Решение № 7525 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2013 г.

Решение № 7525 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София и на Транспортекспрес ООД, гр. София /с предишно наименование Мега Транс България ООД/, представлявано от управителя Деница Тосева-Данаилова против решение № 942 от 12.02.2013 на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 4828/2012 г.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 2161109324 от 8.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 783 от 9.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП относно отказът на правото на данъчен кредит в размер на 1430 лева по фактури № 292/7.03.2011 г., № 305/9.03.2011 г. № 313/04.04.2011 г. № 318/8.04.2011 г. № 299/8.03.2011 г. и № 331/22.04.2011 г. издадени от "Дикта 10" ЕООД, в размер на 1025.84 лева по фактури № 32/3.12.2010 г. № 43/11.12.2010 г., № 47/14.12.2010 г. № 50/15.12.2010 г. и № 54/17.12.2010 г., издадени от "Николаев трейд" ЕООД и в размер на 890 лева по фактури № 129/8.02.2011 г. 166/9.03.2011 г. и 189/6.04.2011 г., издадени от "Дими старт" ЕООД.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в отменителната част, поради неправилна преценка на доказателствата по делото относно факта на реалното извършване на фактурираните услуги по почистване на ТИР композиция, почистване на офис, разпространение на рекламни материали и брошури, изработка и поддръжка на интернет сайт. Становището на този касатор е, че въпросът за наличието на кадрова обезпеченост на доставчика е от решаващо значение при преценка за реално осъществяване на доставките. По отношение на две от фактурите за почистване на ТИР композиция, посочва, че са налице фактически констатации, от които е видно, че към момента на издаването им, композициите не са били в страната. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба - Транспортекспрес ООД, чрез юрисконсулт К. Пеевски в представения по делото писмен отговор я оспорва като неоснователна и моли да се отхвърли.

Транспортекспрес ООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2161109324 от 8.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 783 от 9.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП относно отказът на правото на данъчен кредит както следва: в размер на 786.83 лева по останалата част от фактурите, издадени от "Дикта 10" ЕООД, в размер на 2 470 лева по част от фактурите, издадени от "Николаев трейд" ЕООД, в размер на 1938.84 лева по част от фактурите, издадени от "Дими старт" ЕООД, в размер на 1920 лева по фактури, издадени от "Олрем 10" ЕООД, в размер на 1828 лева по доставки от Стиф 80 ЕООД, в размер на 3 495.84 лева по доставки от "Старт Ойл 5" ЕООД и в размер на 4 922.34 лева по фактури от "ОМВ България" ООД.

Този касатор твърди, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението в обжалваната част - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по съображения подробно развити в касационната жалба и в представените по делото писмени бележки и допълнение към тях на процесуалния му представител. Позовава се на практиката на СЕС по дело С-324/11 и по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Искането е за отмяна на решението в тази част и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за касационното производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба - директор на дирекция ОДОП гр. София, чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, подадена от решаващия орган по отношение на отказът на правото на данъчен кредит по фактури № 305/9.03.2011 г. и № 318/8.04.2011 г. с доставчик "Дикта 10" ЕООД. В останалата част, становището е за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

При разглеждането им по съществото на спора, съдът съобрази следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт по отношение на Транспортекспрес ООД /с предишно наименование Мега Транс България ООД/, са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от отказ на право на данъчен кредит както следва:

• в размер на 2 216,83 лева, по фактури, издадени от Дикта 10 ООД с предмет на доставките ремонт на ел. инсталация на ТИР композиция, разпространение на рекламни материали, абонаментно почистване на ТИР композиция и почистване на офис;

• размер на 3 495,84 лева по фактури, издадени от Николаев трейд ЕООД с предмет на доставките разпространение на рекламни материали, монтаж и ремонт на метални елементи, заварки на автомобилно шаси и каросерия, електроподдръжка и ремонти, цветни заварки на автомобилно ремарке, почистване, шлайфане и полиране на заварки от алуминиеви елементи на ремарке, електро поддръжка и ремонт на ТИР композиция рег. № СА9890НМ/С7299ЕР;

• в размер на 2 828.84 лева по фактури, издадени от "Дими старт" ЕООД, с предмет на доставките дизайн и проектиране на рекламни материали, компютърни проекти за рекламни материали, изработка на интернет сайт, поддръжка и обновяване на интернет сайт;

• в размер на 1920,00 лева по фактури, издадени от Олрем 10 ЕООД, с предмет на доставките окачване на брезент след ремонт, ремонтни услуги, заварки на автомобилно шаси на ТИР композиция с рег. № СА9890НМ/С7299ЕР;

• в размер на 1828,00 лева по фактури, издадени от Стиф 80 ЕООД, с предмет на доставките ушиване на брезент на ТИР композиция; подлепване на брезент на ТИР композиция и ушиване на брезент;

• в размер на 3 495,84 лева по фактури, издадени от Старт ойл 5 ЕООД, с предмет доставки на дизелово гориво;

• в размер на 4 922.34 лева по фактури, издадени от ОМВ България ООД за доставка на гориво.

Органите по приходите са мотивирали отказът на правото на данъчен кредит с липсата на реално извършени доставки на стоки и услуги съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9 и чл. 6 от ЗДДС по отношение фактурите, издадени от Дикта 10 ЕООД, Николаев трейд ЕООД, Дими старт ЕООД, Олрем 10 ЕООД, Стиф 80 ЕООД и Старт ойл 5 ЕООД.

Отказът на правото на данъчен кредит по фактурите за доставка на гориво от ОМВ България ООД е поради неизпълнение на изискването по чл. 71, т. 1 от ЗДДС - ревизираното лице не разполага с данъчен документ за целия размер на ползвания данъчен кредит, тъй като представените фактури отразяват различна данъчна основа и различен размер на начисления ДДС.

С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в частта, относно отказът на правото на данъчен кредит в размер на 1430 лева по фактури № 292/7.03.2011 г. и № 313/4.04.2011 г. с предмет разпространение на рекламни материали, по фактури № 305/9.03.2011 г. № 318/8.04.2011 г. с предмет почистване на ТИР композиция и фактури № 299/8.03.2011 г. и № 331/22.04.2011 г. с предмет почистване на офис, издадени от "Дикта 10" ЕООД, в размер на 1025.84 лева по фактури № 32/3.12.2010 г. № 43/11.12.2010 г., № 47/14.12.2010 г. № 50/15.12.2010 г. и 54/17.12.2010 г. издадени от "Николаев трейд" ЕООД с предмет на доставките разпространение на рекламни материали и в размер на 890 лева по фактури № 129/8.02.2011 г. 166/9.03.2011 г. и 189/6.04.2011 г. издадени от "Дими старт" ЕООД с предмет изработка на интернет сайт, поддръжка и обновяване на интернет сайт.

По тези доставки, след анализ на доказателствата по делото, съдът е приел, че е доказано реалното извършване на услугите от преките доставчици и за ревизираното дружество са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9 от ЗДДС за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит.

В останалата част жалбата е отхвърлена, като е прието, че не е установено осъществяването на доставките на стоки и услуги, поради което не са налице материалноправните предпоставки за признаване на правото на приспадане. По отношение фактурите, издадени от ОМВ България ООД, в решението е обоснован извод, че ревизираното дружество не разполага с данъчен документ съгласно изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП:

По доставките от Дикта 10 ЕООД съдът е приел, че реалното изпълнение на услугите по разпространение на рекламни материали, абонаментно почистване на ТИР композиция и почистване на офис, е доказано.

Този извод е неправилен по отношение на доставките по фактура № 305/9.03.2011 г. и фактура № 318/8.04.2011 г. с предмет почистване /вътрешно и външно/ на ТИР композиции. За да отмени ревизионния акт в тази част, съдът се е позовал на представените по делото писмени доказателства - договор от 3.01.2011 г. и приемо-предавателен протокол от 9.03.2011 г. за почистване на ТИР композиция СА 9887/С 7300 ЕР, постъпил за почистване на 2.03.2011 г., съгласно който стойността на услугата е 1150 лева без ДДС, съответстваща на данъчната основа по фактура № 305/9.03.2011 г., както и приемо-предавателен протокол от 8.04.2011 г., според който е прието извършването на почистване (вътрешно и външно) на ТИР композиция СА9890НМ/С 7299ЕР, като стойността на услугата е 1450 лева без ДДС, съответства на данъчната основа по фактура № 318/8.04.2011 г.

Основателно е възражението на касатора, че към момента на твърдяното почистване - 2.03.2011 г. и 8.04.2011 г., посочените ТИР композиции не са били на територията на страната и не са били на разположение на изпълнителя за осъществяване на услугите. Видно от констатациите в ревизионния доклад, основани на товарителници за извършени транспортни услуги, представени от ревизираното дружество, за периода 1.03.2011 г. - 9.03.2011 г., когато се твърди, че е извършена услугата по почистване, ремарке с посочения регистрационен номер С 7299ЕР е натоварено в Литва и е разтоварено в Македония. Тези констатации кореспондират с данните за излизане от страна на МПС с рег. № СА 9887 НМ - на 8.03.2011 г. излизане на ГКПП Гюешево, съгласно приложеното по преписката писмо на ГД Гранична полиция. Цитираната във фактура № 318/8.04.2011 г. ТИР композиция не е била в страната, тъй като на 7.04.2011 г. е натоварена в България и разтоварена на 11.04.2011 г. в Украйна. Видно от предмета на договора от 3.01.2011 г. услугата включва външно измиване, вътрешно почистване на кабина и вътрешно измиване на ремарке.

При тези фактически данни, основателни са доводите в касационната жалба на директора на ОДОП гр. София и на прокурорите от Върховна административна прокуратура, че не е доказано извършването на услугите по почистване към момента на издаване на фактурите. Поради това неправилно съдът е отменил ревизионния акт относно отказът на правото на данъчен кредит в размер на 520 лева по фактура № 305/9.03.2011 г. и фактура № 318/8.04.2011 г., издадени от Дикта 10 ЕООД.

По отношение на доставките по фактури № 292/7.03.2011 г. и № 313/4.04.2011 г. с предмет разпространение на рекламни материали и по фактура № 299/8.03.2011 г. и № 331/22.04.2011 г. с предмет почистване на офис, настоящият състав намира за правилен извода на съда, че са налице материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. Извършването на услугите по разпространение на рекламни материали е установено от наличните по делото писмени доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи, копие на рекламна брошура, предмет на разпространение, доказателства за ангажирани по граждански договори физически лица. В този случай е удостоверен предметът на договора - разпространение на рекламна брошура с конкретно съдържание, като представените приемо - предавателни протоколи конкретизират района на разпространение. Поради това изводът на първоинстанционния съд за доказана реалност на услугите по тези фактури съгласно чл. 9 от ЗДДС следва да бъде споделен.

Осъществяването на услугите по почистване на офис, документирани с фактури № 299/8.03.2011 г. и № 331/22.04.2011 г., също са доказани от събраните по делото доказателства. По делото е установено, че основният предмет на дейност на Дикта 10 ЕООД е свързан с дейности по почистване, като процесните услуги са в изпълнение на договор от 3.01.2011 г., сключен с Мега Транс България ООД за срок от 1 г., с уговорено възнаграждение от 500 лева без ДДС. По отношение на плащането по делото са приложени дневни финансови отчети от 8.03.2011 г. и от 22.04.2011 г., в които е отразена сумата - продажби 600 лева с ДДС. Според писмените обяснения, дадени от управителя на "Дикта 10" ЕООД дружеството разполага с битова прахосмукачка, която не е заведена като ДМА и нает персонал, по трудов договор № 3 от 13.01.2011 г. - Ася Атанасова Петкова на длъжност "чистач".

Въз основа на така представените доказателства, правилно съдът е приел, че реалността на доставките по смисъла на чл. 9 от ЗДДС е доказана. Обстоятелството, че доставчикът не е декларирал и заплащал задълженията си за осигурителни вноски, правилно е прието за ирелевантно по отношение извършването на услугите, което е определящо за изискуемостта на данъка и възникването на правото на данъчен кредит.

С оглед на изложеното в тази част решението, с което ревизионният акт е отменен относно отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 910 лева по фактури № 292/7.03.2011 г. и № 313/4.04.2011 г. с предмет разпространение на рекламни материали и по фактури № 299/8.03.2011 г. и № 331/22.04.2011 г. с предмет почистване на офис, всички издадени от "Дикта 10" ЕООД, следва да се остави в сила.

По доставките от Николаев Трейд ЕООД с предмет "разпространение на рекламни материали" съдът е обосновал извод, че извършването на услугите по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, е доказано. Този извод е мотивиран с представените по делото писмени доказателства - договор от 30.11.2010 г., по силата на който доставчикът се задължава да извърши разпространение на рекламни материали и брошура на територията на столицата и страната, срещу възнаграждение в размер на 6155,00 лева с включен ДДС, приемо-предавателни протоколи от 3.12.2010 г., 11.12.2010 г., 14.12.2010 г., 15.12.2010 г. и 17.12.2010 г. за разпространение на рекламни материали в отделни райони на столицата, както и доказателствата за кадрова обезпеченост на доставчика - граждански договор от 1.12.2010 г., сключен с Мануш Иванов Петков, на когото се възлага да извърши разпространение на рекламни материали срещу възнаграждение от 200 лева за срок от 1 месец и сметка за изплатени суми за изплатено възнаграждение по гражданския договор. Като ирелевантно за реалността на доставките съдът е приел, твърдяното от ревизиращите обстоятелство, че нито изпълнителят, нито ревизираното лице предоставят доказателства за вида на рекламните материали и за лицето, което ги е изработило, тъй като предмет на възложените услуги е само разпространение на рекламни материали, а не и тяхното изработване.

Този извод е неправилен. Както в представения договор, така и в съставените за изпълнението му приемо-предавателни протоколи услугите не са индивидуализирани по отношение вида и количество на рекламните материали, предмет на възложеното разпространение. Доставчикът в представените писмени обяснения по реда на чл. 57 от ДОПК изрично е посочил, че изработването на рекламните материали не е предмет на доставките. От страна на ревизираното лице не са представени никакви доказателства, че е разполагало с изготвени конкретни рекламни материали, които да е предоставило за разпространение на Николаев Трейд ЕООД за разлика от доставките от Дикта 10 ЕООД. При липсата на данни и доказателства за конкретните параметри на фактурираните услуги, освен района на разпространение, неправилно съдът е приел, че такива са извършени в изпълнение на договора от 30.11.2010 г.

По доставките от "Дими старт" ЕООД с предмет "изработка на интернет сайт" и "поддръжка и обновяване на интернет сайт", съдът е приел, че услугите са изпълнени и правото на данъчен кредит е надлежно възникнало и упражнено съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, поради което ревизионният акт в тази част е незаконосъобразен. Този извод се основава на анализ на събраните по делото писмени доказателства: договор за поръчка и изработка на уеб сайт от 1.02.2011 г., по силата на който доставчикът е поел задължението да осъществи направа на интернет уеб сайт по конкретни изисквания на възложителя в срок до 30.03.2011 г. срещу уговорено възнаграждение в размер на 3600 лева. За изпълнение на договора са издадени фактури № 129 от 18.02.2011 г. и № 166 от 9.03.2011 г. с предмет - изработка на интернет сайт, придружени с приемо-предавателни протоколи от същите дати. По отношение на фактура № 189 от 6.04.2011 г. с предмет - поддръжка и обновяване на интернет сайт с ДО 1450,00 лева и ДДС 290,00 лева са обсъдени договор за абонаментно обслужване от 1.04.2011 г., сключен между страните, съгласно който изпълнителят приема абонаментно обслужване и техническа поддръжка на интернет сайт за срок до 31.12.2011 г. Съгласно приемо-предавателен протокол от 6.04.2011 г. е приета без възражение изпълнението на възложената задача по поддръжка и обновяване на интернет сайт, включваща изработка на нови динамични банери, настройки и обновяване на старите статични и динамични банери, допълнителни настройки на уеб сървъра.

Правилно съдът е констатирал, че посочените доказателства не са обсъдени при издаването на ревизионния акт и в съответствие със задължението му да реши данъчния спор по същество е извършил преценка за материална законосъобразност на отказът на правото на данъчен кредит. Изводите, че изпълнението на възложените услуги от страна на прекия доставчик е доказано, не се подкрепят от наличните по делото доказателства.

