Решение № 5813 от 13.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1004/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Силекса АД, подадена чрез адвокат М. Г. против Решение 148/07.08.2020 г., постановено по административно дело 436/2019 г. по описа на Административен съд Сливен. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РД-13-432/01.10.2019 г. на Заместник кмета на Община Котел, както и искането му за прогласяване нищожността на същата заповед, нареждаща премахване на незаконен строеж Ограда, попадащ в УПИ IV, кв. 7 по плана на гр. Котел. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение и на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК, като по изложени доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се прогласи за нищожна, респективно да се отмени като незаконосъобразна процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Г., която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита. Ответната страна, Кмет на Община Котел, чрез пълномощник адвокат С. Р. посредством писмено становище оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените от Община Котел разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да остане в сила, тъй като не страда от сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В хода на съдебното производство са събрани необходимите и относими доказателства, които са анализирани подробно, след което са възприети правилни фактически установявания. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Сливен е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните от оспорващото дружество възражения, които се поддържат и пред настоящата съдебна инстанция. Възприетите от съда правни изводи, обуславящи изхода на спора, се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са съответни на закона, обосновани и логични. Установено е изграждането на строеж ограда, който по вид и характеристики е от шеста категория, извършен в периода 2008 2009 г., без разрешение за строеж и в нарушение на чл. 48, ал. 1 ЗУТ., поради което правилно квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При така посочения период на изграждане на оградата, правилно е изключено приложното поле за търпимостта й, съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Установени са характеристиките и местонахождението на процесната ограда. В тази връзка неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за това, че разпоредения за премахване строеж не можел да се идентифицира по безспорен начин, предвид установеното несъответствие в дължината на оградата при фактическия й оглед на място. Това несъответствие е несъществено, тъй като не възпрепятства възможността да се идентифицира обектът, предмет на премахване. Неоснователно е поддържаното в касационната жалба възражение за това, че друго лице, а не възложителят следва да понесе санкцията да го премахне. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговият извършител, така и неговият собственик или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. В конкретния случай, административният орган е посочил за адресат на заповедта собственика на имота, в който се намира оградата, с което е изпълнил изискванията на закона. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, и е обоснован, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Не се установиха съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на съдебния акт. Въз основа на изложените мотиви, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна се дължат разноски, които са в доказан размер от 840 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,