Решение № 12173 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6414/2014 г.

Решение № 12173 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6414/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 17 от 11.04.2014 г., постановено по административно дело № 259/2013 г., Административен съд - Шумен е отхвърлил като неоснователна жалбата на Халиме Халил Ибрям от с. Стоян Михайловски, област Шумен против решение № Реш - 76 от 19.09.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Шумен, с което е оставена без уважение жалба вх. № ПЖ-59/19.08.2013 г., подадена срещу разпореждане № ОП-В-5103#1 от 12.08.2013 г. на началник отдел "Пенсии". Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Халиме Халил Ибрям от с. Стоян Михайловски, област Шумен. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и уважаване на първоначалната жалба на Ибрям срещу решението на директора на ТП на НОИ - Шумен. Ответникът по касация - директора на ТП на НОИ (РУСО) - Шумен, действащ чрез процесуалния представител Лалка Илиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея съдебно решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесното разпореждане от 12.08.2013 г. на Халиме Халил Ибрям е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия Ибрям има навършена възраст от 60 години, 08 месеца и 01 ден, но стажът, който не й достига е 05 години, 10 месеца и 23 дни, което е над пет годишният осигурителен стаж, предвиден в чл. 9а, ал. 2 от КСО. Началникът на отдел "Пенсии" е приел, че придобитият от Ибрям трудов стаж, превърнат към трета категория труд, е 28 години 09 месеца и 07 дни. Разпореждането е обжалвано от Халиме Ибрям по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че положеният от нея труд в "Китка" АД, гр. Нови пазар, в периода от 06.11.1975 г. до 12.06.1989 г. е следвало да бъде зачетен като втора категория, което обуславя извода, че следва да й се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст. При осъщественият административен контрол жалбата й е оставена без уважение, като директорът е изложил съображения, че положеният от Ибрям труд на длъжностите "отнемач на чаши глазурно" и "отнемач глазурно", както е записано в трудовата й книжка и от направената проверка в разплащателните ведомости на "Китка" АД, гр. Нови пазар съхранявани в сектор "Осигурителен архив" при ТП на НОИ - Шумен за длъжностите "подавач", "чистач" и "подавач лента" в Порцелановото производство, цех 201, Сурово - чаши за времето от 06.11.1975 г до 31.12.1982 г. и "чистач" и "ретушор" в Порцелановото производство, цех 201, Сурово - чаши за времето от 01.01.1983 г. до 12.06.1989 г., не попадат в записите на чл. 48 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП -отм.), поради което правилно с разпореждането й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за материалната законосъобразност на оспорения пред него акт. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е възприел становището на административния орган, че стажът на Халиме Ибрям през спорния период на длъжностите, отразени в разплащателните ведомости - "подавач", "чистач", "подавач на лента" и " ретушор" и на длъжностите, отбелязани в трудовата й книжка - "отнемач на чаши" и "лепачка" (каквито са твърденията на жалбоподателката за изпълняваната от нея длъжност) не попадат в хипотезата на чл. 48 от ПКТП (отм.) и няма как да бъде зачетен като положен при втора категория труд. При това положение размерът на стажа, който не достига на Ибрям за придобиване на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО надминава пет години, поради което второто изискване на чл. 9а, ал. 2 от КСО не е налице, поради което правилно й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От представеното по делото заверено копие на трудова книжка на Халиме Ибрям се установява, че същата е работила като "отнемач на чаши на глазурно" и "отнемач на чаши" в КМС "Китка", гр. Нови пазар за периода от 06.11.1975 г. до 12.06.1989 г. От направената проверка от органите на РУСО - Шумен по разходите на държавното обществено осигуряване на предадените в ОА при РУСО - Шумен разплащателни ведомости на "Китка" АД за Халиме Ибрям, обективирана в Констативен протокол, е установено, че за периода от 06.11.1975 г. до 12.06.1989 г. тя е работила на следните длъжности "подавач", "подавач на лента", "чистач", "ретушор", като дейността е изпълнявана в Порцеланово производство, цех 201, Глазурно - смяна и в периода след 01.01.1983 г. в Порцеланово производство, цех 201, Сурово - чаши. От изложеното явства, че данните от трудовата книжка не кореспондират на установеното от проверката, извършена на база разплащателните