Няма спор по делото, че основната икономическа дейност на "Дими Старт" ЕООД е "управление и поддържане на компютърни системи" и че дружеството притежава кадрови потенциал и техническа обезпеченост за осъществяването на услуги като фактурираните, доколкото разполага с назначени по трудов договор трима специалисти и компютър. Неправилно съдът е приел, че изпълнението на услугите по изработка на уеб сайт и неговата поддръжка, не изисква установяването на определен резултат и че подписването на приемо-предавателен протокол от двете страни по договора е достатъчно да удостовери извършването на услугите по изработка на уеб сайт и поддръжка на такъв. Както в договора, така и във фактурите и приемо-предавателните протоколи липсва индивидуализация на услугите, предмет на изпълнение до степен, която не позволява да се извърши преценка за осъществяването им. Преди всичко по делото не са налице данни и доказателства за съществуването на конкретен сайт, който е направен и поддържан от Дими старт ЕООД срещу полученото възнаграждение. Липсват данни за осъществяване на дейностите по обновяването му - изработка на динамични банери, настройки и обновяване на старите статични и динамични банери, допълнителни настройки на уеб сървъра, които да обосноват извод за съществуването на резултат от фактурираните услуги. Всички тези дейности са свързани с осъществяването на конкретен резултат, който с оглед приложението на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС следва да бъде надлежно установен от ревизираното лице. В случая от наличните по делото доказателства това обстоятелство не е доказано, поради което неправилно съдът е приел, че услугите са извършени.

С оглед на изложеното решението в частта, в която ревизионният акт е отменен и е признато право на данъчен кредит в размер на 520 лева по фактура № 305/9.03.2011 г. и фактура № 318/8.04.2011 г., издадени от Дикта 10 ЕООД, в размер на 1025.84 лева по фактури № 32/3.12.2010 г., № 43/11.12.2010 г., № 47/14.12.2010 г. № 50/15.12.2010 г. и 54/17.12.2010 г. издадени от "Николаев трейд" ЕООД и в размер на 890 лева по фактури № 129/8.02.2011 г. 166/9.03.2011 г. и 189/6.04.2011 г. издадени от "Дими старт" ЕООД следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Транспортекспрес ООД в тази част.

В останалата отменителна част, решението следва да се остави в сила.

По касационната жалба на Транспортекспрес ООД:

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството в частта относно отказът на право на данъчен кредит както следва:

По доставките по фактури № 127 от 16.12.2010 г., № 132 от 17.12.2010 г., № 151 от 6.01.2011 г. и № 200 от 22.01.2011 г. издадени от "Дикта 10" ЕООД с предмет - ремонт на ел. инсталация на ТИР композиция, като е приел, че от представените в хода на ревизията писмени доказателства - заверени копия от процесните фактури, приемо-предавателни протоколи, копия от договори, копия от дневни финансови отчети, оборотни ведомости, граждански и трудови договори, писмени обяснения от страна доставчика, не може да се направи категоричен извод за наличието на реално извършени облагаеми доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Според изложените в решението мотиви наличието на фактури и приемо-предавателни протоколи не може да служи като достатъчно основание за установяване реалното извършване на посочените доставки, тъй като следва да са налице доказателства за материалната и кадрова обезпеченост на съответния доставчик да осъществи доставките;

По доставките, документирани с фактури № 78 от 17.01.2011 г., № 90 от 24.01.2011 г., № 97 от 26.01.2011 г., № 111 от 7.03.2011 г., № 116 от 8.03.2011 г., № 119 от 9.03.2011 г., № 126 от 6.04.2011 г., № 127 от 7.04.2011 г. и № 128 от 8.04.2011 г. издадени от Николаев трейд ЕООД с предмет монтаж и ремонт на метални елементи, заварки, електроподдръжка, цветни заварки на автомобилно ремарке. Съдът е приел, че доставчикът не установява техническа обезпеченост за извършване на фактурираните услуги, тъй като не разполага с автосервиз, работилница и др. обект. В тази връзка е обсъдил разминаванията в твърденията на доставчика и ревизираното лице относно мястото където са извършвани ремонтните услуги. По делото е установено, че доставчикът има заведен в счетоводството си електрожен, но липсват доказателства, че разполага с необходимата техника с оглед естеството на услугите - шлайф машина, полираща машина, техника за боядисване и грундиране, както и инструменти.

По доставките от Дими старт ЕООД с предмет - дизайн и проектиране на рекламни материали, документирани с фактури № 008 от 27.12.2010 г.; фактура № 1000000011 от 28.12.2010 г. фактура № 015 от 27.12.2010 г.; фактура № 018 от 29.12.2010 г. фактура № 024 от 30.12.2010 г. както и по доставките, документирани с фактура № 149 от 22.02.2011 г. с предмет - рекламни материали; по фактура № 182 от 4.04.2011 г. с предмет - компютърни проекти за рекламни материали, издадени от Дими старт ЕООД. По тези доставки, съдът е приел, че престацията изисква изработката на определен продукт, съществуването на който като резултат от услугите не е доказано.

