Решение № 9671 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2018 г.

Решение № 9671 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на началника на сектор Затворническо общежитие закрит тип /ЗОЗТ/ "Атлант" – гр. Троян към затвора гр. Ловеч срещу решение № 295/04.07.2018 г. постановено по административно дело № 214/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ – Велико Търново, с което е отменен мълчаливия отказ на началника на сектор ЗОЗТ "Атлант" – гр. Троян по подадено заявление за достъп до обществена информация, подадено от К. Илиев, върната е преписката за произнасяне по заявлението и са присъдени разноски в полза на К. Илиев. В касационната жалба се сочи, че оспорваното решение е неправилно и необосновано. Неправилно съдът бил приел, че жалбата е допустима. Твърди се, че за сезирания административен орган не съществува задължение за произнасяне, поради което не може да се формира годен за оспорване мълчалив отказ, че органът не е материално компетентен да се произнесе по заявлението, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Иска оспорваното решение да се отмени. Не претендира разноски. Ответникът по касация К. Илиев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и иска същото да се остави в сила. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че от К. Илиев на 05.01.2018 г. е отправено заявление до началника на ЗОЗТ "Атлант" за предоставяне на обществена информация. Посочил е, че ответникът в производството не е представил по делото подаденото заявление, поради което не може да бъде установен обема и предмета на исканата информация, но изрично заявява, че такова действително е подадено от лицето. В законоустановения срок от административния орган не е издадено решение за достъп до обществена информация, искане за уточнение на исканата информация или препращане на заявлението. С оглед липсата на произнасяне по подадено заявление за достъп до обществена информация, съдът е посочил, че е налице мълчалив отказ на административния орган. Изложил е съображения, че органът дължи произнасяне при наличие на подадено заявление за достъп до обществена информация и съобразно чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ решението за предоставяне на достъп до обществена информация, респ. отказът да се предостави такъв, следва да се изготви в писмена форма, да има предписаното от закона съдържание. Решението е правилно. Не се оспорва в касационната жалба, че касаторът е бил сезиран със заявление за достъп до обществена информация. В първоинстанционното производство е установено, че заявлението е деловодно входирано в ЗОЗТ "Атлант" с рег. № 10/05.01.2018 г. Не се оспорва и факта, че на заявлението не е отговорено. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице формиран мълчалив отказ по подаденото заявление. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че за органа не съществува задължение за произнасяне, поради което липсва мълчалив отказ и съответно жалбата е недопустима. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е предвидено изрично задължение на субектите по чл. 3, ал. 1 и 2 ЗДОИ да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, в срок не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на чл. 28 ЗДОИ, в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. От разпоредбите на чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ следва, че по подадено заявление за достъп до обществена информация сезираният орган винаги дължи изрично писмено произнасяне, независимо дали ще предостави или откаже информацията. Дори когато органът не разполага с информацията или същата се намира в друг субект, той следва писмено да уведоми заявителя - чл. 32, чл. 33 ЗДОИ. Принципно правилни са изложените в касационната жалба доводи относно това кога се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. В случая твърдението на касатора, че информацията, която се е искала от него не е обществена е недоказана, защото същият не е представил заявлението, с което е сезиран, макар че не отрича съществуването му. Отделно от това след като е сезиран със заявление за достъп до обществена информация, органът дължи произнасяне, вкл. с такова, че по негова преценка информацията не е обществена. Когато задълженият субект прецени, че търсената информация не е обществена или не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе. В този смисъл решение № 3956/19.03.2019 г. по адм. д. 5233/2018 г. по описа на ВАС, решение № 9569/20.06.2019 г. по адм. д. 7619/2018 г. по описа на ВАС. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че органът дължи винаги произнасяне по подаденото заявление, както и че административният орган следва да формира собствена воля по отношение на информацията при произнасянето си по същество. Неоснователни са доводите, че за жалбоподателя (ответник по касация) не е съществувал правен интерес от оспорването. Безспорно е установено, че К. Илиев е подал заявление за достъп до обществена информация и, че на същото не е получил отговор. Липсата на произнасяне в законовия срок от страна на сезирания задължен субект обосновава правен интерес от оспорването. Неоснователен е доводът на касатора, че същият не е задължен субект по ЗДОИ, а че такъв е главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. С оглед чл. 12, ал. 3 и чл. 41, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, затворническото общежитие е териториална служба на ГДИН. Следователно е задължен субект по смисъла на ЗДОИ. Ако ответникът е считал, че той не е компетентния орган или, че информацията може да се предостави от главния директор на ГДИН е следвало да препрати заявлението и да уведоми за това заявителя в съответствие с чл. 32 ЗДОИ. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация са присъждане на разноски се явява основателна и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. 228 АПК разноски ще следва да му се присъдят в доказан по делото размер – 500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.