ведомости при осигурителя. Твърденията на Ибрям са, че тя е работила в периода от 1975 г. до 1980 г. в цех "Порцелан" и цех "Глазурно" на длъжността "подавачка на чаши", а след този период до 1989 г. в цех "пещи Гидхамер" като "лепачка на чаши" в цех "Порцелан". Сред съхраняваните в Държавен архив документи на "Китка" АД не е открито трудовото досие на Халиме Ибрям и не е могло да бъде установено, какви трудови договори е сключвала, допълнителни споразумения и длъжностни характеристики на изпълняваните от нея длъжности. В производството пред първата инстанция е била назначена съдебно-икономическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което е изградено въз основа на наличните по делото документи, намиращите се в НОИ разплащателни ведомости на "Китка" АД, гр. Нови пазар и документи от Държавния архив на осигурителя, длъжностите, които е изпълнявала Ибрям са: "чистач" в Порцеланово производство, цех 201, Глазурно - смяна Г - пещи изпълвачи; "чистач" в Порцелановото производство, цех 201, Глазурно - смяна Б; "подавач на лента" в Порцеланово производство, цех 201, Глазурно - смяна Б; "чистач" в Порцелановото производство, цех 201, Глазурно - обща, отливки; "чистач" в Порцелановото производство, цех 201, Глазурно - чаши, смяна Б; "чистач" в Порцеланово производство, цех 201, Сурово - чаши, смяна Б; "ретушор" в Порцеланово производство, цех 201, Сурово - чаши, смяна Б. От експертизата се установява още, че за процесния период на оспорващата са изплащани различни добавки към основното трудово възнаграждение (както и на други работещи в завода), според информацията от разчетно-платежните ведомости, но от тези ведомости, при липса на други документи не може да бъде установено във връзка с какво е бил ползван допълнителния платен годишен отпуск над нормативно определения за годината. В дружеството осигурител е имало 3 цеха за обработка на порцелан и 2 цеха за стъкларско производство. В съдебно заседание, проведено на 22.01.2014 г., вещото лице е заявило, че освен разплащателните ведомости в държавен архив не се пазят документи, касаещи лицата, свързани с възнаграждения и длъжностите, които са изпълнявали лицата. По делото са били разпитани като свидетели бивши колеги на касаторката Халиме Ибрям, които са работили с нея в "Китка" АД. От показанията на Атанас Тодоров се установява, че Ибрям от 1981 г. до 1989 г. е работила като "лепач на чаши", като дейността й се е изразявала лепене на чаши с лепила и други химикали, които след това се изпичали. Димитров е заявил, че в периода, в който е работил с касаторката, тя не е била "подавач на лента", както и няма информация да е била "чистач" в глазурно. От показанията, дадени от Димитър Димитров, се установява, че Ибрям е била прехвърлена от Глазурно, като работата, която касаторката е изпълнявала, е била "лепач на чаши" - лепи отвор в отвор в чашите с лепило С 200 и прахообраза в пещи "Рихтамер" - чаши, сурово. Изложил е, че за длъжността, която е изпълнявала, са им били давани по-голямо възнаграждение за вредни, храна и кисело мляко. С разпоредбата на чл. 48 от ПКТП (отм.) от втора категория е категоризиран трудът на работници и инженерно-технически работници до началник цех включително в цеховете: "Материален", "Плоско стъкло", "Водно стъкло", "Производство на копирки", участък "Масозаготовка в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост"; постоянно заетите в технологичния транспорт, товарно-разтоварните работи, контролно-аналитичната дейност в цех "Материален" в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост; работници при производството на домакинско стъкло, гравьори на кристални изделия, шлайфисти на стъклени изделия и оператори на диамантни резачки; работници в цех "Промпреработка": амалгамчици, работници по почистване на огледала, шприцьори на огледала, изготвители на бои и лустри; стругари по престъргване на азбестови валове и изделия; работници при производство на фаянсови плочки, домакински порцелан и санитарна керамика: формовачи (оператори на полуавтомати), отливари на гипсови санитарни и порцеланови изделия, глазировачи на санитарни изделия, разтоварачи на бисквит и глазирана продукция, газовчици, оператори на керамични машини за пресоване (пресьори-отнемачи на фаянсови плочки), настройчици на керамични машини за пресоване. В спорният период Халиме Ибрям е била работник в порцелановото производство, като независимо от противоречивата информация, изхождаща от трудова книжка, разплащателни ведомости, свидетелски показания и нейните твърдения се установява, че тя е полагала дейност като работник при производството на домакински порцелан - чаши. Съгласно