Решение № 17377 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2019 г.

Решение № 17377 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи", ЕАД, ЕИК 831160078 със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Овча купел", бул. "Цар Борис III", № 136, представлявано от Изпълнителния директор С. Динева, подадена чрез юрк. А. Петков, против решение № 2518 от 11.04.2019 г., постановено по административно дело № 365/2019 г., на Административен съд - София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 26 от 13.12.2018 г., издаден от директора на Басейнова Дирекция "Черноморски район" – гр. Варна към МОСВ. С доводи за неправилност на решението в оспорената му част поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че оспорения АУПДВ № 26 от 13.12.2018 г. е унищожаем предвид липсата на предпоставки за издаването му, както и че същия е неправилен, необоснован и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно твърди, че АУПДВ е издаден при неспазване на изискванията за форма по чл. 59 от АПК, тъй като същия не съдържа фактически и правни основания за издаването му (мотиви). Счита, че проверките не са извършени обективно, тъй като в тях не е посочено, че са били засечени водомерите за реално изразходваното количество водни маси и няма как да бъде установено действително пропуснатото количество водни маси за напояване. Акцентира, че Басейнова дирекция не е отнела разрешителното му за водоползване поради нарушаване на неговите условия или поради неплащане на дължимите такси. Претендира отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" – не взема становище по жабата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил АУПДВ № 26 от 13.12.2018 г., издаден от директора на Басейнова Дирекция "Черноморски район" – гр. Варна към МОСВ. Със същия на "Напоителни системи" ЕАД на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. чл. 194, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ е установено задължение за главница в размер на 13 238,52 лв., представляваща такса за периода 1.01.2017 г. - 31.12.2017 г. за правото на водовземане от подземни води посредством водовземно съоръжение Сондаж Р-57 "Македонка", намиращ се в поземлен имот с идентификатор № 18160.41.34 по КККР на с. Гурково, община Балчик, област Добрич, предоставено по силата на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 21510342/29.05.2014 г., издадено от Директора на БДЧР, за цели: питейно-битово водоснабдяване (обществено) и напояване (обществено) на с. Гурково, община Балчик, област Добрич, изчислена съобразно чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. З от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, от която такса 13 238,48 лв. са за ползвани (отнети) 661 924 куб. м. вода за цел "обществено питейно-битово водоснабдяване", при единичен размер на таксата от 0,02 лв. /куб. м., и 0,04 лв. са за ползвани (отнети) 3 куб. м. м вода за цел "обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури", при единичен размер на таксата от 0,012 лв./куб.м. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: "Напоителни системи" ЕАД е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 21510342/29.05.2014 г., издадено от Директора на БДЧР, за водовземане от подземни води, посредством водовземно съоръжение - Сондаж Р-57 "Македонка", намиращ се в поземлен имот с идентификатор № 18160.41.34 по КККР на с. Гурково, община Балчик, област Добрич, с цели и обекти на водовземането: за питейно-битово водоснабдяване (обществено) на с. Гурково, община Балчик, област Добрич и за напояване (обществено) на 300 дка земеделски земи в землището на с. Гурково, община Балчик, област Добрич. Разрешителното е с начален срок на действие 29.05.2014 г. и краен срок 30.05.2024 г., като разрешеният годишен воден обем по целите на ползване на водата към издаденото разрешително възлиза на 1 560 000 м3 годишно, от които за питейно - водоснабдяване - 1 494 000 м3 и напояване - 66 000 м3. На основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б", във връзка с ал. 2 и чл. 194а, ал. 1 ЗВ и чл. 7, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, за предоставеното право за водовземане, титулярът на разрешителното дължи такса, която се определя на база отнетия обем вода по показания на монтирано, работещо и отговарящо на нормативните изисквания измерващо устройство, в зависимост от целта на водовземането. С писмо вх. № 26-00-950(2)/23.01.2018 г., "Напоителни системи" ЕАД е представило на Директора на БДЧР 2 броя дневници за данните от замерванията на Сондаж Р-57 "Македонка", в изпълнение на условие по т. 2.1.1 от Раздел "Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг" от Приложение към издаденото Разрешително, съдържащи показанията на разходомерните устройства (РУ), монтирани за измерване на ползваните водни количества по двете разрешени цели. Съгласно представената информация, през 2017 г. отнетите водни количества за цел "питейно-битово водоснабдяване", отчетни по РУ възлизат на 661 924 м3, а отнетите водни количества за цел "напояване", отчетни по РУ възлизат на 3 м3. С писма вх. 26-00-228/2.02.2018 г. и вх. 26-00-228(1 )/2.02.2018 г., титулярът е представил в БДЧР декларации по чл. 1946 от ЗВ по образец за изчисляване размера на дължимата такса водовземане от подземни води за периода 1.01 - 31.12.2017 г. по разрешително № 21510342/29.05.2014 г. по двете разрешени цели на водовземане. В декларациите са посочени отнети водни количества за цел "питейно-битово водоснабдяване", отчетни по РУ възлизащи на 661 924 м3 и отнети водни количества за цел "напояване", отчетни по РУ възлизащи на 3 м3. Съгласно чл. 1946, ал. 3 от ЗВ, директорът на БДЧР е извършил проверка на информацията, представена с декларациите по чл. 1946 от ЗВ и съответствието й с резултатите от собствения мониторинг, представени от титуляра, показанията на РУ и резултатите от извършения през годината контрол. Въз основа на съпоставката е изготвена справка с изчисления за размера на дължимата такса, възлизаща на 13 238,52 лв. за отнети водни количества по двете разрешените цели на водовземане, от които: 13 238,48 лв. за ползвани 661 924 м3 вода за цел "обществено питейно-битово водоснабдяване" и 0,04 лв. за ползвани 3 м вода за цел "обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури". На основание чл. 11, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксата е определена по формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода съгласно таблиците по чл. 12 от Тарифата - в лв./ куб.м.; W - размерът на отнетия годишен воден обем - в куб.м. На база двете разрешени цели на ползване на водата и единичния размер на таксата по всяка цел, посочен в чл. 12, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Тарифата, таксата е изчислена, както следва: за цел "обществено питейно-битово водоснабдяване"- 13 238,48 лв.; за цел "обществено водоснабдяйане за напояване на земеделски култури" - 0,04 лв. Общият размер на задължението за 2017 г. за такса водовземане от подземни води, определени по горните основания и ред е в размер на 13 238,52 лв. На основание чл. 194б, ал. 4 от ЗВ до дружеството е изпратено уведомително писмо с изх. № 26-00-950(3)26-00-228(3)/22.02.2018 г., за дължимата такса за 2017 г. и срок за заплащане - 31.03.2018 г. Писмото е получено от представител на дружеството на 26.02.2018 г. В законоустановения срок до 31.03.2018 г., не е постъпило плащане, както и не са входирани възражения срещу основанията и размера на определената такса. Предвид липсата на постъпило плащане за погасяване на задължението на дружеството е изпратена Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) изх. № 26-00-570/28.05.2018 г. за сумата в размер на 13 238,52 лв., дължима по разрешително № 21510342/29.05.2014 г. Поканата е получена от представител на дружеството на 30.05.201 8 г. В определения за доброволно изпълнение седемдневен срок от получаване на поканата, по сметката на БДЧР не е постъпило плащане. С писмо изх. № 26-00-570(А1)/6.08.2018 г. до "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление за започване на производство по издаване на АУПДВ за дължимата такса. Уведомлението е получено от представител на титуляра на 8.08.2018 г., като в указания седемдневен срок не е постъпило плащане и/или възражение по дължимостта на сумата. Тези обстоятелства са отразени в Констативен протокол № 690/9.10.2018 г. за извършен контрол за изпълнение на задълженията по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 1956, ал. 2, т. 4 от ЗВ, за заплащане на такса за водовземане от подземни води, във връзка със съставяне на акт за установяване на публични държавни вземания по реда на чл. 166 от ДОПК. Софийският административен съд е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила. Обосновал е извод за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми, тъй като административният орган е възприел декларирания от дружеството размер на таксата в подадените от него декларации и справки по чл. 194б, ал. 1 ЗВ, видно от приложения констативен протокол. Обосновал е извод за това, че вземанията за периода 1.01.2017 г. до 31.12.2017 г. са дължими, тъй като не са заплатени от жалбоподателя при дадената му възможност за доброволно изпълнение. Посочил е, че жалбоподателят не оспорва начина, по който е изчислено задължението, а единствено установените количества на ползвана водна маса. В тази връзка отново е обсъдил обстоятелството, че жалбоподателят лично е декларирал тези количества, като е посочил, че Директорът на БДЧР е извършил проверка на информацията от декларациите по чл. 194б от ЗВ и е установил, че съответстват с резултатите от собствения мониторинг, и резултатите от извършеният през годината контрол. Прието е от съда, че таксата е изчислена по действащата Тарифа, като формулата е приложена правилно и показателите са заместени правилно с конкретните стойности, съответно таксата е действително дължима. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения АУПДВ, като неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че оспореният АУПДВ е издаден без да са спазени законоустановените реквизити на писмената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Първостепенният съд е обосновал верен извод относно валидността на акта като издаден от компетентен орган – инж. Д. Консулова на длъжност директор Басейнова дирекция "Черноморски район" към МОСВ. Размерът на таксата е изчислен в съответствие с разпоредбите на чл. 194, ал. 2 и чл. 194а, ал. 1 ЗВ – на базата на отнетия обем вода, измерен посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства и на базата на подадената информация от титуляря на разрешителното за процесния период към 31 януари, съдържаща данните съгласно тарифата, необходима за изчислението на таксата, по реда на чл. 194б, ал. 1 ЗВ. Не е спорно, че така декларираната такса не е платена в сроковете по чл. 4, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от тарифите, а именно до 31 януари на следващата година. Съгласно чл. 195б, ал. 1 ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Според ал. 2 на чл. 195б актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: извлечения от сметките, по които постъпват таксите /по чл. 195а /; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Връчена е на дружеството на 30.05.2018 г. покана за доброволно изпълнение – изх. № 26-00-570/28.05.2018 г. и е съставен констативен протокол. С оглед така установените факти правилно АССГ е приел, че оспореният АУПДВ установява задължението на жалбоподателя за такса за водовземане в съответствие с приложимите материалноправни норми на ЗВ и при спазване на регламентираната законова процедура по издаването му. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения АУПДВ. Спазени са разпоредбите на чл. 194б, ал. 3 и ал. 4 ЗВ, според които директора на басейнова дирекция да извърши проверка на информацията по ал. 1, предоставена му от титуляря на разрешителното, за съответствието ? с резултатите от собствения мониторинг; показанията на измервателните устройства, и резултатите от извършения през годината контрол. При констатиране на съответствие на информацията по ал. 1 с условията по ал. 3 директорът на басейнова дирекция е длъжен да уведоми писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането ? и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена и ако това не е направено, е нарушена процедурата, вземането не е ликвидно и изискуемо и лихва не се дължи. Срокът, в който титулярят на разрешителното е длъжен да внесе по посочените в чл. 195а сметки таксите, чийто размер е определил и декларирал, е регламентиран нормативно, независимо от това, че не е в закона, а в тарифата, издадена на основание, посочено в закона /чл. 194, ал. 6 ЗВ/. По аргумент на чл. 84 ЗЗД забавата настъпва след изтичане на определения срок без да е необходимо да бъде връчвана покана за доброволно изпълнение. За определянето на размера на таксата не е задължително да бъде изпратено уведомление за това, че определеният от самото задължено лице такъв съответства на нормативните изисквания и установените от административния орган при проверките данни. В този смисъл са изложените мотиви и в редица други решения на Върховния административен съд като решение № 8070 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 8384/2018 г. и решение № 9395 от 19.06.2019 г. по адм. д. № 500/2019 г. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Несподелима е тезата на касатора, поддържана и пред първоинстанционния съд, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Както правилно е отчел и решаващият състав, при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който то е изчислено, на относимите доказателства и на алгоритъма, по който е определена таксата не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. Същата е обоснована и с фактическите установявания в цитирания по – горе КП № 690 от 9.10.2018 г. След връчване на поканата за доброволно изпълнение пред дружеството е била открита възможността да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Това не е било сторено от адресата на АУПДВ. Сама по себе си възможността за отнемане на издаденото на касатора разрешително за водоползване поради неплащане на такса за ползване на воден обект е неотносима към дължимата преценка за законосъобразността на оспорения АУПДВ. Последващата отмяна на разрешителното не погасява публичното вземане за незаплатените такси за предоставеното за предходни периоди право на използване на водите. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение