Решение № 13343 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8659/2016 г.

Решение № 13343 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8659/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. срещу Решение № 982 от 16.05.2016 г., постановено по адм. д. № 3250/2015 г. по описа на Административен съд П., с което е изменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1403413-091-001/27.08.2015 г., издаден от В. П. А. - началник на сектор "Ревизии", възложил ревизията и М. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 864/09.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П.. Претендира се отмяна на съдебното решение в обжалваната част като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Б. И." ЕООД не изразява становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред АС Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1403413-091-001/27.08.2015 г., издаден от В. П. А. - началник на сектор "Ревизии", възложил ревизията и М. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 864/09.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., на оспорващия за периода от месец май 2013 г. до месец декември 2013 г. са определени допълнителни задължения към бюджета: корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 22883,00 лв. и съответните лихви в размер на 3273,76 лв. Първоинстанционният съд е счел, че въпреки факта, че "Б. И." ЕООД и "Б.-Ф." Г. Г. са свързани лица, това не е достатъчно, за да се обоснове приложимостта на чл. 78 във вр. с чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Приел е за безспорно, че ревизираното лице не е отчело извършените транспортни услуги като разход, не са представени доказателства, нито се твърди, че сумите за транспорта да се изплащани или възстановявани на "Б. И." ЕООД от страна на "Б.-Ф." Г. Г., от което е изведен извода, че извършеното намаляване на продажната цена с разходите за транспорт е логически обосновано и съответства на търговските взаимоотношения, които биха били предприети при обичайна сделка от съответния вид, между несвързани лица. Посочено е от друга страна, че данъчната администрация нито твърди, нито е изследвала наличието на договорки между свързаните лица, които да са довели до отклонения при формирането на крайната продажна цена по извършените ВОД на стоки, спрямо пазарните цени по обичайни сделки от съответния вид. Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. Решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи, които настоящата инстанция споделя. По отношение оплакванията в касационната жалба несъстоятелна се явява тезата на приходните органи за неправомерно намаляване на приходите от продажба със стойността на транспортните разходи. От цитираните в касационната жалба разпоредби на Закона за счетоводството не може да бъде изведен извод за неправомерно поведение и нарушаване на чл. 4 от ЗСч от ревизираното лице, отразявайки транспортните разходи със знак минус. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,