Решение № 5863 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1940/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Георгиев, чрез упълномощения адвокат Г. Георгиева, срещу решение 991 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело 578/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против решение за налагане на финансова корекция 26/04/1/0/02497 /3/01/04/02 с изх. 01-262-6500/1000 от 24.04.2023 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с което на оспорващия е наложена финансова корекция в размер на 16 319.00 лева и е осъден да заплати на ДФЗ направените по делото разноски. Касационният жалбоподател излага и доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че дори и да е налице неизпълнение на поето от негова страна договорно задължение по сключения с ДФЗ договор, то с издадения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ вече му е била наложена имуществена санкция парична глоба. Според жалбоподателя отмяната на АУПДВ като незаконосъобразен не означава, че адресатът на акта не е бил санкциониран за това свое неправомерно поведение и с последващото издаване на решение за налагане на финансова корекция се нарушава фундаменталния принцип non bis in dem. Поддържа, че подобен подход за многократно налагане на санкция за едно и също противоправно деяние е в противоречие с чл. 50 от Хартата на основните права и свободи на ЕС и чл. 4 от Протокол 7 към ЕКПЧ, който забранява повторното налагане на наказание за едно и също деяние. Касаторът изразява становище, че административният орган, а и съда не са изследвали въпроса дали възможността за неналагане на административна санкция има пряко въздействие върху пропорционалността на административните санкции в областна на селскостопанската политика, както и върху принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна издаденото решение за налагане на финансова корекция, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. С касационната жалба е направено особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса член 85 и член 89 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) 1306/2013 и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз допускат ли за едно и също неизпълнение на договорно задължение по административен договор да бъде налагана няколкократно административна санкция по различен процесуален ред и пропорционална ли е такъв вид административна санкция. С молба от 12.04.2024 г. касаторът е направил и искане за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по адм. д. 553/2024 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Ответникът заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, в представено по делото становище чрез упълномощения юрисконсулт Я. Кънчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като първоинстанционният съд, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, е формирал правилни, непротиворечиви и логически последователни правни изводи. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя изводите на съда, отразени в обжалваното решение , както и мотивите изложени в него, като счита, че същото е обосновано, а при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Г. Георгиев против решение за налагане на финансова корекция 26/04/1/0/02497 /3/01/04/02, с изх. 01-262-6500/1000 от 24.04.2023 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, с което на оспорващия е наложена финансова корекция в размер на 16 319.00 лева за неспазване на нормативни и договорни задължения - неподдържане на средния списъчен брой на наетия персонал. За да постанови решението си, след изясняване на фактическата обстановка от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при условията на делегиране съгласно заповед 03-РД/3089 от 22.08.2022 г. на изпълнителният директор на ДФЗ, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му, които си кореспондират. Първостепенният съд е счел, че не се установява при издаване на акта да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива, представляващи основание за отмяна на обжалваното решение, тъй като същото е издадено при спазване изискванията на чл. 26 и чл. 35 и чл. 36 АПК. За материалната законосъобразност на акта, съдът се е мотивирал с това, че от събраните при провеждане на административното производство доказателства, е установено, че Г. Георгиев е допуснал нарушение на чл. 17, ал. 1 и ал. 12 от сключения договор, както и нарушения на и чл. 54, ал. 1, т. 5 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. /Наредба 9 от 21.03.2015 г., Наредбата/, поради това, че не е спазил поетия ангажимент да поддържа и запази едно работно място за период от пет години, считано от датата на получаване на окончателното плащане /до 10.07.2024 г./. Първостепенният съд е приел, за безспорно установено, че на 07.01.2019 г. към момента на подаване на заявката за окончателно плащане в стопанството на Г. Георгиев е имало едно назначено по трудов договор лице Н. Георгиева, с дата на сключване на договора 07.01.2019 г., а според приложената справка за актуално състояние на всички трудови договори с жалбоподателя към 30.09.2020 г., договорът е бил прекратен на 15.07.2019 г. В периода от 15.07.2019 г. до 09.02.2021 г. включително Г. Георгиев не е сключвал трудови договори, а обстоятелството, че в посочения период в стопанството не е имало назначен персонал се признава от жалбоподателя в подаденото от него възражение вх. 01-262-6500/1000#6 от 19.02.2021 г. Безспорно установено е и че в периода 10.02.2021 г. - 04.01.2022 г. и от 04.01.2022 г. до 15.07.2022 г. Н. Георгиева е отново е била назначена по трудов договор, като след 15.07.2022 г. /когато трудовото правоотношение е било прекратено/ и до 01.03.2023 г. жалбоподателят не е имал друг назначен персонал в стопанството си. При тези фактически установявания, съдът е формирал извод, че в тригодишния период на мониторинг по чл.6, ал. 5 от договора оспорващия не е изпълнявал задължението си по чл.17, ал.1 и ал.12 от договора, както и чл.54, ал.1, т. 5 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. Административният съд е преценил като правилно определен размерът на финансовата корекция, като е съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. /обн. ДВ. бр. 77 от 01.09.2020 г., наричани за краткост Правилата/. Според съда няма спор между страните, че броят на получените точки от жалбоподателя по заявлението му / 45 т./ , след приспадане на точките за подбор по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. /5 т./ е по-голям от минималният брой точки определен в наредбата /10 т./, включително е по-голям от минималния брой на точките дадени на проектните предложения за които е бил наличен бюджет определен със заповедта за прием /33т./, съгласно удостовереното на електронната страница на ДФЗ в таблица за минимален брой точки на одобрените проектни предложения съгласно разполагаемия бюджет по процедури по мерки/подмерки от ПРСР 2014 г.-2020 г. Отчетено е, че този брой точки безспорно по-малък от определения при оторизация на окончателното плащане, като в този случай санкцията е 25 на сто от размера на оторизираната финансова помощ по проекта умножена по установеното времетраене на нарушението /18 месеца/ отнесено към периода на мониторинг в месеци /36 месца/. При спазване на посочените изисквания, решаващият съд е преценил, че след като на жалбоподателя по договора е изплатена сумата от 130 551.96 лева, то 25 % от същата възлиза на 32 637.99 лева, която сума отнесена към времетраенето на нарушението /половината от периода на мониторинг/, възлиза на 16 319.00 лева, както е правилно е възприето и в оспорения акт. Така постановеното решение е правилно. С направеното с касационната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) се поставя следният въпрос: Член 85 и член 89 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) 1306/2013 и Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз допускат ли за едно и също неизпълнение на договорно задължение по административен договор да бъде налагана няколкократно административна санкция по различен процесуален ред и пропорционална ли е такъв вид административна санкция? Искането е обосновано с твърдението, че съществува разминаване на виждането на СЕС и националните съдилища при прилагане на принципа non bis in dem, като пример за различното прилагане на закона от СЕС и националните съдилища в тази насока е решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 на СЕС, в което решение СЕС приема, че е в противоречие с чл. 50 от Хартата двукратното налагане на санкция по различен процесуален ред за едно и също противоправно деяние. Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна с конкретно поставения от процесуалния представител на касационния жалбоподател въпроси, намира следното: Според чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на европейския съюз /ДФЕС/ Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор /б. "а"/ и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза /б. "б"/. Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС установява, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Според посочените норми от ГПК когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. В случая не са налице предпоставките по тези правни норми. Така е, защото по реда на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, респ. този по чл. 267 от ДФЕС, Съда на Европейския съюз има правомощие да тълкува ДФЕС и актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, когато тълкуването на разпоредба от тези актове е от значение за правилното решаване на делото. Освен това Съдът на Европейския съюз не може да се произнася по конкретни въпроси, свързани с административни актове, издавани от органи на държави членки. Това е в правомощието на настоящия съдебен състав и касае съществото на спора. С поставения въпрос всъщност се иска даване на становище по конкретен правен спор, като се излагат факти, каквито не са налични по делото кумулиране на процедури, съответно на санкции по различен процесуален ред. Въпросът не държи сметка за обстоятелството, че първата процедура, съответно издадения административен акт е отменен с влязло в сила решение, но не поради липса на установено нарушение, а заради естеството