свидетелските показания основната дейност, която е изпълнявала касаторката като "лепач на чаши", която не е отбелязана, нито в трудовата книжка, нито в разплащателните ведомости е свързана с лепене отвор в отвор в чашите с лепило С-200 и прахообраза. Невъзможността да се установи точното наименование на длъжността, която е осъществявала, и цеха, в който е работила, не дава основание да се приеме, че работата й в "Китка" АД е такава от трета категория, имайки предвид, че дейността на осигурителя е свързана с производство на стъкло и порцелан. Характерът, вредността и тежестта на работата са от съществено значение за изясняване категорията на труда. Свидетелските показания на бивши работници от това предприятие дават най-ясна представа за това какъв е бил характерът на труда, осъществяван от Ибрям, както и налице ли са били вредни условия при изпълнението му. С оглед на това, неправилно административният съд е приел, че поради липсата, на която и да била от длъжностите в разпоредбата на чл. 48 от ПКТП (отм.), жалбоподателката не може да се ползва от правата по посочената разпоредба, доколкото не е налице точно посочване на някоя от длъжностите. Липсата на достатъчно данни за изпълняваните функции, липсата на длъжностна характеристика, както и несъответствията между изписаното в трудовата книжка и разплащателните ведомости на "Китка" АД не могат да доведат до категоричен извод, че дейността, извършвана от Ибрям не е с по-голяма вредност и не налага категоризирането й като такава от втора категория. Свидетелските показания, които в най-голяма степен са отговорили на въпроса каква точно е била дейността на касаторката и спецификите относно извършването й, насочват към работа, извършвана във вредни условия свързана с лепене с лепило С-200 и прахообраза. Изрично в разпоредбата на чл. 48 от ПКТП (отм.) е разписано, че във втора категория труд попадат и работниците при производството на домакински порцелан, като "лепач на чаши" определено попада в тази хипотеза на работник при производството на порцеланови чаши. Съгласно нормата на чл. 67 от ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника (какъвто е трудът на работника при производството на домакински порцелан) се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Установено е, че касаторката е работела в цех за производство на порцелан, където се използвали лепила С-200 и прахообраза, като от заключението на съдебно-икономическата експертиза се е установило, че на Ибрям (както и на други работници) са изплащани различни добавки за вредни, макар и да не става ясно какво е било основанието, като се е установило, че е ползван и допълнителен платен годишен отпуск, над нормативно определения за годината. С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че след като длъжността не попада изрично в хипотезата на чл. 48 от ПКТП (отм.), то следва да се приеме, че положеният от жалбоподателката труд през спорния период не е идентичен по вредност и тежест с труда на работниците, които са заети в производството на домашен порцелан в стъкларско-порцелановата и фаянсовата промишленост. Това обуславя извод, че трудът на Ибрям през този период следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. Налице е приложното поле на т. 67 от ПКТП (отм.), предвид данните за идентична вредност и тежест на работата с тази по т. 48 от ПКТП (отм.). В процесният казус по отношение на Ибрям са налични кумулативните предпоставки на чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото към релевантния момент тя има навършени 60 години 08 месеца и 01 ден и до пет години осигурителен стаж, които не й достигат за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Отричайки на Ибрям правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, началникът на отдел "Пенсии" е постановил акт, противоречащ на материалния закон, а като не е уважил жалбата срещу този отказ, директорът на РУСО - Шумен е постановил материално незаконосъобразен контролен акт - т. е. процесните административни решение и разпореждане са засегнати от порока по чл. 146, т. 4 от АПК (противоречие с материално-правни разпоредби), което е основание за тяхната отмяна. Като не е съобразил това, при постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правните му изводи са необосновани, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Халиме Ибрям да се уважи, като се отмени оспореното с нея решение и потвърденото с него разпореждане, а административната преписка се изпрати на компетентната администрация за ново решаване на въпроса по същество с постановяване на административен акт при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,