Решение № 4840 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 425/2013 г.

Решение № 4840 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 425/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Георги Кирчев Стоилов от гр. Кърджали против решение № 165/22.11.12 г. по адм. д. № 124/12 г. по описа на Административен съд-Кърджали с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Гюрсел Ферад Мюслюм, представляван от адв. Балашев, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Ответникът, кмет на община Кърджали, в писмено възражение по касационната жалба поддържа неоснователност на същата, не претендира разноски. Ответникът Стойчо Димитров Търпанов не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № 1345/30.12.10 г., с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Кърджали е одобрил подробен устройствен план /ПРЗ/-план за застрояване /ПЗ/ на част от УПИ I-"жилищен комплекс, ресторант, магазин, административна сграда на БКС", кв. 51 по плана на гр. Кърджали съобразна графична част. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено с мотиви относно неоснователността му, респ. - законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Съдът е изпълнил указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното решение № 10536/17.07.12 г. по адм. д. № 5381/12 г. по описа на същия съд - назначил е нова съдебно техническа експертиза, възложена на в. л. архитект, чието писмено заключение, неоспорено от страните е приобщено в доказателствения материал по делото при съблюдаване разпоредбите на Раздел V-ти Глава ХIV-та от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е изложил обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи относно законосъобразността на административния акт. В тази връзка следва да се има предвид, че с оглед спецификата на материята и правния спор, съдът е основал разсъжденията си изцяло на констатациите на съдебно техническата експертиза. В писменото заключение експертът е дала ясни и категорични отговори на поставените задачи, недвусмислено е потвърдила констатациите си и в съдебно заседание. При безспорното установяване, че одобреното изменение на плана за застрояване на част от УПИ I, кв. 51 предвижда свободно нискоетажно застрояване при спазени разстояния до съществуващи сгради и параметри на застрояване със съответстващи за зоната показатели, отразени в графичната част на обжалваната заповед, изводът относно неоснователността на оспорването е правилен. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК е неоснователна. Нарушението на материалния закон касаторът мотивира в хипотезата на свързано застрояване, каквато отсъства като предмет на обжалвания застроителен план, поради което на доводите в тази насока касационният състав не дължи произнасяне. Правното основание за издаване на заповедта е правилно посочено и надлежно мотивирано с обективно настъпилите съществени промени в обществено икономическите и устройствени условия, при които е бил одобрен през 1980 г. действащия план. Не се констатира и нарушение на съдопроизводствените правила. Това касационно основание е мотивирано с доводи за нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи евентуална незаконосъобразност на административния акт, а не и на съдебното решение. Следва обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат на ответника по касационната жалба Гюрсел Ферад Мюслюм не следва да се присъдят претендираните за тази инстанция разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Приложения на л. 10 от делото Договор за правна защита и съдействие съдържа явно дописване на текст в частта "платена сума" и "по сметка", предвид което не удостоверява по безсъмнен начин, че клиентът действително е извършил разход по този договор /разходът предвид изричното упоменаване за вноска по банков път следва да бъде доказан с платежен документ по посочената в договора банкова сметка/. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,