл. 155, ал. 4 ДОПК, налага безспорния извод за приложението на § 35, ал. 1 ПЗРЗИДДОПК, респ. за довършване на ревизията по досегашния ред, т. е с определяне на компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК, ред. ДВ бр. 105/2005 г. Констатираното в настоящия казус нарушение на административнопроизводствените правила налага извода за издаване на обжалвания ревизионен акт от некомпетентен орган, чиято нищожност обосновано и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е обявил. Конкретните касационни доводи по приложението на цитираните законови разпоредби не следва да бъдат отделно обсъждани, тъй като изложеното по-горе в достатъчна степен изразява становището за тяхната неоснователност. Предвид този резултат от касационната проверка на първоинстанционното решение, извършена по повод касационната жалба, на ответника по нея се дължат разноските, сторени в настоящата инстанция. Представени са писмени доказателства, видно от които тази страна е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв, предвид което с оглед своевременно направеното искане и липсата на възражение за прекомерност сумата следва да бъде присъдена . Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение