Решение № 3811 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2015 г.

Решение № 3811 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 239, т. 1 от АПК. Образувано е по искането на Асен Любенов Илиев за отмяна на решение № 14347/1.12.2014 г. по адм. д. № 911/2014 г. по описа на ВАС, по описа на ВАС, V отделение, с което е отменено решение № 7549/3.12.2013 г. по адм. д. № 6896/2013 г. на Административен съд София -град и по същество е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2851 от 18.06.2013 г. на директора на ГД "Гранична полиция", гр. София. Твърди, че е налице основание по чл. 239, т. 1 от АПК, защото във връзка с един и същ случай е ангажирана дисциплинарната отговорност на три лица, от които само по отношение на Асен Любенов Илиев касационната инстанция е постановила неблагоприятно за него решение. Позовава се на решение № 249/9.01.2015 г. по адм. д. № 6893/2014 г. по описа на ВАС, V отделение и решение № 7953/6.11.2014 г. по адм. д. № 15562/2013 по описа на ВАС, V отд.. Излага подробни съображения във връзка с неправилността на съдебното решение на касационната инстанция. Претендира разноски. Ответната страна директора на ГД "Гранична полиция" оспорва молбата за отмяна като неоснователна, защото чл. 239, т. 1 от АПК визира непълнота на фактическия и доказателствения материал по делото. Решение № 249/9.01.2015 г. не е такова ново обстоятелство, а решение № 7953/6.11.2014 г. вече е представяно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, като взе предвид, че молбата за отмяна е подадена на 21.01.2015 г., касационното решение, чиято отмяна се иска е постановено на 1.12.2014 г., а посоченото основание за отмяна е решение № 249 от 9.01.2015 г., намира същата за допустима като подадена в 3 месечния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 14347/1.12.2014 г. по адм. д. № 911/2014 г. по описа на ВАС, по описа на ВАС, V отделение е прието, че е неоснователна жалбата на Асен Любенов Илиев срещу заповед № 2851/18.06.2013 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, поради което е отменено решение № 7549/3.12.2013 г. по адм. д. № 6896/2013 г. на Административен съд София -град и по същество е отхвърлена жалбата срещу административния акт. Спрямо друг граничен служител Васил И. Хаджиев е налице влязло в сила решение № 7953/6.11.2014 г. по адм. д. № 15562/2013 г. по описа на ВАС, V отд., с което е поставено в сила отменително решение. С посоченото в молбата решение № 249/9.01.2015 г. по адм. д. № 6893/2014 г. по описа на ВАС, V отд. е отменено решение № 1458/10.03.2014 г. по адм. д. № 7050/2013 г. на АССГ и по същество е отменена заповед № 2849 от 18.06.2013 г. на директора на ГД "Гранична полиция" МВР поради липса на доказателства за извършено престъпление по служба. От така изложените обстоятелства, настоящият съдебен петчленен състав направи следните правни изводи: Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания. по чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Съществуването на такива доказателства създава вероятност решението да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай искането за отмяна се базира на съдебно решение, постановено след приключване на производството по адм. д. № 911/2014 г. по описа на ВАС, V отделение и не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Решение № 7953/6.11.2014 г. по адм. д. № 15562/2013 г. по описа на ВАС, V отд. също не е ново обстоятелство, защото е представено и приложено в касационното производство. Предвид изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и вр. с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Предвид изложеното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав