Решение № 5938 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13121/2018 г.

Решение № 5938 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13121/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /по същество касационна жалба/ от инж. Г. Събков, в качеството му на представляващ Сдружение с нестопанска цел "Местна инициативна група - М.", гр. М., чрез адв. Е. Р., срещу решение № 4399/28.06.2018 г. по адм. д. № 4306 по описа за 2018 г. на АССГ. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради това че е постановено в противоречие на процесуалните правила, както и че е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът претендира решението да бъде отменено. В условия на алтернативност моли да се отмени решението и да се върне делото за разглеждане от друг състав със задължителни указания. Прави искане за обявяване на нищожност на заповед №РД-09-987/28.12.2017 г. за утвърждаване измененията на насоки, преди те да бъдат публикувани по реда на чл. 26, ал. 4 от ЗУСЕСИФ. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. за настоящата инстанция, както и за АССГ. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Ръководителя на управляващи орган на програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. чрез пълномощника си юрисконсулт Ненова, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, счита че обжалваното решение е правилно и обосновано. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд в протеклото съдебно производство е установил, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, не е констатирал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е приел, че правилно е приложен материалния закон. Съдът е извършил анализ на приложимите нормативни разпоредби, както и етапите на развилото се административно производство. Установено, е че в развилото се административното производство административно-производствените правила не са били нарушени, оценката на проектното предложение на жалбоподателя е извършена, съгласно определените в насоките за кандидатстване критерии и според предварителното оповестена методика от компетентен орган, назначен с нарочна заповед от ръководителя на управляващия орган по програмата, оценителния доклад на Комитета по подбор е одобрен по реда предвиден в Постановелние № 161 от 4 юли 2016 г., въз основа на него е издаден оспорвания административен акт. По отношение на недопустимия получател "училища", съдът е установил, че в приложената към административната преписка подадена от кандидата Стратегия, в мярка 19. 2 Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) -01 "Активно включване", МИГ е посочил в допустимите получатели/бенефициенти: "Образователни и обучителни институции и организации (училища, ЦПО)". Образователните институции, в т. ч. училищата като такива не са допустим бенефициент, тъй като не са посочени в Указанията на УО на ОПРЧР, таблица по т. 4 "Инвестиционни приоритети, специфични цели, потенциални бенефициенти и целеви групи, които могат да се включат в мерки за ВОМР", в която са посочени всички допустими бенефициенти по всеки от инвестиционните приоритети на ОПРЧР, в случая инвестиционен приоритет (ИП) 1 и 3 на приоритетна ос (ПО) 1, избрани от МИГ. По отношение на демаркацията е прието за установено, че в т. VI. Демаркация в Указанията на УО на ОПРЧР е посочено: "Координацията между Европейския социален фонд (ЕСФ) и останалите фондове е необходима, за да се избегне препокриване на сферите на подкрепа, както и избягване на двойното финансиране, а и максимално да се увеличат полезните взаимодействия между фондовете чрез допълняемост между тях. За целта, в ОПРЧР са залегнали правила относно разграничаването на сферите на подкрепа от фондовете. Относно приетото, че са включени дейности по деинституционализация всяка мярка трябва да съдържа описание на допустимите дейности и те да съответстват на указанията за допустимост на финансиращата програма. По отношение на допустимите инвестиционни приоритети и специфични цели: Посочената СЦ "Подобряване достъпа на хора с увреждания и хора над 65 г. възраст в невъзможност за самообслужване до услуги за социално включване и намаляване броя на възрастните хора и хората с увреждания, настанени в институции чрез предоставяне на социални и здравни услуги в общността, включително за дългосрочна грижа" не съответства на СЦ, която се отнася към избрания ИП 3 на ПО 2 на ОПРЧР. СЦ 1 на ИП 3 е: "Подобряване на достъпа на хора с увреждания и хора над 65 г. в невъзможност за самообслужване до услуги за социално включване и здравеопазване". Съгласно Указанията за кандидатстване УО на ОПРЧР изрично е посочил, че при формулиране на мерките е необходимо да бъдат точно посочени избраните инвестиционни приоритети и съответстващата/ите специфична/и цел/и. Относно посочване на индикатори от ОПРЧР: Видно от Насоките за кандидатстване, изборът на индикатори следва да е съобразен със специфичните указания на всяка от финансиращите програми, ако има такива. Към Насоките като Приложение № 10 са описани Указания по § 3 от ЗР на Постановление № 161 за общите изисквания към стратегиите за ВОМР на ОПРЧР за периода 2014 -2020. Като констатацията на административния орган е, че посочените в стратегията индикатори са специфични