на допуснатото нарушение, което представлява нередност по смисъла на ЗУСЕФСУ. Този въпрос не покрива изискванията за отправяне на преюдициално запитване. Относимостта на цитираното решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 на СЕС ще бъде обсъдена по-нататък в мотивите на настоящото решение. По тези съображения искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С допълнителна молба от 12.04.2024 г. касационният жалбоподател е направил искане, на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на производството по адм. дело 553/2024 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, по което се оспорва Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните. Твърди се, че в случай, че наредбата бъде отменена от ВАС като незаконосъобразна, това означава, че решението на ДФЗ за налагане на финансова корекция се обосновава на незаконосъобразен нормативен акт, което от своя страна ще влече и незаконосъобразност на самото решение на ДФЗ. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът спира производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Действително по адм. дело 553/2024 г. на ВАС е образувано производство по оспорване на Наредба 9 от 21.03.2015 г., отделни разпоредби от която се твърди да са били нарушени от касационния жалбоподател. Но според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на оспорваното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция 26/04/1/0/02497 /3/01/04/02 с изх. 01-262-6500/1000 от 24.04.2023 г. се преценява към момента на издаването му. Съобразно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В този смисъл дори при отмяна на Наредба 9 от 21.03.2015 г., тази отмяна няма да има обратно действие. Затова спорът по адм. дело 553/2024 г. не е преюдициален за настоящото производство. Тези изводи не се променят от твърдението на касатора, че не би било в унисон с принципите на законност и справедливост да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издаденото решение за налагане на финансова корекция, а същевременно наредбата, на която същото се обосновава, да бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид изложеното искането на касатора за спиране на настоящото дело до приключване на производството по адм. дело 553/2024 г. по описа на Върховния административен съд като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд Хасково е извел правилни правни изводи. От фактите по делото безспорно се установява, че между Държавен фонд Земеделие и Г. Георгиев е сключен договор за подпомагане 26/04/1/0/02497 /10.02.2016 г. по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с предмет на инвестицията Строителство на склад за селскостопанска техника и инвентар и закупуване на земеделска техника съгласно одобрения проект 26/04/1/0/02497. По сключения договор на 30.09.2016 г.. е извършено междинно плащане в размер на 41 083.20 лева, а на 10.07.2019 г. е извършено окончателно плащане в размер на 89 468.76 лева. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е мотивирано от правна страна с нарушение на чл. 17, ал. 1 и ал. 12 от договора, както и допуснати нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. Фактическите констатации на органа са направени по повод извършване на проверка на място след плащане от служители на РТИ Хасково в периода 19.10.2020 г. до 30.10.2020 г., както и административни такива /справка в електронния портал на НАП/, при които е било установено, че към датата на проверката ползвателят няма назначен персонал. След извършване на последваща административна проверка за създадена заетост в стопанството на Г. Георгиев към 25.01.2021 г. /датата е относима към откриването на производството по издаване на АУПДВ 26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх. 01 -262-6500/1000#8 от 10.03.2021 г./ все още няма назначен персонал. На 10.03.2021 г. е издаден АУПДВ 26/04/1/0/02497/3/01 /04/01, с който изпълнителният директор на ДФЗ е определил на Г. Георгиев подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер на 53 319.89 лева, от които 16 319,00 лева поради установено неспазване на критерий за подбор, а именно неподдържане на средния списъчен брой на наетия персонал и 37 000.89лв поради установено неспазване на нормативни и договорни задължения, а именно да използва всички субсидирани активи съгласно указаното им в одобрения проект предназначение. Посоченият АУПДВ е отменен с Решение 645/10.01.2022 г., постановено по адм.дело 421/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, оставено в сила с решение 11022 от 01.12.2022 г. по адм.дело 2190/2022 г. на Върховния административен съд, поради това, че за констатирано неизпълнение на бизнесплана следва да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция. Преди издаване на оспорения в настоящото производство административен акт, на 24.01.2023 г. органът е извършил допълнителна административна проверка с регистрите на НАП и е установил, че бенефициерът отново е назначил лицето Н. Георгиева, като прекратяването на трудовия договор е 5 дни след изтичане на тригодишния мониторингов период по договора. Фактите относно периодите на осигурена от касационния жалбоподател заетост, съответно неизпълнението на договорни и нормативни задължения, не се оспорват нито в хода на производството пред първата инстанция, нито пред ВАС. Както основателно е посочил първостепенният съд, в депозираното пред административния орган възражение по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ жалбоподателят сочи, че към 25.01.2021 г. няма назначен персонал и този факт се дължи на финансови проблеми, но към 10.02.2021 г. отново е назначил 1 брой служител /Н. Георгиева/. Спорът по настоящото дело се свежда до това дали административният орган е разполагал с правомощието за едно и също нарушение на договорни и нормативни задължения да издаде АУПДВ, който е отменен, а впоследствие и решение за налагане на финансова корекция. Неоснователно в тази връзка е основното оплакване на касатора за допуснат административен произвол, изразяващ се в многократно налагане на имуществена санкция на едно лице за едно и също противоправно деяние, което се твърди да нарушава принципа "non bis in idem". Налице е основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, като е спазена разпоредбата на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ, според която за една и съща нередност да може да бъде наложена само веднъж финансова корекция. Предходно издаденият АУПДВ не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил отменен в хода на съдебното му обжалване. Целта на забраната по чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ е да се избегне повторно санкциониране на бенефициента във връзка с едни и същи обстоятелства, какъвто не е настоящият случай и поради това не е налице нарушение на принципа "non bis in idem" за забрана за повторно наказание за вече санкционирано нарушение на договорни и нормативни задължения. Предмет на процесния АУПДВ е установено публично задължение за възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ поради нарушаване на критерий за допустимост на подпомагането, а не за допусната нередност по смисъла на ЗУСЕФСУ, респективно нередност по смисъла на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета /Регламент 1303/2013 г./. Цитираното от касатора решение на СЕС от 4 май 2023 г. е неотносимо към настоящото производство, тъй като според диспозитива му член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В процесния случай не се касае за повече от една наложена санкция, а само за една по реда на ЗУСЕФСУ, доколкото с решението за отмяна на АУПДВ се указва единствено друг процесуален ред за определяне на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на член 85, член 89 и съображение 68 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) 1306/2013, като счита, че органът, а и първостепенния съд не са изследвали въпроса дали възможността за неналагане на административна санкция има пряко въздействие върху пропорционалността на административните санкции в областна на селскостопанската политика, както и върху принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. На първо място, съображение 68 от Регламент (ЕС) 2021/2116 е цитирано частично, защото по-нататък в него се посочва, че за да се гарантира пропорционалността, ефективността и възпиращият ефект на санкциите, е целесъобразно да се определят правилата за прилагането и изчисляването на тези санкции. Като се има предвид решението на Съда на Европейския съюз по дело C-361/19, за да се гарантира връзката между поведението на земеделския стопанин и санкцията, следва да се предвиди, че като общо правило размерът на санкцията следва да се изчислява въз основа на плащанията, които са отпуснати или предстои да бъдат отпуснати през календарната година, през която е настъпило неспазването. Това изискване е спазено, като подлежащата на възстановяване финансова помощ е определена именно въз основа на направените плащания по проекта, при съобразяване на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Съгласно чл. 1 от тях, същите са изготвени в съответствие с член 30 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подадени преди 1 януари 2015 г.), публикуван в OB, L 25, 28.01.2011 г., на Европейския съюз, и член 35 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на Европейския съюз (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. (ПРСР 2007 2013 г.), подадени след 1 януари 2015 г.). Неспазването на задължението за поддържане на персонал в стопанството е правилно обсъдено при съобразяване на чл. 9, ал. 1 от Правилата, доколкото представлява неспазване на критерии за подбор, за които кандидатът е получил пет точки, като отмяната на помощта се явява пропорционална на целите на мярката. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора е неоснователна претенцията на касатора за присъждане на разноски за производството. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 150 лева, определена съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 629, ал. 1 ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл.144 от АПК, както и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховния административен съд, състав на четвърто отделение