Решение № 15784 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2012 г.

Решение № 15784 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 755/30.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2533/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 1611011971/27.06.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 846/3.09.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на "Лунатоне - БГ" ООД, с. Стряма, Индустриална зона, Област Пловдив, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 870.94 лв. и Дирекцията е осъдена да заплати разноски на търговското дружество в размер на 1750 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че процесният автомобил е предназначен за превоз на товари, тъй като той притежава всички характеристики на лек автомобил, по отношение на който по аргумент от чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Сочи, че идентичен извод следва и от обстоятелството, че закупеният автомобил не се използва за икономическата дейност на дружеството. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лунатоне - БГ" ООД, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на осъществените пред настоящата инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - гр. Пловдив по адм. дело № 2533/2011 г. е законосъобразността и обосноваността на ревизионен акт /РА/ № 1611011971/27.06.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 846/3.09.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на "Лунатоне - БГ" ООД, с. Стряма, Индустриална зона, Област Пловдив, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 870.94 лв. За да отмени РА съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на приложимите процесуални разпоредби, но в нарушение на материалния закон. До този извод решаващият състав е достигнал, след като е приел, че спорът между страните се концентрира върху отказаното на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 870,94 лв. по фактура №1509/16.12.2010 г. с предмет аванс гуми и ДДС 716,67 лв, ф-ра № 1.. 01071/17.12.2010 г. с предмет аванс ДДС 17000 лв., ф-ра № 2.. 019266/20.01.2011 г. с предмет гуми и ДДС 77,93 лв., ф-ра № 2.. 019328/24.01.2011 г. предмет стелки и ДДС 32,51 лв. и ф-ра № 1.. 01096/20.01.2011 г. с предмет ДМА и ДДС 2043,83 лв., всички издадени от "М Кар" ООД - Пловдив. Същите обективират доставки във връзка със сключен между "М Кар" ООД и "Лунатоне БГ" ООД договор от 15.12.2010 г. за покупка на автомобил BMW 525d TOURING за сумата от 95219,15 лв. и ДДС 19043,83 лв. Съгласно договора търговското дружество следва да заплати на продавача сумата от 102 000 лв. до два дни след сключването на споразумението, а остатъкът от сумата да се изплати при доставянето на автомобила. С анекс от 18.03.2011 г. страните са приели, че автомобилът е товарен. В хода на ревизията като доказателства са събрани пътен лист от м. 01.2011 г., квитанция за платена винетна такса в България и Унгария, копие от фактура за закупено гориво, свидетелство за регистрация и сертификат на ЕО за съответствие от производителя за товарен автомобил. Съобразно получен отговор от ОД на МВР - Пловдив, сектор "ПП", процесният автомобил BMW 525d TOURING е регистриран като товарен в съответствие с представения сертификат от производителя, в който е посочено, че автомобилът е категория N1. Според становището на Митница - Пловдив, за целите на тарифното класиране и по комбинираната номенклатура на ЕС спорното МПС отговаря на класиране към позиция 8703 - лек автомобил. При тази фактическа установеност, административният съд е приел, че автомобилът е придобит за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя. Посочил е, че в качеството му на дълготраен актив, предназначен за стопанката дейност на ДЗЛ, неговото потребление се разсрочва за периода до пълната му амортизация, в резултат на което икономическата изгода от него се очаква в един по-продължителен период от време. В тази връзка решаващият състав е съобразил, че в икономическата дейност на дружеството се включва осъществяването на транспорт на стоки - полуготова и готова продукция от и до производствени обекти на фирми подизпълнители - "Астерикс електроникс" ООД - Пловдив и "Ай Ти Електроникс" - София, което се установява и от събраните по делото свидетелски показания. Приел е още, че ангажираните доказателства сочат, че през ревизираните периоди дружеството е създавало продукти, базирани на технологии, които ще излязат на масовия пазар след 2-3 години - програмни продукти и хардуерни платформи, които са в основата на мобилни телефони от ново поколение с интегриран персонален компютър, навигационна система, безконтактен интерфейс с потребителя и гласови команди, както и "интелигентно осветление" в прототипни серии за двигателни установки за предачната промишленост. В обобщение съдът е формирал извод, че в ревизирания период дружеството е извършвало облагаеми доставки, за които е реализирало приходи и процесният автомобил е използван за икономическата дейност на жалбоподателя. Във връзка с второто основание за отказ за признаване на правото на данъчен кредит - хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, съдът е приел, че нейното наличие не се установява от събраните по делото доказателства. Изложените в тази връзка мотиви са базирани на сертификат N 1, издаден от производителя BMW AG, автомобил марка "BMW", модел 525d Touring, съобразно който автомобилът е товарен, както и върху обстоятелството, че функционално и конструктивно N 1 версиите са идентични на аналогичната им пътническа версия от категория M 1. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи. Касационната инстанция споделя напълно мотивите на административния съд досежно придобиването на процесния автомобил за нуждите на икономическата дейност на търговското дружество, като в допълнение следва да се посочат и разрешенията, дадени от СЕС в тълкувателно приложимото Решение от 16.02.2012 г. по дело C-118/11. В т. 53 от същото е посочено, че при сделка, състояща се в придобиването на дълготраен актив, предназначен отчасти за лично и отчасти за професионално ползване, данъчнозадълженото лице има възможност да направи избор. За целите на ДДС то може или да включи изцяло този актив в имуществото на своето предприятие, или да го запази изцяло в частното си имущество, като по този начин го изключи напълно от системата на ДДС, или да го включи в своите стопански активи само в частта, която се използва ефективно за професионални цели (в този смисъл Решение от 4 октомври 1995 г. по дело Armbrecht, C-291/92, Recueil, стр. I-2775, точка 20, както и Решение от 14 юли 2005 г. по дело Charles и Charles-Tijmens, C-434/03, Recueil, стр. I-7037, точка 23). Ако данъчнозадълженото лице избере да разглежда като стопански актив даден дълготраен актив, който се използва едновременно за професионални и за лични цели, дължимият при придобиването на този актив ДДС по принцип подлежи изцяло и незабавно на приспадане. При тези условия, когато включена в стопанските активи стока дава право на пълно или частично приспадане на платения по получени доставки ДДС, употребата Х за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги съгласно чл. 26, § 1 от Директивата ДДС (в този смисъл Решение по дело Charles и Charles-Tijmens, посочено по-горе, точки 24 и 25 и Решение по дело Vereniging NoordelijkeLand-en Tuinbouw Organisatie, точка 37). СЕС подчертава още, че придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно - на механизма на приспадане, а използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право (в този смисъл Решение от 11 юли 1991 г. по дело Lennartz, C-97/90, Recueil, стр. I-3795, точка 15). Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на чл. 9 от Директивата ДДС, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване. Същевременно, този въпрос се свързва и с това дали стоката е използвана за целите на икономическата дейност на лицето и се определя от използването й или намерението за нейното използване. Следователно, ако данъчнозадълженото лице е с намерението за използването на стоката както за икономическата си дейност, така и за свои лични цели, то следва да я заприходи в стопанските си активи не с цялата и стойност, а частично, т. е. частта, която е съответна на използването за икономическата му дейност, респективно ще има право да ползва данъчния кредит за ДДС, платен върху тази част. Ако данъчнозадълженото лице при придобиването на стоката е с намерението, че тя ще обслужва само икономическата му дейност, но впоследствие с нея извърши услуги за задоволяване на лични негови или на другиго цели, то лицето следва да заприходи изцяло стоката в активите си, респективно ще има правото на данъчен кредит за платения ДДС върху цялата й стойност. С Решение от 26.09.1996 г. по дело Enkler, С-230/94, точка 24 СЕС е приел, че лицето, което иска намаляване на ДДС, трябва да установи, че то отговаря на условията за получаване на намаляване и по-специално да докаже, че отговаря на критериите да бъде сметнато за данъчнозадължено лице. Според точка 26 от същото решение, един от факторите, на основата на които данъчните органи трябва да преценят, дали данъчнозадълженото лице е придобило стоки за целите на неговата икономическа дейност, е естеството на стоките. Фактът, че имуществото е подходящо само за икономическо ползване, по принцип би бил достатъчен за установяването на това, че собственикът му го използва за целите на неговата икономическа дейност, а следователно - с цел получаването на редовни приходи. От друга страна, ако поради характера си имуществото може да бъде използвано както за икономически цели, така и за лични нужди, трябва да се разгледат всички обстоятелства, при които то е било използвано, за да се определи, дали то действително е използвано с цел получаване на редовен приход. В случая, придобитият автомобил може да бъде използван както за облагаеми доставки, така и за лични нужди, поради което определящо е намерението на лицето към момента на придобиване на автомобила. В тази връзка от значение е да се установи дали автомобилът е закупен от дружеството в качеството му на данъчно задължено лице и заведен ли е същият като актив в предприятието. Този правно релевантен факт е безспорно установен по делото и е изрично посочен в констатациите на РА, а от събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът впоследствие е използван за осъществяването на облагаеми доставки, респективно - за икономическата дейност на предприятието. Неоснователни в този аспект са оплакванията на касатора, че установеното местонахождението на автомобила в Австрия опровергава извода, че същият се използва за икономическата дейност на жалбоподателя. Напротив, при ангажираните доказателства, че основните клиенти на дружеството са в Германия и Австрия, приложеният пътен лист и платена винетна такса, ценени ведно с показанията на св. Алексиев, коментираният факт подкрепя формираното от съда заключение, че автомобилът се използва за икономическата дейност на жалбоподателя. Аналогичен извод следва и досежно преценката за наличието на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Правилно съдът е ценил представеното свидетелство за регистрация, издадено от производителя и сочещо, че автомобилът е хомолигиран с категория N1 и е регистриран като товарен. Неотносими са доводите на касатора, основани на становището на Митница - Пловдив, тъй като Комбинираната номенклатура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващи през митниците на страните - членки стоки се използва за митнически цели при въвеждане на стоки на територия на страната - членка, а в случая процесният автомобил е закупен от официалния представител на марката в България. Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че при постановяване на атакувания съдебен акт административният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липсата на ангажирани доказателства, че такива действително са осъществени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,