Решение № 111 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2010 г.

Решение № 111 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, образувано по молбата на С. А. Т. от [населено място], в която твърди, че с решение № 1526/17.12.2007 г. по гр. дело № 695/2007 г. на ВКС на РБ е оставено в сила въззивното решение от 19.10.2006 г. по гр. дело № 663/2005 г. на С. окръжен съд, в частта, с която са определени квотите на страните върху допуснатите до делба имоти, както и в частта, с което производството по иска за делба на имота по п. 4 от исковата молба пл. № 3551 в землището на [населено място], извън регулация е прекратено. Решението е било неправилно, като постановено след влязлото в сила решение, по гр. дело № 391/1996 г. на Районен съд - С., с което искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу С. Т. и А. Т. за признаване възстановяването на собствеността на 5607 кв. м. дворно място, съставляващо пл. № 3551 по плана на [населено място], е отхвърлен. Счита, че са налице две противоречиви решения и настоява за отмяната на последващото, постановено от ВКС на РБ, решение № 1525/17.12.2007 г. по гр. дело № 695/2007 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 307, ал. 4 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна Х. С. Д. от [населено място], Б. С. Д. от [населено място], обл. С., В. Г. И. от [населено място] и Б. С. Д. от [населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, а последният ответник претендира да му бъдат заплатени разноските за това производство. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: между страните по делото е било образувано гр. дело № 391/1996 г. на С. районен съд, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, приключило с влязло в сила решение на 20.02.2001 г. по гр. дело № 447/2000 г. на С. окръжен съд, с което е признато, че собствеността върху дворно място от 4407 кв. м., съставляващо пл. № 3551 по плана на [населено място] е принадлежала на общия наследодател на страните Д., като искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е отхвърлен за разликата до размер на 1200 кв. м. до пълния размер на претенцията от 5607 кв. м. Решението, постановено от ВКС на РБ, по гр. дело № 695/2007 г. е по спор за делба, образуван по иска на молителката С. Т., с предмет възстановени земеделски земи, по реда и условията на ЗСПЗЗ. Двете дела са между същите страни, но с различно искане и с различно основание, при което не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяната на последващото, постановено решение на ВКС, по спор за делба между страните, ето защо молбата за отмяна следва да се остави без уважение, а в тежест на молителката да се поставят направените от ответника Б. С. Д. разноски за настоящето производство, в размер на 150 лева. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о.