Решение № 565 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4850/2015 г.

Решение № 565 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4850/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК Образувано е по касационна жалба на "Меджик сендс" ЕООД срещу Решение № 1398/9.03.2015 г., постановено по адм. д. № 10439/2014 г. по описа на Административен съд-София град, 3-ти с-в. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като немотивирано и несъобразено с доказателствата по делото. Излага подробни съображения за липсата на условията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговеца. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София, изразява становище за неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура също изразява становище за неоснователна касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима и ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С оспорения пред административния съд акт за дерегистрация № 220991400004103/21.05.2014 г. орган по приходите при ТД на НАП София е разпоредил прекратяване регистрацията по ЗДДС на "Меджик сендс" ЕООД на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС - търговецът не е открит на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Посочено е в акта, че представляващият дружеството или упълномощено от него лице не е намерено при две посещения на адреса за кореспонденция, обективирани в протоколи № 14501-1/12.05.2014 г. и 14501-2/20.05.2014 г. за извършени посещения на адреса. Не е спорно, че посоченият адрес е адрес на управление на дружеството и адрес за кореспонденция по чл. 8 от ДОПК, че дружеството е регистрирано по ЗДДС към момента на издаване на акта и няма публични задължения към НАП. При обжалване по административен ред актът за дерегистрация е потвърден с Решение № 1540/26.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на лицето и е потвърдил акта за дерегистрация, като е приел, че не са налице сочените нарушения при съставянето на акта. Решението е неправилно. В акта не са изложени мотиви за прилагането на разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС от органа, действащ в условията на оперативна самостоятелност. Липсва мотивирана преценка относно приложимостта на правната норма и налагането на мярка, имаща санкционен характер. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Органът по приходите действа при оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно необходимостта от прекратяване на регистрацията по ЗДДС във връзка с наличието на данъчни нарушения от страна на задълженото лице, съгласно чл. 176 от ЗДДС. Такива мотиви липсват в оспорения акт. Ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с продължителност и системност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си. По делото също така са налице данни, че дружеството е имало действащ електронен адрес, регистриран при вписването му, който е бил известен на данъчните органи и представлява също адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. При тези данни се налага извод за временен и несистемен характер на обективираните в двата протокол обстоятелства по ненамиране на представител през месец май 2014 г. Предвид наличието на електронен адрес и липса на данни за предходно неоткриване на представител на дружеството, не е налице препятстване на възможността за проверки от страна на данъчните органи. Самият акт за дерегистрация е получен от пълномощник на дружеството. Не са налице предпоставките по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Отделно от това следва да се съобрази и обстоятелството, че именно поради формалното прилагане на разпоредбата на чл. 32 от ДОПК е издадено и указание № 91-00-321/8.11.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП, в което изрично е посочено, че "При всяко положение връчването по чл. 32 от ДОПК не може да води априори до вредни последици или изводи за задължените лица". Указанията на Изпълнителния директор на НАП са задължителни за органите по приходите при тълкуването и прилагането на законите (чл. 10, ал. 1, т. 4 и т. 10 от ЗНАП). Нарушаването на цитираното указание, още повече, че то пряко касае действията именно на органите по приходите с оглед на тяхната законосъобразност, а не външни за системата субекти, води до опорочаване на процедурата по събиране на доказателства и като краен резултат - до незаконосъобразност на издадения акт за дерегистрация. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора, тъй като такива не са поискани. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, Второ отделение