Решение № 3549 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12806/2011 г.

Решение № 3549 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12806/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Съдебното производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "НИКИ - 2002" ЕООД гр. Пловдив, представлявано от Галина Николова Дакова против решение № 1204 от 30.06.2011 г. постановено по адм. д. № 1917 по описа за 2010 г. на Административен съд -Пловдив. Поддържа оплакване за неправилност и необоснованост, основания които са посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен факта, че извършвайки инвестиции които са признати и приети обосновават ползване на годно правно основание, поради което необоснован е извода че имота се ползва без правно основание. Съдът се е е ограничил да изследва единствено основанието за ползване без подробен анализ на другите доказателства по делото, което е довело и до необоснованост на съдебното решение. Иска се отмяна на обжалваното на решение, като неправилно и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед на кмета на Община Пловдив - район "Северен ". Ответникът - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните прие следното: Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Съдът се е произнесъл по надлежно упражнено право на съдебно производство - в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с пряк и личен интерес от обжалване, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, като е подложил на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК индивидуалния административен акт, издаден в производство по чл. 65 от ЗОС. Няма спор по делото, че не са налице наемни правоотношения между общината и касатора за процесния имот. Безспорно е установено, че жалбоподателят има договор за наем единствено относно площта на бившия ресторант"Будапеща (Весело село) с конкретно определена площ от 400 кв. м. съгласно АОС № 1991-V818.08.1994 г., но не и за площта извън него от 480 кв. м. Основно възраженията се свързват с твърденията на касатора, че във връзка с инвестиционна програма на общината е извършил подобрения, което би следвало да се тълкува като основание за държане на имота на годно правно основание. Съдът е приел, че тези възражения, са неотносими за конкретния спор. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила или на материалния закон и не е налице необоснованост на обжалваното съдебно решение. Фактическият състав на нормата на чл. 65 от ЗОС е приложен правилно, елементите от който, се установяват в хода на съдебното производство. Правилна е преценката на съда, за това, че процесният имот - частна общинска собственост се намира във фактическа власт на касатора, същата се осъществява без правно основание, поради факта, че наемното правоотношение е създадено за значително по-малко площ от ползваната и владяна такава. Съдът подробно е обсъдил съществуващите правоотношения и фактическите отношения между страните и е достигнал до верен извод, относно начина на осъществяване на фактическата власт върху процесния имот. Липса на наемно правоотношение не може да бъде заменено от извършените подобрения и ползване на имота без правно основание е безспорно доказано в хода на процеса, което обуславя законосъобразното прилагане на нормата на чл. 65 от ЗОС. Правилно съдът е приел, че са налице двете предпоставки по чл. 65 ЗОС - имота е общинска собственост, който факт по същество и не се е оспорвал и се държи без правно основание и законосъобразно е потвърдил административния акт издаден в съответствие с материалния закон. В тази връзка следва да се приеме за неоснователен касационния довод за необоснованост на съдебното решение. Напротив съдът е изложил подробни мотиви, като поотделно и в съвкупност е обсъдил всички събрани доказателства в хода на процеса и е направил обоснован извод за законосъобразността на оспорения административен акт. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила касаещи неуведомяване на " Ритон " ЕАД като заинтересована страна (с протоколно определение от 9.11.2010 г. тя дори не е конституирана като такава). Тези възражения са правени и в първата съдебна инстанция, като първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които се споделят напълно, поради което и не следва да се обсъждат повторно. С оглед изложеното, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд,