Решение № 9037 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на А. О. Ч. срещу решение 327/11.10.2023 г. по адм. дело 240/2023 г. на Административен съд - Стара Загора. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му, решаване на спора по същество и уважаване на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ в пълен размер. Претендира направените по делото разноски. По делото е постъпило писмено допълнение към касационната жалба с допълнителни правни аргументи, писмено становище по правния спор, както и допълнение към становище и касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР - Стара Загора в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура представя становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение АС - Стара Загора е отхвърлил иска на А. О. Ч. против ОД на МВР - Стара Загора за заплащане на обезщетение по чл.1 ЗОДОВ в размер на на сумата от 2 000.00 лв., представляваща неимуществени вреди от отменен електронен фиш на ОД на МВР - Стара Загора, както и сумата от 1 000.00 лв. представляващи законна лихва за периода от отмяната на фиша до завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва върху дължимото обезщетение от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. По делото е било установено , че с електронен фиш серия К, 1489376, издаден от Областна дирекция на МВР - Стара Загора, на ищеца е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата. На 03.05.2017 год. ищецът е подал възражение срещу така издадения електронен фиш, което по съществото си е искане за анулиране на фиша. Във връзка с това е извършена проверка, обективирана в справка с рег.1228р-5472815.05.2017 год., от която е видно, че възражение е прието за неоснователно, за което ищецът е бил уведомен с писмо 122800-18344/15.06.2017 год. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД 2046/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с решение 80/29.01.2018 год., с което е отменен като незаконосъобразен електронният фиш. Срещу така постановено решение е подадена касационна жалба от страна на Областна дирекция на МВР Стара Загора, по повод на която е образувано КАНД 109/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора. С решение 122/26.04.2018 год. решението на районния съд е оставено в сила. За да отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, административният съд е приел, че същият е неоснователен и недоказан, доколкото понасянето на твърдените вреди е недоказано в производство по по иска. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано съдът е приложил процесуалните разпоредби на ГПК , вр. чл. 144 АПК, като е не е приел представената нотариално заверена декларация с изявления от съпругата на ищеца като допустимо доказателствено средство, доколкото в нея се съдържат изявления за факти, които в исковия процес могат да се събират само чрез свидетелски показания. Правилна е и преценката за липса на доказателства във връзка с твърденията за накърняване на родителския авторитет пред децата на ищеца. Съдът е обсъдил всестранно и пълно твърдените от ищеца негативни преживявания във връзка с наложеното административно наказание и е изложил аргументирани и пълни мотиви, с които настоящата инстанция се съгласява и препраща към тях на осн. чл. 221 , ал.2, изр. второ АПК. Правилна е преценката на административния съд, че вредите от отменения фиш следва да са реални, да са се обективирали в правния мир на ищеца и да имат сигурен характер. Опасения във връзка с отнемането на СУМПС в бъдеще във връзка с пътуване на ищеца, не може да бъде сред тези негативни последици, които да бъдат предмет на компенсация в исковото производство. Правилно е прието в решението, че до отнемане на СУМПС на практика не се е стигнало и ищецът е осъществил исканото пътуване. Следва да се отбележи, че съдът от първата инстанция при преценката относно основателността и доказаността на исковата претенция е съобразил вида и тежестта на наложеното административно наказание - глоба в размер на 100 лв. и възможната степен на въздействие на същото върху личността на ищеца, като е съобразил и наличието или липсата последици за личната, професионалната и обществената сфера на същия. Що се отнася до вътрешните преживявания, които не винаги намират своя външен израз, съобразно стандартите на прилагане на ЕКПЧ, същите следва да се считат за настъпили по презумпция, винаги с оглед на конкретните обстоятелства на нарушение на правата по Конвенцията. В тези случаи винаги има значение видът на конкретното нарушено основно право. Презумпцията за настъпване на вредите винаги е налице тогава, когато се нарушава абсолютно по своя характер право от ЕКПЧ / напр. правото по чл.2 или чл.3 ЕКПЧ - както това е предвидено в чл. 284 и чл. 285 ЗИНЗС/ или когато, според конкретните обстоятелства, настъпването на негативните последици за личността на лицето може да се предполага "без всяко съмнение". Следва да се отбележи, че освен издадения фиш, спрямо ищеца не са приложени мерки за административна принуда, същият не твърди, че е извършено отнемане на негово имущество, т.е. че освен глоба от 100 лв., наложена с фиш, в рамките на административно-наказателното производство не са приложени други предвидени в закона мерки. Ищецът не е бил подложен на административно-наказателна репресия във вид и степен, които са годни да накърнят неговата личност до степен на необходимост от обезщетяване със сума, надхвърляща десетократно наложеното имуществено наказание. В тази връзка принципът на съразмерност също има приложение. В мотивната част на решението административният съд е посочил, че исковата претенция е частично основателна. В основните мотиви, при обсъждането на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност, съдът подробно е обсъдил наличието на всеки един от тях и направил правен извод за неговото наличие или липсата му . Направено е заключение за неоснователност на исковата претенция , поради недоказаност на третия елемент от фактическия състав по чл.1 ЗОДОВ. Съдът е постановил диспозитив, съответстващ като съдържание на правните изводи, отразени в подробните мотиви на съдебния акт. Ето защо обстоятелството, че в началото на изложението е посочено, че исковата претенция се явява частично основателна, не се отразява върху правилността на съдебното решение, която е предмет на касационната проверка. Правилни са изводите за недоказаност на исковата претенция, поради което решението на административния съд следва да се остави в сила, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд