Решение № 13754 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6261/2012 г.

Решение № 13754 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6261/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Петков Дивеков от гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. А. Шопов, против решение № 145 от 30.03.3012 г., постановено по адм. дело № 994/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против мотивирано решение № 42/15.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно се е произнесъл само по въпроса дали жалбоподателят има право на пенсиониране, тъй като този въпрос въобще не е бил предмет на жалбата. Съдът е следвало да се произнесе по въпроса от коя категория е труда на жалбоподателя през спорния период от 12.09.1979 г. до 1.12.1999 г. По съображения, изложени в жалбата, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което трудът през посочения период да бъде признат за втора категория. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пазарджик, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Йордан Петков Дивеков против мотивирано решение № 42 от 15.12.2011 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 5404213482 ПР-680/14.10.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт законосъобразно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО на Йордан Петков Дивеков, тъй като същият не отговаря на императивното изискването за наличие на сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че не следва да се произнася по въпроса от коя категория - втора или трета, е трудът на жалбоподателя през периода от 12.09.1979 г. до 1.12.1999 г. като фадромист в "Хебъртранспорт" АД, тъй като дори и този стаж да се приеме за такъв от втора категория, както претендира жалбоподателят, то по отношение на него не би било изпълнено едното от кумулативните условия за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвидени в § 4, ал. 1 ПЗР КСО да има сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. При зачитане на труда през спорния период от втора категория осигурителният му стаж би бил 38, а сборът от осигурителен стаж и възраст - 95, поради което жалбоподателят не изпълва необходимия сбор 100. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е мотивирано решение № 42/15.12.2011 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 5404213482 ПР-680/14.10.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на Йордан Петков Дивеков е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото от същия заявление с вх. № МП-11148/4.05.2011 г. Като основание за постановения отказ е посочено, че лицето не отговаря на условията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО - няма най-малко осигурителен стаж от втора категория 15 години и сбор от стаж и възраст 100, посочено е също, че лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО следва да се откаже, тъй като лицето няма навършена възраст 63 години. Прието е, че Йордан Дивеков има осигурителен стаж от втора категория 2 години, 9 месеца и 27 дни и от трета категория 27 години, 9 месеца и 20 дни, или превърнат на основание чл. 104 КСО към трета категория - общ осигурителен стаж 32 години, 8 месеца и 28 дни. В същия смисъл са мотивите на решението на директора на РУСО, с което е потвърдено разпореждането за отказ, като е обоснован извода, че трудът на лицето като фадромист в "Хебъртранспорт" АД за периода от 12.09.1979 г. до 1.12.1999 г. е от трета категория. Наред с това в решението на директора на РУСО е посочено, че дори и стажът през спорния период от 12.09.1979 г. до 1.12.1999 г. да се приеме за такъв от втора категория, то общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория би бил 38 години, 2 месеца и 24 дни, който събран с възрастта 57 години, дава сбор 95, т. е. по-малко от 100. Предвид безспорно установените по делото обстоятелства - възрастта на Петър Дивеков към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия, както и периодите, през които е положен труда, който е зачетен за осигурителен стаж, то изводът, че независимо от признатата категория на труда за част от периода /от 12.09.1979 г. до 1.12.1999 г./, жалбоподателят не отговаря на едно от кумулативно предвидените изисквания по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, е обоснован и правилен. Въпросът относно общия сбор от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е обсъден в заключението на вещото лице по съдебната експертиза, което е дало отговор на този въпрос в различни варианти, включително и във варианта, при който спорният стаж от 12.09.1979 г. до 1.12.1999 г. се зачете за осигурителен стаж от втора категория, както претендира жалбоподателят. Според вещото лице във всички възможни хипотези сборът от осигурителен стаж и възраст на Йордан Дивеков, предвид възрастта му към датата на подаване на заявлението, е по-малък от 100. Правилността на този извод на вещото лице не е оспорена, а освен това се потвърждава от писмените доказателства по делото. Предвид това, безспорно е установено по делото, че във всички случаи по отношение на Йордан Дивеков не е изпълнено условието да има сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Поради това че посоченото условие е предвидено кумулативно в разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, за да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, то поради неизпълнението му, правилно е отказано отпускане на пенсия. След като несъмнено не е изпълнено едно от кумулативните изисквания за отпускане на поисканата пенсия, то изследването на останалите предпоставки по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, и в частност на една от тях - дали лицето има най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория, не е било необходимо. Предмет на административното производство е наличието или отсъствието на претендираното от лицето право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и този въпрос е разрешен правилно от административния орган. Предмет на съдебното производство е законосъобразността на оспорения административен акт и след като с този акт законосъобразно е отказано претендираното от лицето право, то съдът правилно е отхвърлил жалбата, която е подадена против административния акт. Фактът, че съдът не е обсъдил по същество всички основания за постановения отказ по мотивите, изложени в оспорения административен акт, респективно - не е обсъдил доводите на жалбоподателя против всички основания за отказа, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това че не е повлияло и не би могло да повлияе на крайния резултат от правния спор. Дори и съдът да беше обсъдил всички основания, посочени от административния орган за постановения отказ /в частност - относно категорията на труда през периода от 12.09.1979 г. до 1.12.1999 г./ и съответните доводи на жалбоподателя във връзка с това основание, то крайният изход от правния спор не би бил различен, тъй като за лицето не е изпълнено условието за наличие на сбор от стаж и възраст 100. Неправилно е становището на касатора, че непроизнасянето на съда относно категорията на положения от него труд като фадромист през периода от 12.09.1979 г. до 1.12.1999 г. би довело до влизане на административния акт в сила /включително в частта относно категорията на труда/ и съответно би преклудирало правото на жалбоподателя при подаване на последващо заявление за пенсиониране да претендира признаване на този труд за осигурителен стаж от втора категория. С административния акт в случая е отказано признаването на право на пенсиониране, което както се посочи по-горе, е било предмет на административното производство. След като със съдебното решение съдът не се е произнесъл по въпроса относно категорията на труда през периода от 12.09.1979 г. до 01.12.1999 г., то по този въпрос не се формира сила на присъдено нещо и същият въпрос може и следва на общо основание да бъде обсъждан при подаване на последващо заявление за пенсиониране. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,