Решение № 11442 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3581/2015 г.

Решение № 11442 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3581/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 225 във с чл. 208 - чл. 224 АПК. Образувано е по касационни жалби на кмета на община Асеновград чрез адв. Матеев като процесуален представител, "ИДМ - 94" ЕООД, представлявано от управителя Тапалилов и Никола Константинов Константинов чрез адв. Дуков, срещу решение № 2568 от 24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1369/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение, а алтернативно - за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Касационните жалбоподатели претендират присъждане на направените по делото разноски. Подадена е и частна жалба от кмета на община Асеновград срещу определение № 208 от 26.01.2015 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът - Ангелина Ангелова Гъркова чрез адв. Михалева като процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационните и частна жалби. Претендира разноски за тази инстанция. Ответниците - Димитър Георгиев Драгинов и Павлинка Манева Мечкова не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка по чл. 218 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Ангелина Ангелова Гъркова срещу заповед № А-2131/12.10.2009 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 110, ал . 1, т. 3 и 4 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПЗ (план за застрояване) с РУП (работен устройствен план) за УПИ I-1164 и II-1163, кв. 81 по плана на гр. Асеновград, като се установява нов начин и характер на застрояване - средноетажно свързано застрояване с Нк до 15 м съгласно нанесените задължителна и ограничителна линии с червен цвят и показатели на режим на застрояване със син цвят на приложения проект. С обжалваното решение съдът е приел, че жалбоподателката като собственик на УПИ ХIII-1166 е заинтересована страна съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ и оспорването е допустимо, тъй като са налице намалени отстояния между съществуващото застрояване в собствения й имот и предвиденото ново застрояване в УПИ I-1164 в нарушение на изискванията на чл. 31, ал. 5 ЗУТ. По същество съдът е отменил оспорения административен акт поради противоречието му с материалноправни разпоредби на ЗУТ и Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Приел е за установено, че източният ъгъл на сградата в УПИ ХIII-1166 е на разстояние от страничната граница с УПИ I-1164 около 2,50 м по графични данни, поради което отстоянията е следвало да се определят в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗУТ, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда, собственост на оспорващата, което законово изискване не е изпълнено. Според административния съд неправилно органът е посочил, че изменението на ПУП-ПЗ е с РУП, тъй като последният се изработва въз основа на ПУП, а не обратното. При принципно правилно позоваване на относими материалноправни разпоредби на ЗУТ - чл. 113 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 и т. 3 съдът не е изложил аргументи необходимо ли е било в случая изработването и одобряване на РУП. С оглед констатираните намалени отстояния е обосновал извод, че не са налице предвидените в чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ предпоставки за изменение на ПУП. Приел е несъответствие между графичната и текстовата част на заповедта, както и нарушение на изискванията на т. п. 8.5 от приложение № 2 към чл. 69 от Наредба № 8/2001 г. Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция. С решение № 6568 от 15.05.2014 г. по адм. дело № 16108/2013 г. на Върховния административен съд, второ отделение предходно постановеното решение на Административен съд - Пловдив е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав поради неизпълнение на задължението по чл. 168 АПК за цялостна проверка на административния акт и липса на произнасяне с обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства. В тази връзка са дадени указания при новото разглеждане на делото да се установи какво точно е изменението на ПУП-ПЗ, на какво основание е извършено и дали предвидените предпоставки в хипотезиса на посоченото в заповедта правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ са осъществени, да се изясни предприетото и одобрено с изменение на ПЗ налага ли и защо изработването на РУП, което влияе и на допустимостта на оспорването с оглед преценката налице ли са намалени отстояния по изменения ПЗ до сградата в УПИ ХIII-1166 или е налице свързано застрояване с имот, предмет на изменения ПЗ и собствен на жалбоподателя. Обжалваното решение е неправилно. Макар при новото разглеждане на делото формално да са изпълнени указанията, дадени с отменителното решение на Върховния административен съд, като е назначена съдебно-техническа експертиза, съдът безкритично е възприел направените от вещото лице констатации и изводи без да обсъди останалите доказателства и да изясни относимите по спора факти и обстоятелства в пълнота. На първо място настоящият съдебен състав не споделя направения извод, че не са изпълнени предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ предвид установените намалени отстояния спрямо сградата в УПИ ХIII-1166, собственост на Ангелина Гъркова и липсата на съгласие от нейна страна като заинтересовано лице. Изменението на застроителния план е одобрено на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ (в относимата редакция към момента на издаване на заповедта) - съгласие на заинтересованите собственици. Това са собствениците на имотите, за които се отнася одобреното изменение, в случая - собствениците на УПИ I-1164 и II-1163, кв. 81 по плана на гр. Асеновград, които са пряко засегнати от изменението. Като собственик на съседен имот, съгласието на оспорващата не е необходимо при изменение на плана на посоченото основание. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд, възприета от последвалото изменение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ от 2010 г. Изпълнението на строителството не е относимо към законосъобразността на заповедта. Следователно, оспорващата има право на жалба, ако е налице свързано застрояване с имот, предмет на изменения ПЗ и нейния имот или е предвидено намалено отстояние от съществуващата в имота й сграда и новопредвиденото строителство в съседните имоти - чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. По делото е установено, че първата хипотеза не е налице, тъй като одобреното с оспорената заповед изменение на застроителния план предвижда свързано застрояване само в двата имота, предмет на разработката. Нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗУТ би било налице в случай на намалено отстояние с цел запазване на съществуваща сграда, въпреки че тази разпоредба не е посочена като основание за издаване на заповедта. За да изгради изводите си относно допуснати нарушения в предвидените отстояния, съдът изцяло се е позовал на заключението на експерта, без да извърши самостоятелна преценка на фактите по делото. Изводът, че процесният ПУП-ПЗ променя начина на застрояването от свързано между УПИ I-1164, УПИ II-1163, УПИ III-1165 и УПИ ХIII-1166 съгласно действащия ЗРП в свързано между първите два имота и в свободно между останалите, не се подкрепя от събраните доказателства. Видно от текстовата част и извлечение от действащия ЗРП, одобрен със заповед № А-19/1992 г., изм. със заповед № А-560/1995 г. е предвидено свободно основно ниско застрояване за четирите имота и свързано по отношение на второстепенните и стопански постройки в УПИ I-1164, УПИ II-1163, УПИ III-1165, като с оспореното изменение на ПЗ е предвидено свързано основно средно застрояване само за имотите, предмет на заповедта без запазване на съществуващите в тях сгради. Приложената графична част на действащия ПУП-ПРЗ от 1992 г. (стр. 249 от адм. дело № 3446/2011 г.) е в нечетливо копие и от него не може да се направи категоричен извод относно начина на основното застрояване по действащия план. По делото липсва и заверено цветно копие на графичната част на оспорената заповед, за да се извърши проверка на констатациите на вещото лице и такава относно законосъобразността на одобрените с нея изменение на ПЗ и РУП. При липсата на тези доказателства настоящата инстанция не може да прецени и правилността на изводите на съда за несъответствие между текстовата и графична част на заповедта, както и доколко тези несъответствия се отразяват на материалната законосъобразност на акта. При средноетажното застрояване височината на сградите не може да надвишава 15 м съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗУТ. В случая не е отчетено обстоятелството, че новопредвидената жилищна сграда в УПИ I-1164 при условията на свързано застрояване с тази в УПИ II-1163, е с пететажно тяло, като последните етажи откъм страничната регулационна линия с имота на оспорващата са с отстъп навътре. Затова линиите на застрояване и отстоянията им до страничната регулационна граница с УПИ ХIII-1166 следва да се преценяват с предвидените законови отстояния по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ за съответното тяло, в която част представлява ниско застрояване и на ал. 2, т. 1 от същия текст - за частта от сградата, представляваща средноетажно застрояване, при съобразяване с обстоятелството, че имотите, предмет на заповедта са ъглови и предвидената дълбочина на застрояването е 21 м. Вещото лице е направило констатации за допуснати намалени отстояния в нарушение на чл. 36, ал. 1 и чл. 31, ал. 5 ЗУТ, възприети и от съда, без да посочи конкретните параметри на тези несъответствия. При това положение изводите, че са налице намалени отстояния и несъответствия между текстовата и графичната част на заповедта са направени без спорът да е изяснен напълно от фактическа страна. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено и налага повторна отмяна на първоинстанционното решение. За решаването на спора по същество е необходимо събирането на нови доказателства - представяне от кмета на община Асеновград на заверени цветни копия на графичната част на действащия ПУП-ПРЗ съгласно заповеди № А-19/1992 г. и № А-560/1995 г. в частта на УПИ, предмет на оспорената заповед и съседните имоти, на графичната част на одобрените с оспорения акт изменение на ПЗ и РУП и заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, поради което и на основание чл. 227, ал. 2 АПК делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание. След проверка на документите по делото и тези, находящи се в община Асеновград експертизата следва да даде отговор на следните въпроси: 1. Какво е предвиденото основно застрояване по действащия ПУП-ПРЗ на гр. Асеновград за УПИ I-1164, УПИ II-1163 и УПИ XIII-1166, кв. 81?; 2. Какво е предвиденото с одобреното изменение на застроителния план със заповед № А-2131 от 12.10. 2009 г. на кмета на община Асеновград разстояние между страничната регулационна линия към УПИ XIII-1166, респ. съществуващата в него сграда и застроителната линия на новопредвиденото в УПИ I-1164 застрояване?; 3. Определени ли са линиите на застрояване и каква е предвидената дълбочина на застрояване откъм УПИ XIII-1166?; 4. Спазени ли са нормативите за разстояния съгласно чл. 31, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ за имот с лице към две улици и приложими ли са изискванията по чл. 36, ал. 1 ЗУТ спрямо съществуващата сграда в имота на жалбоподателката и предвидената с одобреното изменение на застроителния план сграда в УПИ I-1164?; 5. При изработването на ПЗ и РУП спазени ли са изискванията по отношение графичните материали съгласно Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове? При установени нарушения вещите лица следва да посочат конкретните отклонения и несъответствия. При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски. На отмяна подлежи и определението, с което искането за редуцирането им е оставено без уважение. По разноските, направени пред първоинстанционния съд при първоначалното и повторното разглеждане на делото, както и в касационните производства настоящият състав ще се произнесе с окончателния съдебен акт. С оглед изложеното и на основание чл. 227 и чл. 228 АПК, Върховният административен съд, второ отделение