По доставките от Олрем 10 ЕООД съдът е отхвърлил жалбата като е приел за законосъобразен отказа на правото на данъчен кредит в общ размер на 1920,00 лева, поради липса на доказателства за осъществяването им. Този извод е мотивиран с липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчика, както и с разминаване между датите на съставяне на някои приемо-предавателни протоколи и датите на издаване на спорните фактури. Протоколите предхождат с една година издаването на фактурите, като към момента на издаване на фактурите. Наред с това е констатирано, че посочените в протоколите от Олрем 10 ЕООД, моторни превозни средства /МПС/ са били по същото време на ремонт в Николаев трейд ЕООД, според наличните по преписката доказателства във връзка доставките на ремонтни услуги от последния.

По доставките от Стиф 80 ЕООД, съдът е отхвърлил жалбата относно отказът на правото на данъчен кредит в общ размер от на 1828,00 лева по фактура № 12 от 5.07.2010 г. с ДО 1640,00 лева и ДДС 328,00 лева с предмет - ушиване на брезент на ТИР композиция; фактура № 13 от 5.07.2010 г. с ДО 2500,00 лева и ДДС 500,00 лева с предмет - подлепване на брезент на ТИР композиция; фактура № 525 от 1.03.2011 г. с ДО - 5000,00 лева и ДДС 1000,00 лева с предмет - ушиване на брезент, като е приел, че не се доказва извършването на услугите. В мотивите на решението са обсъдени подробно представените по делото писмени доказателства и е констатирано несъответствие между предмета на фактурите, описан в част от фактурите и приложените към тях приемо-предавателни протоколи. Изложени са и съображения за липса на техническа обезпеченост на доставчика за извършване на възложените шивашки услуги, а наличието на само на персонал за осъществяването им не е достатъчно да обоснове реалността на доставките по чл. 9 от ЗДДС.

По доставките от Старт Ойл 5 ЕООД, с предмет дизелово гориво, съдът е приел за законосъобразен отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 3 495,84 лева, поради липса на доказателства за индивидуализиране на стоките и предаването им между страните по пряката доставка.

По фактури за доставка на гориво, издадени от "ОМВ България" ООД за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 01 и м. 02.2011 г., в решението е прието, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4922,34 лева на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС - поради липса на данъчен документ в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС.

Решението в тази част е частично неправилно - по отношение отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от ОМВ България ООД. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, решението е правилно като краен резултат, макар и да не се споделят всички изложени от административния съд съображения по приложението на материалния закон.

1. По фактурите от ОМВ България ООД е констатирано, че ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит в общ размер от 4 922.34 лева, по три фактури, за които е установено, че документират начислен ДДС в общ размер на 33.86 лева. Органите по приходите и съдът са приели, че не е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС - лицето да притежава данъчен документ съгласно чл. 114 от ЗДДС за целия размер на декларирания данъчен кредит в процесните периоди. По делото не е спорно осъществяването на доставките на гориво, като спорът е единствено относно надлежното упражняване на правото на приспадане. При издаването на ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит за целия деклариран от Транспортекспрес ООД размер по трите фактури, в това число и за размера на ДДС, начислен по фактурите съответно 4.16 лева, 2727.50 лева и 2.20 лева, за който размер е изпълнено условието на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, тъй като е издаден данъчен документ съгласно чл. 114 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е потвърдил ревизионния акт, без да съобрази това обстоятелство, поради което решението в тази част следва да се отмени за сумата от 33.86 лева, като постановено в нарушение на материалния закон.

1. По отношение на останалите доставки правилно съдът е приел, че възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от действителното осъществяване на доставките на стоки и услуги. Този извод съответства на тълкуването, дадено от СЕС в решението по дело С-285/11, според което правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано, ако е доказано получаването на стоките и извършването на услугите, както и използването им за целите на облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице. В тази връзка съдът правилно е изследвал въпроса относно осъществяването на доставките на стоки и услуги и изводите му, че не се установява реалното им извършване се подкрепят от събраните по делото доказателства и съответстват на правилно приложение на материалния закон.

Мотивите за липса на техническа и материална обезпеченост не се споделят от настоящия състав. Основателно в тази връзка дружеството касатор се позовава на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което установяването на обстоятелството, че доставчикът е имал възможност да извърши доставките не следва да се вменява в тежест на ревизираното лице, освен ако не се твърди и не се установява въз основа на обективни данни, че е налице злоупотреба. В процесния случай не се твърди, че "Транспортекспрес" ООД е знаело или е било длъжно да знае, че доставчикът му не разполага с материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките.

