Решение № 1949 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на С. Димитрова, чрез особен процесуален представител - адв. К. Тагарева и Д. Попова, чрез пълномощник адв. И. Цветкова, подадени против решение 58/13.01.2023 г. по адм. дело 418/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Д. Попова срещу заповед ЗД-Д-Е-С-030/11.11.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Сандански и са присъдени разноски по делото. Подадена е касационна жалба от С. Димитрова, чрез особен представител адвокат К. Тагарева и срещу допълнително решение 475/20.03.2023 г. по адм. дело 418/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. В жалбите на С. Димитрова и Д. Попова са подробно развити касационни основания, като се поддържат оплаквания за неправилност на оспорените решения поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че решенията са постановени в нарушение на материалния закон чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане" гр. Сандански в писмено становище от 09.03.2023 г. и 10.04.2023 г. оспорва касационните жалби и изразява становище за тяхната неоснователност. Поддържа, че първоинстанционните решения са правилни, поради което заявява искане да бъдат оставени в сила. Ответникът Р. Димитров, с писмени отговори чрез пълномощник адвокат Т. Радуловска от 15.03.2023 г. и 12.04.2023 г., оспорва касационните жалби. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Благоевград е заповед ЗД-Д-Е-С-030/11.11.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Сандански, потвърдена с решение 01-РД04-0143/21.04.2022 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане гр. Благоевград, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е наредено малолетното дете и майката задължително да ползват за срок от 6 месеца социална услуга в общността за оказване на психологическа подкрепа и консултиране, предоставени от Център за обществена подкрепа гр. София, ул. Пиротска 175. С решение 58/13.01.2023 г. постановено по адм. дело 418/2022, Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Д. Попова от гр. Сандански срещу Заповед ЗД/Д-Е-С-030/11.11.2021 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане - Сандански, която е потвърдена с Решение 01-РД04-0143/21.04.2022 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане гр. Благоевград. С допълнително решение 475/20.03.2023 г. постановено по адм. дело 418/2022, Административен съд Благоевград е допълнил постановеното по делото решение, като отхвърлил жалбата и на С. Димитрова срещу процесния административен акт. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че с издаване на оспорената заповед за ползване на посочената дългосрочна социална услуга в ЦСРИ гр. София от майката на малолетното дете С. Д. Попова, административният орган е приложил точно материалния закон и обезпечил постигането на неговата цел, съобразявайки най-добрия интерес на детето. Според касационната инстанция, административният съд е достигнал до необоснован правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Със заповед ЗД-Д-Е-С-030/11.11.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Сандански, потвърдена с решение 01-РД04-0143/21.04.2022 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Благоевград, на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗдет.) е наредено малолетното дете и майката задължително да ползват за срок от 6 месеца социална услуга в общността за оказване на психологическа подкрепа и консултиране, предоставени от Център за обществена подкрепа гр. София, ул. Пиротска 175. Мотивите за издаване на административния акт са, че майката не оказва необходимата подкрепа и съдействие на детето за спазване на определения от Районен съд Сандански режим на лични отношения между бащата и детето, поради което е настъпило отчуждение спрямо него, както и че Д.Попова не е заявила желание за пътуване до гр. София за ползване на социална услуга. За да се приеме, че е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет, следва да е доказано алтернативно наличието на една от двете посочени отрицателни предпоставки - липса на контакт с родителя/ите или липса на заявено желание от изброените лица - родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето. От събрания по делото доказателствен материал не се установява наличието на алтернативно предвидените в нормата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. предпоставки за осъществяване на фактическия й състав. От данните по делото пред административния съд се установява, че в случая майката на С. - Д. Попова не е отказвала да се осъществи режима на лични контакти между детето и неговия баща. В случая, Д. Попова е възразила срещу избора на социална услуга и предоставянето й в гр. София, поради ежедневните ангажименти и затрудненото пътуване до гр. София. Пренебрегнато е обстоятелството, че проведените срещи с психолог до момента не са дали търсения резултат, а напротив са довели до травмиране на детето. В случая предприетите мерки на закрила са довели до допълнително отчуждение от бащата. От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че психоемоционалното състояние на детето се влошава до известна степен и от неподходящите мерки на органите за социално подпомагане. Не следва да бъде пренебрегвано и обстоятелството, че с избора на социална услуга административният орган налага пътуване на малолетната С. и майката Д.Попова от гр. Сандански до гр. София за използването й. В случая, освен пътуването до отдалечено населено място за ползване на социалната услуга, административният орган не е съобразил обстоятелството, че детето е на възраст, в която има задължение да посещава целодневна форма на образование. Съгласно § 1, т.5 и т. 8 от ДР на ЗЗДет, услуги по смисъла на чл. 23 са социалните услуги по чл. 15, т. 1 - 7 от Закона за социалните услуги - информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, общностна работа, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения и дневна грижа. По силата на ЗЗДет., всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. В § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет., закрилата на детето е определена като система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете, при спазване на установените от закона принципи, в т.ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето Отчитайки посочените правни норми и при анализа на съвкупната преценка на ангажираните в хода на първоинстанционното дело доказателства не се установява с поведението си Д. Попова да е създала опасност от увреждане на неговото емоционално и психическо състояние, създавайки пречки детето да се среща със своя баща. От доказателствата по делото несъмнено се налага извод, че детето С. Димитрова не е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет, тъй като не съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психично, нравствено, интелектуално и социално развитие, поради което не е налице хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, при която директорът на Дирекция "Социално подпомагане" може след извършване на собствена преценка да издаде заповед за ползване на социални услуги. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че Административен съд Благоевград е приложил неправилно материалния закон. Необосновани са констатациите, че относимите юридически факти, подвеждащи се под хипотезата на правната норма в цитираното от органа правно основание, се подкрепят от данните по делото, тъй като оспорената заповед е постановена при наличие на основанията на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, и подлежат на отмяна. Касационната инстанция намира, че са налице твърдените в касационните жалби отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК досежно първоинстанционното решение. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което оспорената заповед следва да бъде отменена. При този изход на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател Д. Попова, с адрес в гр. Сандански за двете съдебни инстанции е основателно. На Д. Попова следва да бъде присъдена сумата в общ размер от 2580 лева, формирана както следва: 1200 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция, 70 лева за заплатена държавна такса, 1300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение пред Административен съд Благоевград и 10 лева за заплатена държавна такса. При липсата на основания за намаляване поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и представените доказателства, че сумите са реално заплатени от Д. Попова, съобразно приложени по настоящото дело (л.112 и сл.) и по делото пред първоинстанционния съд списък по чл. 80 ГПК (л.1444 и сл.) документи за извършените плащания, същите следва да бъдат присъдени в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,