Решение № 2743 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2013 г.

Решение № 2743 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 175 и чл. 176, ал. 1 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молби от 12.11.2013 г. и 18.11.2013 г., подадени от "ЕСТ" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с искане за допълване по реда на чл. 176 АПК и за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК в решение № 14265/30.10.2013 г. по настоящото дело. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Бойков. Ответникът по молбата - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София в представено становище и чрез процесуалния представител юрк. Бакърджиева, в съдебно заседание, оспорва молбите. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на молбите, тъй като в случая не са налице хипотезите както на чл. 175 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, така и на чл. 176 АПК за постановяване на допълнително решение. Молбите са подадени в срок и от надлежна страна, за което са процесуално допустими, а разгледани по същество, са неоснователни. Предмет на обжалване с касационна жалба "ЕСТ" АД пред тричленния състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 от АПК по настоящото дело е било решение № 6636/5.12.2012 г. по адм. д. № 8694/2011 г. на Административен съд София град, с което е била отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 225110001/10.06.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - София при ЦУ на НАП за установени за данъчни периоди 2006, 2007 и 2008 години задължения по ЗКПО (отм.) и ЗКПО и съответните лихви за забава. С решението, чието допълване и поправяне се иска настоящият състав на Върховния административен съд е отменил частично решението и е постановил решение по същество, с което е отменил РА в една част, отменил е решението и е върнал делото за ново разглеждане в друга част и е оставил в сила решението, в останалата обжалвана част. Искането за допълване и поправяне на решението касае частта от РА, с която е преобразуван финансовия резултат, на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 5 085 158 лв. за 2007 г., представляваща разликата между определената от страните цена на акциите по Договор за продажба на поименни акции от 29.10.2007 г., сключен между дружеството и "Интердата Корпорейшън", Република Сейшели, и пазарната цена на акциите, установена с експертизи, приети в хода на административното и на съдебното производство. В тази част, жалбата на дружеството е била отхвърлена от първоинстанционния съд и при касационното обжалване, първоинстанционното решение е оставено в сила в тази част. Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Решението е непълно по смисъла на цитираната норма, когато не обхваща целия спорен предмет, т. е. когато съдът е сезиран с няколко искания и е пропуснал да се произнесе по някое от тях. В настоящия случай касационният тричленен състав на Върховния административен съд се е произнесъл по касационната жалба на дружеството изцяло, като е мотивирал изводи за неправилност на съдебното решение на АС София-град като постановено в нарушение на материалния закон в една част и е решил спора по същество с отмяна на РА в съответната част, в друга част е отменил решението, като е приел, че е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и го е върнал за ново разглеждане от друг състав на същия съд и е оставил в сила решението в останалата обжалвана част, с мотиви, в потвърждение на изводите на първоинстанционния съд в тази част от оспорването на РА. По същество, искането на молителя е не за допълване на посоченото решение, а за пререшаване на спора по същество, по въпроси, по които съдът се е произнесъл с решението си и с които този касатор не е съгласен. Въпреки, че в молбата по чл. 176, ал. 1 АПК се иска решението да бъде "допълнено", в същност се иска същото да бъде пререшено по друг начин по съображения, съдържащи се в касационната жалба, които тричленният състав на ВАС е приел за неоснователни. С оглед на това, излагането на други мотиви, различни от вече изложените от касационната инстанция, ще представлява пререшаване на спора, което е недопустимо. Втората молба, с искане по чл. 175 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка е мотивирана със същото искане, като това по чл. 176 АПК. Поправката на очевидна фактическа грешка по чл. 175, ал. 1 от АПК е допустима при несъответствие между действително формираната воля на съда и тази обективирана от него в писмения текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване на имена на страните в съдебното решение, размер на присъдена сума, погрешно изписване на цифри, дати или пресмятания на суми. Не са очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК обстоятелства, които съдът е имал предвид при формиране на волята си, т. е. тези касаещи неговите крайни правни изводи. В конкретния случай е налице формирана воля на съда, която е обоснована в мотивите на съдебното решение и в съответствие с изложените мотиви, с диспозитива на решението е оставено в сила обжалваното първоинстанционно съдебно решение в тази част. Несъгласието с част от мотивите на съда в случая се използва от молителя, за да се иска пререшаване на спора по същество в тази част, съобразно исканията на касатора, което е недопустимо. Като се има предвид изложеното, не са налице хипотезите на чл. 175 и чл. 176 АПК за поправяне и допълване на влязлото в сила решение, поради което молбите следва да се отхвърлят като неоснователни. Тъй като съдебното решение, чиято поправка по реда на чл. 175, ал. 1 и допълване по чл. 176, ал. 1 АПК се иска е постановено в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК и е окончателно и по тази причина неподлежащо на обжалвано, в съответствие с чл. 175, ал. 2 и чл. 176, ал. 2 АПК, настоящото решение също е окончателно и не подлежи на обжалване. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,