Въпреки основателността на тези доводи, крайният извод, че не се установява доставката на стоки и извършването на услуги следва да бъде споделен. Представените по делото доказателства не удостоверяват осъществяването на конкретен резултат от фактурираните услуги. Съдът е изследвал подробно доказателствата по делото с оглед естеството на съответните услуги и правилно е приел, че не се удостоверява по категоричен начин извършването им като резултат от пряката доставка. Следва да бъдат споделени и съображенията относно констатираното разминаване между датите на съставяне на приемо-предавателните протоколи и датите на издаване на фактурите, издадени от Олрем 10 ЕООД, както и констатацията, че едни и същи МПС, са били обект на ремонт по едно и също време от различни доставчици - Николаев трейд ЕООД и Олрем 10 ЕООД. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на продукт - компютърни проекти, рекламни материали изработени от Дикта 10 ЕООД, както и резултат от шивашките услуги, фактурирани от Стиф 80 ЕООД.

По доставките от Старт Ойл 5 ЕООД крайният извод на първоинстанционния съд, че не се доказва осъществяването на доставките на дизелово гориво се подкрепя от събраните по делото доказателства и следва да бъде споделен. Основните възражения в касационната жалба на Транспортекспрес ООД се отнасят именно до тези доставки. Действително мотивите на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит, както и част от съображенията, изложени в обжалваното решение се основават на нередовности при осъществяването на предходните доставки на гориво от Ромпетрол България АД към Старт Ойл 5 ЕООД. Основателно в тази връзка касаторът възразява, че произходът на стоките е обстоятелство, което не е релевантно за реалността на преките доставки, по които е получател. Принципно основателен е и доводът, развит в касационната жалба и представените по делото писмени бележки на Транспортекспрес ООД че неправилно са ценени дадените от гл. счетоводител на Ромпетрол България АД писмени обяснения за това, че процесните фактури не са издавани и че Старт Ойл 5 ЕООД не е клиент на дружеството. По делото са представени преписи от тези фактури и тяхната автентичност като частни документи не е оспорена, поради което органите по приходите и съдът неоснователно са пренебрегнали доказателствената им сила. Но този пропуск не се е отразил на установената по делото фактическа обстановка и на крайните изводи на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон при отхвърляне на жалбата в тази част. Дори и да се приеме за вярно твърдението на ревизираното лице, че произходът на стоките е установен, въз основа на наличните писмени доказателства, то по делото не са налице доказателства за индивидуализирането им между страните по пряката доставка, което е от значение за осъществяването на доставката съгласно чл. 6 от ЗДДС и настъпването на данъчно събитие. Съдът правилно е съобразил обстоятелството, че по тези доставки не са представени доказателства за предаване и получаване на стоките от "Старт ойл 5" ЕООД на Мега Транс България ООД сега с наименование Транспортекспрес ООД. Съгласно практиката на СЕС, правото на приспадане не може да бъде ограничавано по принцип, стига по безспорен начин да е установено получаването на стоките и използването им за извършването на облагаеми доставки. В процесния случай не се установява, че фактурираното дизелово гориво е получено от ревизираното дружество, поради което и само на това основание законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит и съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, като е потвърдил ревизионния акт в тази част.

По тези съображения отхвърлянето на жалбата в тази част е съобразено с материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба пороци.

При подробно изследвана и установена фактическа обстановка, съдът е достигнал по верни правни изводи относно приложението на материалния закон, поради което касационната жалба на Транспортекспрес ООД следва да се отхвърли като неоснователна, с изключение на правото на данъчен кредит в размер на 33.86 лева по фактурите, издадени от ОМВ България ООД.

При този изход на спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените в полза на Транспортекспрес ООД разноски за сумата над 150 лева.

На директора на дирекция ОДОП гр. София се дължат разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК за двете съдебни инстанции в размер на 286.15 лева, съобразно уважената част от жалбата. На дружеството касатор се дължат разноски за касационното производство в размер на 1.32 лева, съобразно уважената част от касационната жалба и предвид направените по делото разноски. След компенсация, на дирекция ОДОП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 284.83 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,