и не съдържат информация за задължителните по ОПРЧР индикатори. Според Указанията на УО на ОПРЧР избраните индикатори трябва да отговарят на избраната СЦ на програмата, към която мярката ще допринася. Индикаторите, посочени в ОПРЧР и които следва да бъдат включени в проектите, трябва да са идентични като формулировка с тези в оперативната програма. Съдът е приел за ирелевантни към спора обстоятелствата, посочени в жалбата, при които са включени в списъка стратегиите на други кандидати. Общият текст на чл. 69, ал. 2 от АПК, за нарушаване на който навежда доводи жалбоподателят предвид, че съществува разписана със специален закон и ПМС специална процедура за подаване и оценяване на кандидатури, не намира приложение в случая. Приложим е чл. 26, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, който предвижда проектите на документи по ал. 1, при процедура чрез подбор да се публикуват на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН преди внасянето им за утвърждаване. Управляващият орган осигурява на заинтересованите лица възможност за писмени възражения и предложения в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от една седмица. Само за неуредените въпроси, свързани с общественото обсъждане, се прилага глава пета, раздел ІІ от Административнопроцесуалния кодекс. Съдът е приел, че твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в началото на януари 2017 г. са публикувани нови насоки, поради което общините не са имали възможност да съобразят стратегиите си с тях остана недоказано, тъй като същото е направено за пръв път в хода по същество на делото, както и твърдението, че не е била дадена възможност за публично обсъждане по реда на чл. 69, ал. 2 от АПК. От наличните по делото данни е видно, че насоките са утвърдени със заповед от 23.06.2017 г., изменена със заповед от 28.12.2017 г. на Ръководителя на УО, но жалбоподателят не е поискал в хода на съдебното следствие да се изясни какви са били измененията и дали промените са били съществени, за да се позовава на невъзможността си своевременно да ги съобрази при изготвяне на стратегията. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. В жалбата са релевирани доводи по отношение на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда, поради това, че не е прогласена незаконосъобразност на насоки определящи условията за кандидатстване и условията за одобряване на проекти. На следващо място са изложени съображения, че решението на административния съд е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - чл. 26, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Тъй като от доказателствата по делото се обуславя извода за наличие на допуснат съществен порок при непубликуване на интернет страницата на програмата и в ИСУН на проект на изменение на насоки, което по същината си е основание за прогласяване на нищожността им. Твърди, че допуснатия порок е толкова съществен, доколкото се отразява върху законосъобразността на оспореното решение за отказ от финансиране на стратегията. Настоящия съдебен състав, приема гореизложените съображения за неоснователни, тъй като предмет на съдебен контрол пред Административен съд С. – град, е била заповед № РД 09-151/19.02.2018 г. на заместник – министъра на земеделието, храните и горите и Ръководител на управляващия орган на Програма за развитие на селските райони. Със същата е отказано предоставянето на финансиране на Стратегия за водено от общностите местно развитие (СВОМР), а не заповедта с която са утвърдени измененията на насоките. Довод, отнасящ се до заповедта, с която са утвърдени измененията на насоките и е отделен административен акт, е развит за пръв път пред административния съд едва в хода по същество, поради което е било недопустимо обсъждането му в производство по спор за законосъобразността на друг самостоятелен административен акт. Отделно от това жалбоподателя не е установил в хода на съдебното производство какви са били измененията и имат ли същите отношение към конкретния случай, поради което правилно тези доводи не е следвало да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на спора по конкретното дело. В настоящата жалба са релевирани доводи в посока нищожност на цитираната в жалбата заповед, с която са утвърдени измененията на насоките. По своята правна същност тази заповед представлява самостоятелно властническо волеизявление на административен орган и както всеки административен акт, тя може да бъде оспорена от лицата, които имат правен интерес, в предвидения в АПК ред. Косвен съдебен контрол на заповедта, с която са утвърдени измененията със заповед № РД – 09-987/28.12.2017 година, в настоящото съдебно производство е недопустим. И това е така, тъй като в настоящия случай, съдебното производство е по реда на чл. 208 от АПК, със същото се цели защита против невалидни, недопустими или неправилни първоинстанционния съдебни решение и е недопустимо обсъждане на евентуални пороци на друг административен акт, тоест, осъществяване на косвен съдебен контрол. Затова всички оплаквания, доводи и възражения които са развити в жалбата на касатора относно заповед за утвърждаване на изменение на насоки, не подлежат на разглеждане по същество. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение